Животът често ни поставя пред предизвикателсва, той изпробва нашата смелост, нашата готовност за промяна в моменти, когато най-малко очакваме. 

Пред предизвикателство и в битка за живота се изправя и Дима Преснакова - тя е майка на 5-месечната Мартина, която още на два месеца е диагностицирана с коварната болест рак. Мартина се лекува в чужбина, главно там е насочена и организирана дарителската кампания. Майката споделя, че досега никога не е разказвала пълната история публично, но сега, когато го прави, се надява да отговори на всички, които се чудят защо събира пари за лечението на детето в чужбина. 

Дима Преснакова е водила бремеността си в Майчин дом гр. София. Има направени всички фетални морфологии и биохимични скрининги, има и генетични изследвания. Всичко винаги е било перфектно, казва тя. Марти се рожда със стафилококи и е лекувана в неонатологията шест дни. След като е навършила месец, Марти е започнала да повръща - понякога повече, понякога по-малко. "Педиатърката близо 3 месеца не се е позаинтересувала как е детето. Знае, че има рак и до там. Та тя все твърдеше, че е просто бебе с рефлукс. ", пише Дима в публикацията си и допълва, че на своя глава е тръгнала да търси гастроентеролог - препоръчали й столична лекарка. 

Лекарката от София заявила, че детето освен рефлукс има и непоносимост към лактозата. "Реши го просто ей така - без изследвания, без симптоми … изписа ни специално адаптирано мляко и антирефлуксен сироп. След три седмици нямаше никакъв резултат. Отидох пак. Знаете ли, изгони ме от кабинета си с думите, че малката е прехранена, че е напълно здрава, а аз я изкарвам болна. Изкара ме луда и ме изгони. ", споделя майката, която в края на месец март води Марти в "Пирогов" и допълва: "Исках просто някой да й направи ехография, мислех че има пилорна стеноза - “козметичен дефект”. По време на прегледа лекарят буквално се изпоти, викна втори, после трети. Нищо не ми казаха, изпратиха ме в хирургичен кабинет и ми казаха, че най-вероятно става въпрос за киста. Приеха ни в понеделник в кърмаческа хирургия. Назначиха скенер без контраст. Поредната от многото грешки. Няма ли контраст, скенера не показва всичко и не е достоверен. На следващия ден след дълго гонене на доктори из коридорите, една лекарка най-накрая влезе в компютъра си, за да провери. Стоях до вратата на кабинета й. Думите й бяха: “Мда детето има рак на бъбрека с две разсейки в белия дроб и множество в черния” и ме отпрати в стаята ми. Още настръхвам като се сетя, какво изпитах. " 

Ужасът, който връхлетява Дима не може да бъде сравнен с нищо. "Рухнах, буквално рухнах! Помня, че прегърнах Марти и виках от болка, от безсилие, от страх и чудене, защо пак на мен, защо чрез детето ми, молех Бог да даде на мен тази гад, нея да остави. Трябваха ми около 3 часа да се осъзная, да се събера и сама на себе си да започна да си давам сили. За Бога аз съм майка, нямам право да се държа така и да мисля за себе си. Тя разчита на мен. Повтарях си това, докато хубаво си го набия в главата и докато бях в състояние да мисля. С вайкане, ревове и истерии нямаше да й помогна. Осъзнах, че тя е болна, но не е обречена. " 

За лечение в Турция е заговорила първо лелята на Марти - това е бил и "шамарът", който е мобилизирал майката. "Дойде визитацията, казаха че ни изписват! Няма какво повече да направят. Завеждащият и този ден не благоволи да отвори дори вратата на стаята. Те я бяха отписали. На въпроса ми, какво следва от тук нататък, ми казаха да отидем в ИСУЛ, обаче ме помолиха да изчакам да дойде уролог. Помислих си “ето специалист, който все пак иска да я види… Ами не! Дойде уроложката със стажант, който да пипне корема на бебе на 2 месеца с тумор с размери 9 см, на 8 см, на 6 см, защото в практиката си, едва ли ще му се случи пак. И след това просто си излязоха. ". През това време майката вече е задействала нещата за Турция, но все пак решава да отиде и да чуе какво ще й кажат от ИСУЛ. "Записах си чак уж при най-голямото светило в детската онкохематология. Не получих отговори на въпросите си, но пък разбрах, че лекарката си строи вила в Банкя и видях тяхната компетентност и мнение. Професорката каза, че не могат да бъдат убедени, какво точно е и може би ще я отворят, ще видят какво е и ще я затворят. След това ще мислят. Другият вариант беше да започнем химиотерапия, но пък не знаеше на 5 килограмово бебе, какви дозировки да приложат. Щели да мислят! Това беше вторият шамар, който ми показа, че не сме за там. " 

Дима Преснакова записва час в Аджибадем Маслак - по думите й единствената болница, която е заявила, че иска да направи изследвания на място. "Аз исках да и се направят нови образни изследвания и добре, че стана така. Буквално за три дни организирах всичко и тръгнахме. В Турция й направиха ЯМР на 08. 04, защото на нашите изследвания не вярват, дори на обикновените кръвни. Той показа тумора, разсейки няма никъде това в черния дроб са просто кръвоносни съдове вследствие на притискането на тумора, но пък на лявата надбъбречна жлеза се вижда още едно образувание. На 14. 04 беше операцията. На 18. 04 излезе биопсията-Тумор на Вилмс на десен бъбрек, Аденокортикален карцином на лява надбъбречна. Двоен удар, признавам се трябваха ми дни да се събера, доста дни. Та тя беше на 3 месеца с два различни рака в нея. 100% размерите на големия тумор и изследванията доказват, че рака се е развивал от ембрион. Започнахме лечение, Слава Богу на 5 СТ, биопсия на черен дроб и биопсия на стомах, ЯМР и компютърна томография на 09. 06- тя е чиста! Обаче на 08. 06 ни приеха уж за химия, вечерта вдигна температура, пускат обстойни кръвни и светва бактерия, правят по-специално изследване-стафилококи, според тях от месеци, организма й пълен. Подчертавам, че тук не съм им споделяла, че е имала в родилното. Просто сега си дадох сметка за поредната лекарска грешка в нашия случай! Седмица в болницата на три антибиотика, Слава Богу от вчера вече започнахме Химията, която отложихме със седмица, защото пак някой не си е свършил работата! Лечението върви засега успешно, силно се моля да сме истински победители! ", пише Дима в публикацията си. 

Майката споделя още, че е писала до Премиера и на Омбудсмана на България - отговор от тях обаче не получила. "А аз искам само да върнат ехографските изследвания при раждането и на 3 месечна възраст. Защото сега ехография се полага на 6 месеца, не ми се мисли, ако бях чакала дотогава, какво щеше да е положението! Да рядкост е, но е Факт че от ембрионален период се развиват тумори и с тази превенция ще се спасяват животи. Статистките на рака в детска възраст всяка година расте, докато Аденокортикалният карцином беше 1:1 000 000 за 2021 год и ние сме много, много рядък случай, към днешна дата има общо три български деца, които в момента се лекуват от него. Единствено Марти със стадий Първи, другите късно открити. " 

"Надявам се да съм била достатъчно изчерпателна, защо съм далеч от семейството си, от двете си момчета, сама с бебе в друга държава! Ами от безизходица! ", с тези думи завършва публикацията на майката. Глас бг