Парламентът гласува на второ четене държавния бюджет за 2026 г. Вчера дебатите по план-сметката на държавата продължиха над от 12 часа.

Окончателно бе прието от мнозинството минималната работна заплата в държавната администрация да остане 620,20 евро и да бъде поет нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро за 2026 г., предаде Новини.бг.

От 1 август индивидуалните основни месечни заплати на всички държавни служители по Закона за държавния служител и месечните трудови възнаграждения на заетите по Закона за съдебната власт се определят така, че същите, намалени със задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и дължимия данък, да не са по-ниски от получаваните към 31 юли 2026 г. индивидуални основни месечни заплати, намалени с дължимия данък, предвиждат приетите текстове.

Съгласно приетия бюджет на държавното обществено осигуряване за 2026 г. от 1 август държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт заплащат личните си осигурителни вноски в съотношение между осигурителя и осигуреното лице 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40.

От 1 август и средномесечният доход за получаване на еднократна помощ при бременност и на месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година става 466 евро. От същата дата средномесечният доход за получаване на детски надбавки в пълен размер до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст на детето, е 415 евро. Средномесечният доход за отпускане на детски надбавки в размер 80 на сто от пълния размер на помощта е 415,01 евро до 466 евро включително.

 

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия.

Депутатите приеха още Министерският съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, да определя проекти от Инвестиционната програма за общински проекти, включени в приложение № 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., за които няма възможност за осигуряване на финансиране по програми, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление, при определени условия. 

 Асен Василев от „Продължаваме промяната“) поиска прегласуване с аргумента, че управляващите от „Прогресивна България“ са дали власт на министъра на регионалното развитие еднолично да решава на кои общини ще плати, еднолично да променя вече подписани договори с общините и еднолично да решава дали въобще ще им бъде платено и кога, вместо да има списък с проекти. Той посочи, че това е връщане назад. Въпросните текстове обаче бяха приети и при прегласуването.  

Решено бе и бюджетните организации преустановяват планирането, разходването и трансферирането на средства от бюджетите си за организиране, провеждане и обезпечаване на празнични, развлекателни и спортни прояви за служителите си, включително коледни и новогодишни тържества и други прояви с неслужебен характер.

Преустановява се провеждането на работни срещи, оперативни и други съвещания, семинари и обучения на служители на бюджетните организации извън предоставените им за управление административни сгради и помещения, освен в случаите на международни събития, произтичащи от двустранни или многостранни ангажименти, както и свързани с международни организации; събития, изцяло финансирани от международни програми и проекти; и обучения, организирани от публични обучителни институции.

Извън посочените изключения всички междуведомствени и вътрешни работни съвещания, координационни и други срещи на служители се провеждат единствено в дигитална среда (онлайн) чрез използване на наличната ведомствена инфраструктура, предвиждат приетите текстове.

Едноличните държавни органи, техните заместници, председателите, заместник-председателите и членовете на колегиални държавни органи, както и началниците на политическите кабинети няма да получават допълнително възнаграждение за постигнати резултати, решиха още депутатите.

На лицата, които получават основно месечно възнаграждение от бюджета на съответната администрация, няма да се изплаща възнаграждение за участие в заседания на органи, съвети, комитети, комисии, работни или експертни групи и други подобни структури, когато участието е във връзка с изпълнението на служебните им задължения, освен ако в акт на Народното събрание не е определено друго.

По-високи акцизи за тютюна и тютюневите изделия гласува парламентът.Така например акцизните ставки за тютюн за пушене (за лула и цигари) ще бъдат, както следва: 130 евро за килограм от 1 август 2026 г.; 138 евро за килограм от 1 март 2027 г.; 146 евро за килограм от 1 януари 2028 г.

