България и международната общност отбелязват Международния ден на ненасилието - 2 октомври.

На тази дата е роден Махатма Ганди. Страната ни е съавтор на приетата на 15 юни 2007 г. резолюция на Общото събрание на ООН, с която 2 октомври се обявява за Международен ден на ненасилието.С тази инициатива ООН потвърждава значението на идеите на Махатма Ганди в нашата съвременност - за изграждане на свят без насилие, основан на разбирателство и сътрудничество между държавите и народите.

Махатма Ганди, е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в страната. Наречен е още "баща на нацията".

Ганди получава международна известност със своята концепция за сатяграха ("държене на истината"), ненасилствени протести за постигане на политически цели, която се основава на идеята за ахимса. Със своя пример вдъхновява политически лидери, като Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Аун Сан Су Чи. За него Алберт Айнщайн казва: "На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята."Санскритското име Махатма ("велика душа") произлиза от индийската философия. С това име Ганди е поздравен от поета Рабиндранат Тагор при завръщането си от Африка в Бомбай на 9 януари 1915 г. Самият Ганди признава в книгата си "Моят път към Истината", че е недостоен за тази титла.

На 30 януари 1948 г. 79 годишният Ганди е застрелян от един индуисткия националист Натурам Годсе, който обвинява Ганди за направените на Пакистан отстъпки. Атентатът е планиран десет дни по-рано от група от седем съмишленици.2 октомври в историята:

Събития

1187 г. — Сирийският султан Саладин превзема Йерусалим след 88-годишно управление от кръстоносците.
1835 г. — С Битката при Гонзалес започва Тексаската революция.
1836 г. — Чарлз Дарвин се завръща в Англия след 5-годишно изследователско пътешествие в южните океани на борда на кораба Бийгъл.
1870 г. — Рим е обявен за столица на обединена Италия.
1909 г. — В Англия е изигран първият ръгби мач.
1910 г. — Два самолета се сблъскват във въздушното пространство над Милано, което е първата самолетна катастрофа.
1921 г. — Във Варна е открита първата учебна година във Висшето търговско училище (предшественик на Икономически университет - Варна).
1928 г. — В Мадрид е основана Прелатурата на Светия Кръст и Опус Деи известна като Опус Деи.
1936 г. — В САЩ е възобновено производство на алкохолни напитки след отменянето на сухия режим.
1941 г. — Втората световна война: Започва Операция Тайфун срещу Москва. Сформирана е Вяземската фронтова отбранителна операция.
1944 г. — Втората световна война: Нацистите потушават Варшавското въстание, съветските войски изчакват в близост до града.
1946 г. — На екран в САЩ се появява първият сапунен сериал -­ Далечен хълм.
1956 г. — В Ню Йорк е представен първият в света атомен часовник.
1958 г. — Гвинея провъзгласява независимост от Франция.
1959 г. — По CBS се състои премиерата на телевизионния сериал Зоната на здрача.
1960 г. — Официално е открит стадион "Морумби" в Сао Пауло, Бразилия.
1966 г. — Официално е открит стадион "Висенте Калдерон" в Мадрид.
1968 г. — Кървава разправа на мексикански военни части срещу студенти и граждани в Тлателолко от следобеда до ранните часове на нощта. Загиват от 200 до 1000 човека.
1996 г. — Бившият министър-председател на България Андрей Луканов е застрелян пред дома си в София от вероятен наемен убиец.
2002 г. — 39 Народно събрание решава срокът на затваряне на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ Козлодуй да не предхожда приемането на България в Европейския съюз.
2003 г. — Основан е българския клуб по футзал МФК Варна.
2010 г. — Министър-председателят Бойко Борисов и министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев откриват завършен участък с обща дължина 30,28 км от автомагистрала Марица.

