Районен съд Дупница наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 16 месеца, по отношение на обвиняем, който се признава за виновен в три престъпления – за неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие, за нанасяне на лека телесна повреда и за закана за убийство, в условията на домашно насилие, към жената, с която е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Съдът одобри споразумението постигнато между Районна прокуратура, защитата и обвиняемия. Определението на РС – Дупница е окончателно и не подлежи на обжалване.

Обвиняемият П. Т. / на 41 г., осъждан /, се признава за виновен в това, че: На 06.07.2025г. в гр. Дупница, не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена от Районен съд Дупница, влязла в сила на 07.06.2023г., с която е постановена забрана на основание чл. 5, ал. 1 от Закон за защита от домашното насилие на П. Т. да приближава на по-малко от 50 метра пострадалата, местоработата й, както и местата й за личен отдих и социални контакти за срок от 18 месеца, считано след излизането му от затвора, като разбил с кирка входната врата на къщата, влязъл в жилището, обитавано от жената, престоял там и й нанесъл удари в областта на главата, раменете и ребрата, след което започнал да я души – престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.

Обвиняемият се признава за виновен в това, че на същата дата и място, чрез нанасяне на удари в областта на главата, раменете и ребрата, както и след като започнал да я души, е причинил лека телесна повреда на пострадалата, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, по смисъла на чл. 93, т. 31 НК, а именно упражнил е физическо насилие на лице, с което е бил във фактическо съпружеско съжителство - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, във вр. с чл. 130, ал. 2 НК.

Обвиняемият П. Т. се признава за виновен в това, че на същата дата и място, е отправил чрез действия и думи закани с убийство, в условията на домашно насилие, като е замахнал с кирка към нея, душил я е с ръцете си и й е заявил следните думи:

„Ела тука ма, ……, сега те приключих“, „Тоя път те тепам“, „Пак ще лежим, ама тоя път ще има за какво“, като тези закани са възбудили основателен страх в пострадалата за осъществяването им - престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, във вр. с ал. 1 НК.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, Районен съд Дупница налага на обвиняемия П. Т., едно общо, най- тежкото из между наложените наказания, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 16 месеца, което да изтърпи при първоначален „строг режим“.