Политическият анализатор доц. Валентин Вацев коментира пред ПИК как случващото се в САЩ се отразява на ситуацията в Европа, накъде тръгва войната в Украйна, носи ли мир евентуалното преизбиране на Доналд Тръмп в Белия дом, защо правителството на Денков си организира екскурзия до Вашингтон и какво трябва да отчита пред колониалните си господари, докато в София Делян Пеевски повишава тон на държавния глава.

- Г-н Вацев, това, което се случва в САЩ, в Тексас, тези 700 000 камиона, които тръгнаха от всички щати, какво е – нова революция, гражданска война, въстание срещу неолиберализма на Байдън?  
 

- Не мисля, че бяха 700 000. Мисля, че една нула се е залепила случайно. Но вие сте прав, че там наистина стават много важни събития. Това с гражданската война е нещо, което се е случило в Америка през XIX век и в началото на ХХ век в Русия. Това не може да е гражданска война. Но е опит на американската политическа система да регулира сама себе си – да стъпи на нови начала.
 

Каквото и да става, е ясно, че Америка повече не може да работи с досегашната си политическа система. Просто двете партии – на магарето и на слона, вече не са толкова ефективни в своите взаимодействия. Една велика страна, каквато е Америка безспорно, е с нефункционираща политическа система. Това е системна политическа криза. Това е точната диагноза.
 

- Това прелюдия ли е към едно победно завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом?
 

- Да. Вероятно може да се разглежда като процес, който подготвя идването на Тръмп, наистина. Той поне самият дава такива обещания, в този смисъл. Но с Тръмп или без Тръмп, американската политическа система е много тежко амортизирана, остаряла, немодернизирана. Те сега трябва да оправят системна политическа криза. И го правят, криво-ляво.
 

- Това вероятно по някакъв начин ще се опита да реши проблемите вътре в Съединените щати, но ако Тръмп победи, това означава ли край на войната в Украйна?
 

- Не. Не, разбира се. Тръмп просто говори големи приказки, когато обещава, че ще спре войната за един ден. Това е невъзможно. Никой не може да я спре за един ден. Нито Путин, нито Тръмп, нито Байдън. Войната е обективен процес, който е започнал и тече вече трета година. Боя се, че няма връщане преди голямата ескалация, която трябва да се очаква тази година.
 

Тръмп, разбира се, не може да спре никаква война. Но той може да даде нови сигнали на съюзниците на Съединените щати. Той може да промени съотношенията вътре в НАТО. И вероятно нещо точно такова ще стане.
 

- Защо му беше нужно тогава на Брюксел да гласува нови 50 милиарда евро за Зеленски?
 

- Такава е американската воля. Американското общество много трудно се съгласява или почти не се съгласява страната му да продължи да харчи за тази война. И американското съвкупно становище е, че Европа трябва сама да поеме грижата, ако не за реалното воюване, поне за финансирането. Така че брюкселското ръководство изпълнява американската воля. Това трябваше да се очаква. Не може непрекъснато Америка да плаща за всички европейски харчове.
 

- Единствено Орбан в Европа ли е трезвата глава, която се противопоставя с разбирането, че сме въвличани в чужда война?
 

- Не. В Европа вече има нещо като разцепление по основните позиции за украинския проблем. Освен Орбан, там ще намерите и Фицо, словашкият премиер. Макрон също на няколко пъти каза някакви странни неща, които ме карат да очаквам от него необичайни ходове занапред. Той ще се опита в голямото европейско объркване да утвърди позициите на Франция от нов тип. Така че в оркестъра на европейските ръководители вече се забелязва дисхармония. Но това е нормално, това е естествено. Страните в съюза са много различни.

- Къде сме ние в този пъзел, форма на слугинаж ли е правителството на Денков да си организира екскурзия до Вашингтон? Какво ще правят те там, ще се отчитат на колониалните си господари ли, нищо че самият академик се отказа от воаяжа?
 

- Българското правителство на настоящия етап няма много важна, сериозна и отговорна работа. Те са в политическо междучасие. Очакват момента, когато конфликтът ескалира, и тогава България ще трябва ефективно да се вкара във войната, участвайки по някакъв свой начин в новите въоръжени сили на Америка и на Европа.

На този етап това правителство няма никакви сериозни, големи задачи. Затова и те са хора, на които им е широко около врата. Спокойно могат и да се поразходят тук-таме.
 

По-интересно и по-забавно е защо американците не пожелаха да видят Тагарев. Може би той е успял да омръзне и там. Но ви предлагам да не обръщате сериозно внимание на тези неща. Хората в правителството нямат някакви особени задачи или проблеми, освен това, за което вие пишете всеки ден – за отношенията между страните в сглобката. Но това се текущи грижи. Техният голям проблем е как ще се разберат с ГЕРБ. Предполагам, че ще успеят. Хората от това правителство ще влязат в ефективна употреба, когато през лятото, края, или най-късно в началото на есента ще започне истинската военна ескалация на украинска територия и около Украйна – Полша, Румъния...
 

- Казвате, че на тях им е широко около врата, но ако сте прав за сценария на лятната офанзива, който рисувате, примката няма ли да се стегне фатално смъртоносно около шията на масовия българин?
 

