На 9 август 2024 г. Министерството на външните работи на Беларус обвини Украйна в нарушаване на беларуското въздушно пространство от група дронове. В отговор на този инцидент Минск не само започна консултации със своите съюзници, но и предприе мерки за укрепване на отбраната си чрез преместване на военна техника до границите с Украйна. Тези стъпки обаче повдигат сериозни въпроси и подозрения относно истинските намерения на Беларус, особено в контекста на нейната роля в руската агресия, пише polskienowiny.pl, цитирани от Факти.бг.

Така на 10 август 2024 г. министърът на отбраната на Беларус Виктор Хренин обяви прехвърлянето на ракетни системи „Полонез“ и „Искандер“ в направленията Гомел и Мозир, разположени близо до украинската граница. Този ход беше обявен като реакция на предполагаемите нарушения на беларуското въздушно пространство от украински дронове през август.

Подобно движение на военна техника значително увеличава риска от по-нататъшна ескалация и изостряне на ситуацията по границата с Украйна, което поражда сериозни опасения относно намеренията на Минск и потенциалното му участие в агресията, инициирана от Русия срещу Украйна.

Заслужава да се отбележи, че в миналото, когато руски дронове многократно пресичаха беларуско-украинската граница, Минск предпочиташе да запази мълчание. Липсата на отговор на действията на Русия и острото осъждане на Украйна подчертават двойните стандарти в беларуската политика и нейната зависимост от Москва.

Изявленията за „подстрекаване“ от външни сили и „заплахи за самоотбрана“ от страна на Беларус могат да се разглеждат като подготовка на информационното поле за въвличане на страната във война на страната на Русия. Минск, който и преди е заявявал желанието си за мир, със своите действия и риторика подкрепя агресивните намерения на Москва, което поставя под въпрос обявения от нея неутралитет.

Освен това беларуското външно министерство се обърна към народите на Европа с предупреждение за възможно разширяване на войната и заплаха от прехвърляне на военните действия на територията на ЕС. Това изявление очевидно е насочено към създаване на атмосфера на страх и дестабилизация сред западните политици и обществеността.

Подобни стъпки имат за цел да сплашат европейските страни, да посеят паника и да разделят Европейския съюз, отслабвайки готовността му да подкрепя Украйна. Тези действия са част от по-широка руска стратегия, насочена към подкопаване на солидарността на европейските държави, дискредитиране на тяхната политика спрямо Украйна и отклоняване на вниманието от собствените ѝ агресивни действия и войната, която Москва води на украинска територия.

Така Беларус на практика се превръща в инструмент в ръцете на Русия, активно подкрепящ нейната агресия и дестабилизация в региона. Декларираното желание на Минск за мир и неутралитет не издържа на критика в светлината на действия, които водят до допълнително влошаване на ситуацията и застрашават европейската сигурност.