На 16 август 1977 г. Елвис Пресли, човекът, който завинаги промени популярната култура, беше намерен мъртъв в дома си в Грейсланд само на 42 години. 48 години по-късно светът все още помни Краля на рокендрола – фигура, чийто метеоричен възход и трагично падение представляват най-великата американска история за мечтата и нейната цена. 

Културното земетресение от 50-те години 
Преди Елвис светът е бил различно място. Роден в бедност в Тупело, Мисисипи, младият шофьор на камион влиза в студиото на Sun Records през 1953 г., за да запише песен за майка си. Това, което последва, е културна експлозия. С уникалния си глас, който е смесица от „черен“ ритъм енд блус и „бяла“ страна, Елвис разбива расовите бариери на американското радио. Но по-важното е, че с енергичните си и за времето си „провокативни“ движения на бедрата, той събужда една сънлива, консервативна Америка и се превръща в първата истинска икона на младежкия бунт. 

След като завладява музикалния свят и отбива военната си служба в Германия, кариерата на Елвис поема в различен обрат през 60-те години на миналия век, силно повлиян от противоречивия му мениджър, полковник Том Паркър. Той прави серия от леки, но комерсиално успешни филми, които бавно го отдалечават от рокендрол корените му. Ключовият момент от завръщането му е легендарният телевизионен специален филм от 1968 г. Облечен в черна кожа, Елвис напомня на публиката за суровата си енергия и доказва, че все още е Кралят. 

Блясъкът на Вегас и трагичният край 
През 70-те години на миналия век Елвис се превръща в мегазвезда в Лас Вегас, с грандиозни концерти, които привличат нова публика. Зад кулисите обаче животът му се разпада. След развода си с Присила през 1973 г. той потъва все по-дълбоко в зависимост от лекарства, отпускани с рецепта, което драстично уврежда здравето му. На 16 август 1977 г. сърцето му спира да бие, резултат от предозиране с наркотици. 

Безсмъртието на краля 
Трагичният край на Елвис Пресли е история за това как един човек е успял да завладее света, но да се изгуби в „златната клетка“ на славата. Той е бил жертва на собствения си мит. И все пак наследството му е безсмъртно. Той не е бил просто певец; той е бил революция. Той е положил основите на съвременната поп култура и остава вдъхновение за безброй артисти. Близо половин век след смъртта му, музиката все още резонира, а Кралят е все още жив.