С промени в Кодекса на труда за един ден трудов стаж от 1 януари догодина ще се признава времето, през което работникът или служителят е изработил пълното законоустановено за него работно време за деня, реши окончателно мнозинството в парламента с приети на второ четене текстове от законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. Когато се работи при непълно работно време, трудовият стаж се изчислява пропорционално на законоустановеното му работно време. Една година трудов стаж се зачита, когато са зачетени за трудов стаж 12 месеца. До 31 декември 2026 г. трудовият стаж и съответните права по Кодекса на труда се определят по досегашния ред.

Отхвърлено бе предложението на Мартин Димитров от „Демократична България“ допълнителните възнаграждения за членове и ръководители на органи, избирани изцяло или частично от Народното събрание, да не надвишават една брутна месечна работна заплата годишно.

 

Парламентът определи при ползване на данъчното облекчение за деца по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2026 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи, да е 3067,75 евро за едно ненавършило пълнолетие дете. За две - 6135,50 евро; при три и повече ненавършили пълнолетие деца – 9203,25 евро. При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по този закон сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи, е 6135,50 евро.

Не бе прието предложението на „Продължаваме промяната“ за по-висок размер на приспаданата сума – вместо 3067,75 евро да е 6000; вместо 6135,50 - 12 000 евро; 9203,25 евро - 18 000 евро. ГЕРБ-СДС предложиха, но мнозинството отхвърли, съответно 4908,40 евро; 9816,80 за второ дете и 14 725,20 – при трето. За четвърто и всяко следващо ненавършило пълнолетие дете – в размер на 19 633,60 евро.

В Закона за предучилищното и училищното образование беше отменена разпоредбата, която казваше, че средствата от държавния бюджет за финансиране на дейности в системата на предучилищното и училищното образование се планират ежегодно в размер не по-нисък като сума и като процент от брутния вътрешен продукт спрямо заложеното в държавния бюджет за предходната година.

С промени в Закона за вероизповеданията за едно самоопределило се към съответно вероизповедание лице се предвижда субсидия в размер, не по-малък от 7,7 евро. Досега сумата беше 20 лв.

НС прие още ресорният вицепремиер до 15 септември т.г. да разработи предложение за нормативни промени за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и преминаване на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“.

Мартин Димитров от „Демократична България“ посочи, че се предлага закриване на комисията по досиетата, която до момента се е забавила и не е проверила министрите, зам.-министрите, което, по думите му, е „интересна практика“.

Отхвърлено беше предложението на „Възраждане“ за закриване и на Комисията за защита от дискриминация, Комисията за защита на личните данни, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии, Комисията за енергийно и водно регулиране, Държавната комисия по сигурността на информацията.

Парламентът реши да не се прилага автоматизмът при определяне на заплатите на военните и цивилните от системата. Те запазват основните си месечни възнаграждения, индексирани при условията и по реда на т.нар. удължителен закон до приемането на държавния бюджет за 2026 г. Същото важи и за МВР и НСО.

В началото на днешното заседание председателят на Народното събрание Михаела Доцова предложи към дневния ред да бъде добавено гласуване за прекратяване на правомощията на председателя на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Пламен Тончев. Той бе избран от депутатите за председател на ДАНС. Мнозинството гласува "за".

В програмата е и първо гласуване на промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, внесени от Румяна Петрова от „Прогресивна България“. Със законопроекта се предлагат две промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и в Закона за енергетиката, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, както и за намаляване на административната и регулаторната тежест при реализирането на инвестиции в енергийния сектор. Предвижда се облекчаване на лицензионния режим за мрежи, обслужващи интегрирани енергийни обекти, които не са самостоятелно свързани към електрическата мрежа. С това ще се намали административната и регулаторната тежест и ще се ускори започването на съответната дейност.

В дневния ред бе заложен и петъчен парламентарен контрол, в който ще участват министрите Илин Димитров, Иван Демерджиев, Николай Найденов, Евтим Милошев, Велислава Петрова и Иван Шишков, но парламентът удължи заседанието си до гласуването на първо на четене на Законопроекта за допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници. Така отпада предвиденият парламентарен контрол.