- Да, разбира се. Спомних си как по времето на социализма ме бяха пратили в командировка в някакъв военен завод и се разговорихме с техния партиен секретар. И аз му изредих всички проблеми, които тогава България имаше – развит социализъм и не знам какво си, феодализация… И той каза: „Вярно е, че ние не знаем отговорите на тези проблеми, но съветските другари, те ще ни кажат“.
 

Та нашите днес реагират по същия начин. Ние не знаем какво ще стане, но американските ни партньори знаят. Няма сериозни проблеми на този етап пред това правителство. Единственият проблем е да поддържат някакви що-годе комуникативни отношения с ГЕРБ и с Бойко Борисов. Но това не е голям проблем, защото в ГЕРБ също не желаят да ескалират политическата обстановка. Това правителство ще стане необходимо през лятото и в началото на есента, когато войната реално ескалира.
 

- А как във вътрешен план да си обясним тази преекспонирана активност на председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски и дали зад всичко това не стои един Доган, чиито тезиси за бъдещето няма да ни бъдат предначертани и представени от февруарската му партийна конференция?
 

- Не, не. Не се безпокойте. Самият Доган не е много наясно какво ще стане. Той има проект. И активността на Пеевски е резултат от реализацията на Догановия проект. Но този проект – той е известен. Този проект съвсем не е сигурен и съвсем не е ясно, че ще стане така.
 

Делян Пеевски го чакат много сериозни проблеми за решаване вътре в ДПС. И той в момента прави сухи тренировки. Аз напълно го разбирам. Още повече, че хората срещу него наистина заслужават от време навреме да им се повиши глас. Но самият Пеевски е претоварен с предстоящите проблеми, които той ще трябва да реши, за да се изкара ДПС на ново качествено равнище. А това е много, много неопределена работа.
 

- А повишаването на тон, когато адресатът е президентът Радев, знак за какво е? И евентуален политически проект, избабуван на „Дондуков“ 2, алтернатива ли е на ситуацията на апатия и обществена индиферентност, в която се намираме?
 

- Наистина има повишаване на глас и към Радев. Но според мен тук има някакво голямо недоразумение. Трябва да се прави разлика между две напълно различни неща. Първото нещо е има ли потребност българският политически живот от нова, голяма, ляво ориентирана може би, национална-патриотична, масова партия, която компенсира дефицитите в днешния български политически живот.
 

Да, България има нужда, ако се съди по анализа върху 70-те процента негласуващи. Общество, в което 70 на сто не гласуват, не е здраво общество. Политиката на такова общество е силно дестабилизирана. Така че в България наистина има нужда от голяма, може би не непременно лява партия. Тя може да бъде и дясна, но да бъде пронационална, пропатриотична, етатистка (политическо движение или доктрина, според които държавата трябва да се намесва директно по повече или по-малко силов начин в икономическия и социалния живот – бел. ред.) партия, която да се интересува от съдбините на държавността на България.
 

Защото тези съдбини днес са занемарени. България има нужда от такава партия. И според мен, както винаги в политиката става, когато има обективна нужда от нещо, това нещо става в една или друга форма. И съвсем друг е въпросът има ли ресурси, има ли потенции президентът с днешното си обкръжение да създаде такава партия. На втория въпрос аз нямам отговор и просто мисля. Което, виждам, не увеличава моя оптимизъм.
 

- А каква е ролята и имат ли вина за тази ситуация, за липсата на алтернатива, опозиционните формации като БСП с лидер Корнелия Нинова и „Възраждане“ на Костадин Костадинов?  
 

- „Възраждане“ засега успешно реализират обещаните от тях програмни виждания. Друг е въпросът, че те отначало май не тръгнаха, както го очакваха. Но „Възраждане“ имат основание да очакват добър резултат около европейските избори. Отделен е въпросът доколко те ще са влиятелни в днешния български политически живот. Общите тенденции в ЕС предполагат добро представяне на „Възраждане“ на европейския терен, защото се разпада социално-либералната общност, която досега беше актуална. Това започна на предишните избори и ще продължи сега. Неизбежно е.
 

А що се отнася до БСП, тя не е нито най-лавата, нито най-социалната партия. БСП е в дълбока историческа криза, която е резултат не от вина на Корнелия Нинова. Аз, разбира се, знам, че всеки председател е виновен за своята партия, но в случая става дума за неща, които са много по-дълбоки от реалната вина и отговорност на Корнелия Нинова. Тази партия е деидеологизирана, департизирана и деструктурирана. В днешното си състояние тя не може успешно да продължава. Едни следващи избори дори могат да я изхвърлят в пълна маргиналност.
 

- И все пак как да си заредим хоризонт на очакване с оптимистичен привкус?
 

- На този етап има някакви смътни очаквания за пропатриотична партия, но това е толкова неясно, неопределено и абстрактно, че не може да бъде причина за надежда. Мога да пожелая още година търпение.
 

- Какъв е смисълът от тази година времева рамка?
 

- Защото до една година войната ще се разгърне и ще покаже истинското си лице. И като при всяка геополитическа ситуация, всички войни много силно модифицират обществените отношения на страните, които участват в тях. Ситуацията е геополитическа, макар че българите още не могат да повярват. Ще има нови геополитически проблеми и зависимости в България.