Шампионите на „съзнателността“ или „живеенето в момента“ могат да бъдат намерени в Аризона, където живеят индианците хопи пуебло. Докато повечето хора имат изрази за днес, утре и вчера на езиците си, както и имена за минути, дни и часове, хопите нямат такива думи в речта си. 

Езикът на Хопи прави разлика между това, което съществува или се е случило, и това, което все още не се е случило. Те виждат времето като непрекъснато състояние на съществуване. За тях цялата вселена е едно голямо „сега“. Тъй като езикът оформя мисълта, техният мироглед се основава на приемственост, а не на разделяне. Времето не е нещо, което нервно отброяват; Просто е – рай за всички, които се борят с отлагането. 

Според традициите на Хопи и археологическите изследвания, техните предци са обитавали платото Колорадо в продължение на хиляди години и с течение на времето към тях са се присъединили имигрантски семейства от различни региони. Смята се, че хопското село Ораджви е най-старото непрекъснато населено място в Съединените щати, с история, обхващаща повече от хиляда години. Хопите са живели в този регион от векове и въпреки че тяхната култура се е променила, техните основни ценности и идентичност са останали същите. 

Днес ще ги намерите в дванадесет села, разположени във високите части на северна Аризона, като повечето се занимават със земеделие. Основата на диетата им е царевица, боб и тиква, а интересното е, че не използват напоителни системи за посевите си, а дъждовна вода. 

Името Хопи е съкращение от "Hopi'sinom", което означава "хора, които живеят по правилния начин". Да бъдеш хопи предполага уважение и признателност към всичко, което съществува, и е дълбоко вкоренено в религията, духовността, морала и етиката. Хопите са една от малкото групи индианци, които въпреки многобройните исторически и съвременни предизвикателства са успели да запазят своята култура.