Когато се захващаш с нова за България култура, трябва да си доста предприемчив и малко луд. Но когато виждаш, че гръцките колеги отдавна я отглеждат и има ниша за реализация на преработената продукция, шансовете за успех се увеличават. 

Такъв е случаят с Тодор Караиванов от Сандански, който преди няколко години зарязва държавната служба и подкарва трактора. Нагледал се на какво ли не като служител на полицията и после на Общината, той се посвещава на земеделската работа. Засажда 25 дка с ранни череши и още 60 дка с кестени. Именно култивирането на кестени е смелото му начинание, което започва като на шега. 

 
„Пътувах до Гърция за разсад. Мислех да слагам още череши, но е много трудно с работната ръка. Затова реших да се насоча към култури, с които да минимизирам човешкия фактор. Колеги избират лешници, бадеми, орехи. Аз пък си викам, че ще гледам кестен“, разказва Караиванов за Агри. БГ. 

„Като мен има само още един човек в района – Веселин от Петрич, но той сега започва. Аз искам да увелича моето насаждение до поне 100 дка. Нищо не правя по европейски програми. Всичко е със собствени средства и на принципа проба-грешка“, обяснява 45-годишният фермер. 

Той не се доверява много-много на научната литература по темата у нас, тъй като е писана преди десетилетия, появили са се нови сортове, климатът се е изменил. 

„Някои казват, че култивираният кестен не обичал тежки почви и влага, но моите впечатления не са точно такива. Информацията, представена в книгите отпреди 20-30 години, не е актуална. Аз лично залагам на гръцките сортове Марония като опрашител и Вальотика. Кестенът се разпуква от черупката и се събира от земята. При него липсва проблемът с повратния мраз в района, който вече втора година ми съсипва черешите“, прави сравнение овощарят. 

Но това съвсем не означава, че при кестена всичко се случва по мед и масло. Най-големият бич за градините е т. нар. мастилена болест, от която страда цяла Европа. Градинарят е бил на косъм дори да се откаже заради нея, но заедно със своя агроном успява да се справи с това гъбично заболяване. Затова се е навил и да разшири насажденията. 

„Кестенът започва да ражда по 20-30 кг от дърво чак след 6-7 години. Имам още 2-3 години, докато вляза в сериозно плододаване, и ги използвам да направя контакти. Искам да затворя кръга, като преработвам суровината, тъй като прекупвачи и търговци изяждат това, което производителят заслужава да получи“, категоричен е фермерът от Сандански. 

По негови думи кестеновото брашно намира широко приложение в кулинарията. Например в Гърция правят от него шоколадови бонбони, а в Турция се месят едни от най-скъпите хлябове. В България тази ниша все още не е разработена, но Тодор Караиванов е оптимист, че ще успее.