Германия едва избегна рецесията през третото тримесечие, показаха официални данни в сряда, известно облекчение за най-голямата икономика в Европа, тъй като е изправена пред предизвикателства. 

Страната, която се счита за най-мощната икономика в Европейския съюз, сега е в дълбока беда, поради което жителите й са все по-песимистично настроени. 

Брутният вътрешен продукт се е повишил с 0, 2% през периода юли-септември, благодарение на увеличението на държавните и потребителските разходи, след спад от 0, 3% през предходните три месеца, показват данни на Федералната статистическа служба на Германия (Destatis). Destatis ревизира данните за БВП за второто тримесечие надолу с -0, 1%. 

Миналата година германската икономика се сви за първи път от началото на пандемията Covid-19. Прогнозата не е много по-добра: Международният валутен фонд прогнозира нулев икономически растеж тази година, най-слабото представяне сред големите икономики. 

Volkswagen като огледало на кризата 
Голям спад в печалбите на Volkswagen добави към лошите новини за икономическия растеж. Проблемите, пред които е изправена германската икономика, се отразяват в кризата в най-големия производител в страната, който обяви, че може да затвори заводи в Германия за първи път в своята 87-годишна история и да съкрати хиляди работници. 

Volkswagen съобщи в сряда, че оперативната печалба за деветте месеца до края на септември е спаднала с 21 процента спрямо година по-рано до 12, 9 милиарда евро (14 милиарда долара), засегната от слабото представяне на водещата марка и разходите за преструктуриране. Продажбите на автомобили паднаха с 4% поради особено слабото търсене в Китай, където губи пазарен дял от местните марки електрически превозни средства. 

Резултатите "показват спешна необходимост от действие в една нестабилна среда, характеризираща се с интензивна конкуренция", каза финансовият директор Арно Антлич по време на конферентен разговор с анализатори и репортери, предупреждавайки срещу "болезнени" решения. 

„Не сме забравили как да правим страхотни коли“, продължи Антлиц, но подчерта, че разходите в немските операции на компанията „не са конкурентни“. 

„Нещата не могат да останат такива, каквито са сега“, добави той. Компанията ще възобнови преговорите със синдикатите и представителите на работниците в сряда и ще обсъди "евентуалното затваряне на фабрики в Германия", каза Антлиц. 

Volkswagen по-късно каза в изявление, че заплатите на служителите ще трябва да бъдат намалени с 10%, за да се защитят работните места и да се осигури бъдещето на компанията. Следващият кръг от преговори ще се проведе на 21 ноември, а стачките са възможни от 1 декември, ако не бъде постигнато споразумение. 

Песимизъм в частния сектор 
Влошаващите се перспективи на Volkswagen сочат все по-трудни условия в частния сектор на Германия. 

Според проучване, публикувано миналата седмица от S&P Global и Hamburg Commercial Bank, производствените индустрии и индустриите на услугите този месец отбелязаха най-големия спад на заетостта от четири години и половина. 

Доверието на бизнеса и потребителите е на ниско ниво. 

„Най-голямото безпокойство в момента е големият песимизъм в Германия“, каза Марсел Фрашер, президент на Германския институт за икономически изследвания в Берлин. 

„Тази психическа депресия, този невероятен песимизъм е може би най-голямата краткосрочна пречка“, каза той пред CNN. 

Съкращения и в "Бош". 
Председателят на германския доставчик на авточасти Bosch предупреди в четвъртък за спад в приходите през следващата година и каза, че не може да изключи нови съкращения в Германия, като вече са обявени 7000 съкращения. 

Съобщението, направено от президента Стефан Хартунг в интервю за вестник Tagespiegel в четвъртък, допълнително засилва песимизма в автомобилната индустрия, която е ключова за най-голямата икономика в Европа. 

Хартунг каза, че оборотът на Bosch ще бъде малко по-нисък от миналогодишните 92 милиарда евро, докато възвръщаемостта на продажбите, която те искаха да увеличат с два процентни пункта в сравнение с миналогодишните 5%, ще възлиза на максимум 4%. 

„Не мога да изключа, че ще трябва допълнително да коригираме капацитета на персонала“, каза Хартунг, призовавайки правителството да направи повече, за да подкрепи индустрията. 

Мнозинството германци за предсрочни избори 
Лошите икономически резултати и масовите съкращения допълнително притесниха много жители на Германия, които отдавна са недоволни от работата на сегашното правителство. 

Според последните социологически проучвания повечето от тях с удоволствие биха отишли ​​на предсрочни избори, за да не се смени правителството, което е на власт от 8 декември 2021 г. 

Според проучване на ARD-Deutschlandtrend удовлетворението от правителството на Олаф Шолц, съставено от Социалдемократите (SPD), Свободните демократи (FDP) и Зелените, непрекъснато намалява от април 2022 г. и сега е достигнало ново дъно: като около 85 процента от германците са недоволни от нейната работа, докато едва 14 процента оценяват положително работата на тази коалиция, съобщава Дойче Веле. 

ARD-Deutschlandtrend изследва удовлетвореността от работата във федералното правителство от 1997 г. Само четири пъти този показател е дори по-нисък: веднъж по време на правителството на CDU/CSU и FDP през юни 2010 г. (12 процента) и дори три пъти по време на правителството на SPD и Зелените през 2003 и 2004 г. (съответно 11 и 13 процента). 

Червено-зеленото правителство на Герхард Шрьодер в крайна сметка приключи мандата си на предсрочни избори през 2005 г., когато ХДС/ХСС в коалиция с ГСДП дойде на власт и Ангела Меркел стана канцлер. 

И в края на октомври 2024 г. мнозинството от германците са за подобно излизане: 54% подкрепят предсрочни избори, докато 41% искат коалицията да оцелее до редовната дата на изборите в края на септември 2025 г. 

Сред привържениците на управляващите партии ГСДП и Зелените мнозинството, 77 и 76 процента, са за оставането на коалицията на власт. 

От друга страна почти всички симпатизанти на AfD (93 процента) се надяват на предсрочни избори. От привържениците на Съюза (ХДС/ХСС), който от месеци води в анкетите, 69 процента искат скорошен край на правителството, докато 75 процента от анкетираните в редиците на Алианса на Сара Вагенкенхт го подкрепят. 

Ако изборите за Бундестаг бяха тази неделя, консервативният Съюз, ХДС и ХСС биха получили 34 процента. 

ГСДП ще спечели 16 процента от гласовете, Зелените - 11 процента, докато СвДП ще остане под мандатния праг с четири процента. 

AfD ще получи 17 процента, докато Алиансът на Сара Вагенкнехт ще спечели шест процента. Други партии, дванадесет процента.