Според данни на Евростат, най-високата инфлация през април в ЕС е била в България (6, 2 процента), следвана от Хърватия с 5, 4 процента. 

Най-лошата инфлация от 2023 г. 
След като беше 3, 3% през декември миналата година, 3, 4% през януари тази година, 3, 8% през февруари и 4, 8% през март, инфлацията през април, повлияна предимно от цените на енергията, ускори годишния си растеж до 5, 8%. 

Това е инфлация, която за последно е била на това ниво през октомври 2023 г. 

Енергията оказа най-голямо влияние върху ръста на инфлацията на годишна база, с увеличение на цените от 17, 5 процента. 

Услугите също се увеличиха значително - с 8, 2%, докато храните, напитките и тютюнът се увеличиха с 3, 5%. 

Цените на промишлените нехранителни продукти обаче са паднали с 0, 6 процента. 

На месечна база цените на енергията са по-високи с 4, 9%, на промишлените нехранителни стоки без енергията с 1, 7%, а на услугите с 1, 2%. 

В същото време, според първата оценка, цените на храните, напитките и тютюневите изделия са останали средно на същото ниво. 

В еврозоната само България е в по-лошо положение. 
Цените на стоките и услугите за лично потребление в Хърватия, измерени чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (сравним с инфлацията в държавите-членки на ЕС), според първата оценка, са били средно с 5, 4% по-високи през април 2026 г. в сравнение с април 2025 г. и с 1, 4% по-високи в сравнение с март 2026 г. 

Според данни на Евростат, България е имала най-високата инфлация в ЕС през април - 6, 2%, следвана от Хърватия с 5, 4%.