Според законите у нас всеки работник, който счита уволнението си за неправомерно, може да потърси правата си в съда. Ако по времето, в което тече спорът, ощетеният е започнал по-нископлатена работа, може да предяви претенции към бившия си работодател. За всичко това има ясно описани правила в Кодекса на труда.

Ето и справка, която може да ви бъде полезна в подобна ситуация:

Обезщетение при незаконно уволнение – чл. 225, ал. 1 и 2 КТ

При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. /чл. 225, ал. 1 и 2 КТ/. Ако през посочения период работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.

Според разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

Когато съдът е признал уволнението за незаконно и го е отменил, и ако е бил предявен и иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 или 2 КТ, съдът присъжда на работника или служителя обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението или за времето, през което е той е работил на по-ниско платена работа. Работодателят дължи обезщетението в размера, посочен във влязлото в сила съдебно решение.

С колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за срок повече от 6 месеца (чл. 228, ал. 2 КТ).

Обезщетението по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ подлежи на данъчно облагане.

Обезщетение при недопускане до работа на възстановен работник или служител – чл. 225, ал. 3 КТ

Съгласно чл. 345, ал. 1 КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаването на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

В случаите когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

Обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ подлежи на данъчно облагане.
 

Източник: Агенция "Фокус"