Докато голяма част от света е обзета от празнична треска, изпълнена с празнични събирания и подаръци, е лесно да се забрави, че за милиарди хора 25 декември и 7 януари са просто обикновени дни. 

 
А именно, има държави, в които Коледа не се празнува като официален празник, а причините за това най-често са културни или религиозни. 

Северна Корея 

В Северна Корея няма място за религиозни празници като Коледа. Тоталитарната идеология на държавата не толерира религията, защото я възприема като конкуренция на държавната власт и култа към личността, който се изгражда около династията Ким от години. 

Всяка форма на коледно празнуване може да доведе до лишаване от свобода или по-тежки наказания, а организираната религия в страната е до голяма степен под надзора на режима. 

Вместо християнски празници, държавният календар е изпълнен с дати, отбелязващи лидерството и историята на режима. Най-важното зимно събитие е годишнината от рождението на Ким Чен Ир (17 декември). Западните влияния, включително коледните обичаи, систематично се премахват от обществения живот. 

Саудитска Арабия 
Като родно място на исляма, Саудитска Арабия от десетилетия има много ясна позиция по отношение на Коледа: тя е несъвместима с ислямската доктрина. В продължение на години публичните украси, коледните елхи и всякакви видими празненства бяха строго забранени, като празненствата бяха ограничени до частни пространства и дипломатически кръгове. 

През последните години имаше някои по-леки промени, най-вече поради опитите за икономическа модернизация и отваряне за туризъм. В някои луксозни хотели и търговски центрове в големите градове вече могат да се видят дискретни „сезонни“ декорации - но без явни религиозни символи. 

Остава ясно, че това е изключение, а не правило. В саудитската култура основните празници остават Ейд ал-Фитр и Ейд ал-Адха, когато цялата страна наистина навлиза в празничен ритъм. 

Бруней 
Бруней прилага строга версия на шариата, която силно регулира обществените пространства. Докато на немюсюлманите е позволено да празнуват Коледа насаме, всичко, което може да се възприеме като „насърчаване на друга религия“ сред мюсюлманите, се счита за проблематично. 

На практика това означава, че коледните елхи, светлините, сцените с Рождество Христово и дори носенето на шапка на Дядо Коледа на обществени места могат да доведат до солидни глоби. На компаниите е забранено да рекламират празниците, а властите публично предупреждават гражданите да се въздържат дори от изпращане на коледни поздрави на публични места. 

Поради това Коледа в Бруней е почти изцяло ограничена до частни домове и немюсюлманската общност. 

Сомалия 
Сомалия, страна с мюсюлманско мнозинство население и сложна ситуация със сигурността, отива още по-далеч: Коледа е напълно забранена. 

Причините са комбинация от религиозна идентичност и съображения за сигурност – властите смятат, че публичното честване на християнски празник може да подбуди напрежение и да провокира реакции от екстремистки групи. 

Публичните украси, коледните литургии и дори често срещани фрази като „Весела Коледа“ са забранени в страната. Фокусът е строго върху ислямските празници и всяко публично изразяване на друга вяра се възприема като предизвикателство към националното и религиозно единство. 

Таджикистан 
За разлика от предишни примери, Таджикистан не е забранил официално Коледа, но властите активно я обезкуражават. Това е част от по-широка политика за ограничаване на чуждестранното културно и религиозно влияние, като същевременно се укрепва националната идентичност. 

Властите многократно са съветвали училищата и бизнеса да не поставят украса или да не организират тържества, а продажбата на коледни елхи и украси понякога е ограничена. Идеята не е да се потисне частната вяра, а да се предотврати публичното разпространение на обичаи, които се възприемат като „вносни“. 

Вместо това, държавата силно насърчава традиционни празненства като Навруз (Персийска Нова година), който е един от ключовите празници в региона.