В християнския календар празникът е посветен на св. Атанасий Атонски, но народът го нарича Средлято или Жътвар, защото е в средата на лятото и започва жътвата.

За разлика от зимния св. Атанас, който си съблича кожуха и отива на върха на планината да гони зимата и да вика лятото, летният му съименник си облича кожуха, нахлупва калпака, прогонва щъркелите към южните страни и вика зимата.

Наричат го още Средзима. Старите хора казват: “Атанас дойде и лятото дойде!”

Според легендата светците Антоний и Атанас били братя и са покровители на ковачите, железарите, налбантите и ножарите.

Летен празник, свързан с началото на жътвата. Вярва се, че на този ден св. Атанас облича кожуха си и ходи при бога да моли за зима, тъй като лятото вече се е преполовило. Съпровожда се с ритуално-магически действия.

Всяка домакиня на този ден коли черна кокошка. Обичаят се нарича кокоша църква, пише trafficnews.bg

Свети Атанас се почита като патрон на орачите в Западна България, а в Източна България изпълняват обичаите против суша – Герман и Пеперуда.

В Средните Родопи се колят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи за дъжд и берекет.

Именици: Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Живко, Живка, Живан, Живана, Траян, Траяна, Таско, Трайко, Трайкo