Навремето Кирил Искренов се готви за скок в големия футбол, но тежки счупвания на едно и също място го вадят от терена и го пращат на трапезата, пише 24 часа.бг.

"Знаете ли колко е хубаво да можеш да отидеш на кино с приятели, когато ти се прииска? Осъзнавате ли въобще колко е прекрасно да се разходиш със семейството си в парка? Повечето хора въобще не осъзнават, че всеки подобен миг е безценен. Аз също твърде късно го разбрах. Сега съм затворник в своето тяло и се радвам дори когато успея да направя няколко крачки", така започва изповедта на Кирил Искренов, който, ако не е първи, то поне е в топ 3 на най-тежките българи.

Допреди около година мъжът от пернишкото село Гигинци живее в 300-килограмово тяло, но след прекарването на тежък ковид сваля 20 кг от своето тегло в буквален и преносен смисъл. Но и останалото е достатъчно, за да го прикове към пейката в двора на красивата му къща. Така Кирил получава достатъчно време, за да прецени дали

съдбата се е отнесла

несправедливо към

към него,

или той самият носи цялата вина за сегашното си положение. Истината, както често се случва, е някъде по средата.

Преди много години вече Кирил Искренов започва да играе футбол в "Миньор" (Перник) и много бързо успява да докаже на треньорите си, че на него може да се разчита. Младокът преминава през различните възрастови групи и когато стига до юноши старша възраст, започва да се подготвя психически и физически за скока в професионалния футбол. Точно тогава го застига и първата голяма катастрофа в живота му.

"Отидохме да премерим сили с "Левски" на "Герена". Мачът беше изключително завързан, но тогава бяха други времена, винаги се играеше на живот и смърт. И така се случи, че Греков и Коев от техния отбор ме приклещиха едновременно и ми счупиха крака. Тогава всъщност се започна с моето ходене по мъките", разказва пред "24 часа" най-тежкият българин. В продължение на една година

той се възстановява

и след това се завръща на терена, но само след няколко мача става ясно, че никога повече няма да бъде предишният футболист.

"Бог ми е свидетел, че направих всичко по силите си, за да играя отново на най-високо ниво. Мечтаех да играя при професионалистите, да печеля купи, да участвам в международни мачове. Та кой спортист не иска да стигне до върха! Но желанията са едно, а реалността съвсем друго. Кракът ме болеше, а и психически се бях променил. Вече не смеех да влизам здраво в единоборства. И един ден се събудих с мисълта, че трябва да се откажа", спомня си още юношата на "Миньор" (Перник). Довчерашният футболист