Средна възраст настъпва, когато човек навърши 40 години. Време е за промяна. Времето, когато стигаме до кръстопът в живота. 

Меша Селимович го описва така: „Аз съм на четиридесет години,   възраст, в която : човек е още млад, за да има желания, но вече е стар, за да ги реализира. Тогава неспокойствието на всеки угасва, сякаш ще стане силен чрез навици и придобита сигурност в слабостта, която предстои. И едва сега правя това, което трябваше да направя отдавна, в буйния разцвет на тялото, когато всички безброй пътища са добри и всички заблуди са полезни като истината. Жалко, че нямам десет години повече, за да ме предпази от старостта  , или десет години по-малко - за да не ми е важно. Тъй като си млад на тридесет години, това мисля сега, когато безвъзвратно се отдалечих от нея, младост, която не се страхува от нищо - дори от себе си. " 

За да не се чувствате всички като в края на пътя, време е да промените себе си. Направи го като орел. 

Какво прави орелът, когато стане на 40? 
 

Когато достигне четиридесетгодишна възраст, неговите дълги и гъвкави нокти вече не могат да уловят плячката и по този начин той няма да може да се храни сам. Дългият му и остър клюн се извива, износва се. Крилата не му служат както преди. 

Тогава пред орела остават само две възможности – или да умре, или да премине през болезнен процес на промяна, който продължава 150 дни. Този процес изисква орелът да лети до върха на планината. Тук орелът кълве камъните, докато клюнът му напълно падне. След като клюнът му падне, орелът изчаква да му порасне нов, така че с новия клюн изважда старите си нокти. Когато пораснат нови нокти, той започва да скубе с тях стари пера и чака да му пораснат нови. Така след пет месеца орелът излита в полета си за прераждане и живее още 30 години. 

Митът за орела всъщност говори за промените, които се случват с почти всички нас на определена възраст. 

Много пъти, за да подобрим живота си, трябва да започнем процес на промяна. Трябва да се отървем от някои лоши спомени, вредни навици, лоша среда и да се освободим от бремето на миналото и със засилена надежда да използваме по-добре настоящето. 

 Превод