Родени

971 г. — Махмуд Газневи, газневидски владетел († 1030 г.)
1450 г. — Йеронимус Бош, брабантски художник († 1516 г.)
1452 г. — Ричард III, крал на Англия († 1485 г.)
1470 г. — Изабела Арагонска, херцогиня на Милано († 1525 г.)
1538 г. — Карло Боромео, италиански духовник († 1584 г.)
1667 г. — Луи дьо Бурбон, граф дьо Вермандоа, френски принц, признат незаконен син на Луи XIV († 1683 г.)
1802 г. — Едуар Менетрие, френски зоолог († 1861 г.)
1833 г. — Вито Позитано, италиански дипломат († 1886 г.)
1846 г. — Паул фон Хинденбург, немски държавник и маршал († 1934 г.)
1864 г. — Петко Момчилов, български архитект († 1923 г.)
1869 г. — Махатма Ганди, индийски политик, Баща на нацията († 1948 г.)
1871 г. — Кордел Хъл, държавен секретар на САЩ, Нобелов лауреат през 1945 г. († 1955 г.)
1882 г. — Борис Шапошников, съветски маршал († 1945 г.)
1889 г. — Иван Лазаров, български скулптор († 1952 г.)
1890 г. — Граучо Маркс, американски комик († 1977 г.)
1904 г. — Греъм Грийн, британски писател и драматург († 1991 г.)
1904 г. — Лал Бахадур Шастри, министър-председател на Индия († 1966 г.)
1906 г. — Гоце Тенчов, български лекар († 1960 г.)
1920 г. — Джузепе Коломбо, италиански учен († 1984 г.)
1920 г. — Йордан Йотов, български политик
1927 г. — Никола Клюсев, министър-председател на Република Македония († 2008 г.)
1933 г. — Димитър Христов, български композитор
1934 г. — Лальо Аврамов, български цигулар († 1995 г.)
1935 г. — Омар Сивори, аржентински футболист († 2005 г.)
1939 г. — Юрий Глазков, съветски космонавт († 2008 г.)
1947 г. — Йоан Костадинов, български политик
1949 г. — Мечислав Домарадски, полски археолог († 1998 г.)
1951 г. — Красимир Ранков, български актьор
1951 г. — Стинг, английски рок музикант
1960 г. — Фият Цаноски, политик от Република Македония
1967 г. — Томас Мустер, австрийски тенисист
1968 г. — Веселин Вачков, български и чешки журналист
1968 г. — Яна Новотна, чешка тенисистка
1971 г. — Джеймс Рот, американски китарист (Slipknot)
1974 г. — Пол Тътъл-младши, дизайнер и конструктор на мотоциклети

Починали

534 г. — Аталарих, крал на остготите в Италия (* 516 г.)
1264 г. — Урбан IV, римски папа (* ок. 1200)
1804 г. — Никола Жозеф Кюно, френски изобретател (* 1725 г.)
1847 г. — Васил Априлов, български просветен деец и книжовник (* 1785 г.)
1853 г. — Франсоа Араго, френски физик и политик (* 1786 г.)
1916 г. — Димчо Дебелянов, български поет (* 1887 г.)
1927 г. — Сванте Август Арениус, шведски химик, Нобелов лауреат през 1903 г. (* 1859 г.)
1938 г. — Александру Авереску, министър-председател на Румъния (* 1859 г.)
1946 г. — Игнаци Мошчицки, полски президент (* 1867 г.)
1968 г. — Марсел Дюшан, френски художник (* 1887 г.)
1973 г. — Пааво Нурми, финландски бегач (* 1897 г.)
1974 г. — Василий Шукшин, руски писател, кинорежисьор, сценарист и актьор (* 1929 г.)
1985 г. — Рок Хъдсън, американски актьор (* 1925 г.)
1987 г. — Питър Медауар, английски биолог и имунолог, Нобелов лауреат (* 1915 г.)
1996 г. — Андрей Луканов, министър-председател на България (* 1938 г.)
1998 г. — Георги Найденов, български банкер (* 1927 г.)
2000 г. — Светозар Русинов, български композитор

Празници

Европейски ден на птиците
Световен ден на селскостопанските животни
Гвинея — Ден на независимостта (от Франция, 1958 г., национален празник)
Индия — Годишнина от рождението на Махатма Ганди (1869 г., национален празник)

petel.bg