П рактиката на Керъл Берман като психиатър я е срещала с много тежки случаи. Но най-голямото предизвикателство за нея била болестта на собствения й мъж. След 40 години брак тя не очаквала, че ще се стигне дотам да се занимава професионално със съпруга си в ролята му на пациент.

Слабоумие

Първите признаци на старческо слабоумие се проявили при Марти Берман на 74 години. Той започнал да се губи на улицата, да забравя много неща. Един ден, докато се разхождали в парка, той се загледал в някаква жена, която в гръб приличала малко на нея, и се развикал като обезумял: „Керъл, Керъл, ела тук! Ела веднага!” Тя го побутнала, за да му покаже, че е до него. Той обаче отказвал да приеме, че е тази, за която се представя. Бил твърдо убеден, че тя е самозванка, която се опитва да заеме мястото на неговата съпруга.

Това е характерно състояние при т. нар. Синдром на Капгра. Кръстникът на синдрома е френският психиатър Жан Мари Жозеф Капгра, който през 1923 г. пръв описал подобен случай – на жена, която била убедена, че всички членове на семейството й са подменени с техни копия.

При този синдром си имаме работа с услужлива памет – болният хем си спомня нещо, хем си го извърта както си иска. Ако направи нещо лошо например, може спокойно да твърди, че не е бил той, а неговият двойник. Така, както някой е сменил роднините им, е изнамерил и негово копие.

Керъл имала такива пациенти в практиката си и веднага разпознала симптомите. Но когато психиатърът трябва да решава проблемите на свой близък, нещата са в пъти по-сложни.

„Синдромът на Капгра разруши нашата връзка – споделя Керъл Берман. - Това е нещо ужасно, защото те разделя от този, когото обичаш. Той се опитваше да избяга от мен, защото си мислеше, че съм някаква злосторница или непозната, която се опитва да се вмъкне в живота му.”

За причините за възникването на Синдрома на Капгра се знае малко. Според стара теория, за създаването на която повлиява учението на Фройд, той се предизвиква от преживявания от рода на едиповия комплекс или комплекса на Електра, когато децата изпитват сексуално влечение към родителите си, отбелязва неврологът Вилейанур Рамачандран.

„Детското сексуално влечение се намира на преден план и вие го нормализирате, като казвате – всичко е наред, това не е моята майка, иначе не бих изпитвал такова желание към нея”, казва той.

Тази теория много бързо е призната за несъстоятелна, тъй като пациенти със Синдрома на Капгра погрешно идентифицират не само родителите си, но и други хора, домашни животни и даже растения.

Камера

Възникването на Синдрома на Капгра може да бъде свързано с обработването на зрителната информация и съответната реакция, която възниква при разпознаването на лицата. Ако приемем, че очите са камерите на мозъка, които фокусират и му показват света, то защо не допуснем, че тази „техника” подлежи на разваляне. Технологията, обяснена простичко, изглежда по следния начин: светлината навлиза в окото през роговицата (прозрачната част на окото) и преминава през зеницата (черната точка в окото). Лещата в окото обръща образа наопаки и той се проектира върху ретината (в задната част на окото). Ретината е покрита с милиони чувствителни на светлина и цветове нервни клетки, които изпращат образа до мозъка чрез зрителния нерв. Мозъкът преобръща картинката и ние я виждаме в правилната посока. Но напълно възможно е някъде по веригата да настъпи повреда и да се скъса връзката между възприемането на информацията и емоциите. Пациентът може да продължава да изпитва положителни и отрицателни емоции, но не и спрямо близките си хора, които за него стават абсолютно непознати.

Шизофрения

Заболяването се развива най-често при пациенти с шизофрения, след черепно-мозъчни травми, при хора, страдащи от невродегенеративни заболявания. При деменцията с телца на Леви вероятността да се прояви Синдромът на Капгра е 16,6%. Друго изследване показва, че сред пациентите, преживяващи първия етап на психично разстройство, делът на болните със Синдром на Капгра е 14,1%. Що се отнася до споменатата деменция с дифузни телца, то тя беше изтъкната като причина за самоубийството на актьора Робин Уилямс.

„Той не знаеше, че е болен от това, преди да почине, установи се при аутопсията”, сподели в интервю вдовицата на актьора Сюзан Шнайдър Уилямс. „Моля се на Бог това да хвърли малко светлина върху телцата на Леви заради милионите хора и близките им, които страдат от този вид деменция”, каза тя, споделяйки за симптомите на объркване, които се проявявали при съпруга й в месеците преди да реши да сложи край на живота си, докато още осъзнавал проблема. Финалната му роля бе на 11 август 2014 г.

„Годината преди смъртта му беше като игра с теглене на откачени късметчета”, сподели Сюзан Шнайдър Уилямс. Точната диагноза на актьора така и не беше поставена приживе.

Заблудата на двойниците, както още наричат Синдрома на Капгра, е също толкова трудна за диагностициране. Болните може да си въобразяват, че мястото на техните близки са заели самозванци, клонинги, извънземни. „Не те познавам, върви си на твоята планета!”, крещи мъж, убеден, че в тялото на съпругата му се е вселило извънземно създание. В друго изследване се споменава за пациент, който обезглавил баща си, убеден, че той е робот. Убийството било извършено, докато търсел батерии в главата му.

Един от пациентите на Рамачандран не разпознавал визуално майка си, но при разговори по телефона синдромът не се проявявал. С помощта на електроди Рамачандран провел експеримент. Показвал на болния снимки на членове на семейството му и на непознати хора. Обикновено при вида на близък човек хората реагират по-емоционално, отколкото докато гледат някой непознат. Това кара потните им жлези да работят по-активно, което пък повишава електропроводимостта на кожата. При въпросния пациент обаче такъв ефект не се наблюдавал. Той виждал разни хора в снимките на един и същи човек, но в различни ракурси. Даже на собствените си снимки успял да съзре „друго аз”.

„Мисълта, че любимите хора са някакви самозванци, трябва да бъде отхвърлена, ако системата за оценка на убежденията работи правилно. Но при повреда в мозъка може да се получи препятствие”, коментират психиатри.

Котаракът шпионин

Понякога синдромът има необичайни проявления. През 2007 г. е описан случай с пациент, който отишъл да си признае греховете пред свещеник. Той твърдял, че съжителства едновременно с две жени в един образ. Друг си въобразявал, че има две дъщери и двама синове, изглеждащи съвсем еднакво. Трети смятал, че разполага с харем – виждал жена си като шест различни образа с еднакви имена. Четвърти се смахнал съвсем и обвинил съпругата си, че е някакъв травестит, който се преструва на нея.

Пациенти със Синдрома на Капгра си мислят, че техният дом е на някой друг. Възрастна германка била убедена, че съпругът й я е отвлякъл и я държи насила в къщата си. Тя се опитвала непрекъснато да избяга, за да се прибере „у дома”.

73-годишен мъж, който неколкократно получавал травми на мозъка, възприел като самозванец котарака си. Той бил дълбоко убеден, че новият котак е шпионин и е вербуван да го следи от спецслужбите.

Прибори за невидимия съквартирант

Във Франция 78-годишен мъж в продължение на 10 дни се оплаквал от натрапник в дома си. Наглецът изглеждал досущ като него и най-нахално се появявал пред него, когато се погледнел в огледалото. Той се опитал да завърже контакт с него и се учудил колко много неща знае непознатият за него.

Старецът даже носел две чинии с прибори за двама души към огледалото, за да сервира храна на гостенина си. В крайна сметка дъщеря му го завела в болница, където го диагностицирали като пациент със Синдрома на Капгра.

Лечението на заблудата на двойниците се подбира в зависимост от основното заболяване и не винаги води до положителни резултати. Марти Берман умрял през 2012 г. В последните години от живота му Синдромът на Капгра ту се усилвал, ту отслабвал, но така и не изчезнал окончателно. След смъртта му Керъл описва състоянието му в книга, за да помогне на хората с подобна на нейната участ да преживеят болестта на близкия си.

Телеграф