Ново изследване установи, че жизненоважната текуща система на Атлантическия океан, която влияе върху метеорологичните условия, може да се срине още в края на 2030 г. Това би било катастрофа от планетарен мащаб, променяща времето и климата. 

Няколко проучвания през последните години заключиха, че атлантическата меридионална преобръщаща се циркулация (AMOC) може да е на ръба на колапса, отслабена от по-топлите океански температури и нарушената соленост. Причината за това е изменението на климата, което е следствие от човешката дейност. 

Новото изследване (което е рецензирано, но все още не е публикувано в научно списание) използва най-съвременен модел, за да оцени кога AMOC може да се срине. Този модел определи, че AMOK може да се срине между 2037 и 2064 г. Най-вероятно това може да се случи до 2050 г. 

„Това наистина е тревожно. Всички отрицателни странични ефекти от изменението на климата, като горещи вълни, суши и наводнения, ще продължат. Ако има и колапс на AMOC, климатът ще се влоши още повече“, каза Рене ван Уестърн, изследовател на моретата и атмосферата в университета в Утрехт в Холандия и съавтор на изследването. 

AMOK работи като конвейер - транспортира топлата повърхностна вода от южното полукълбо и я разпределя към студения северен Атлантик. Тогава по-студената, по-солена вода потъва и тече на юг. Това е механизъм, който предпазва части от южното полукълбо от непоносимия студ и разпределя хранителни вещества, които поддържат живота в морските екосистеми. 

Колапсът на AMOK ще направи много части на света неузнаваеми. В десетилетията след колапса си арктическият лед ще започне да се движи на юг и след 100 години ще се разпространи до южното крайбрежие на Англия. Средната температура в Европа и Северна Америка ще се повиши. Ще настъпи пълно обръщане на сезоните в тропическите гори на Амазонка - настоящият сух сезон ще стане дъждовен и обратно. 

Стефан Рамсторф, океанограф от германския университет в Потсдам, който не е участвал в споменатите изследвания, подчерта, че е необходимо да се направи всичко, за да се избегне колапсът на AMOK, тъй като той представлява голяма опасност. 

Учени от Утрехт използваха най-съвременни модели и за първи път идентифицираха района на Южния Атлантически океан като оптимално място за наблюдение на промените в циркулацията. Те наблюдаваха температурите и солеността на океана, за да могат да проверят по-ранни оценки кога може да настъпи повратната точка в AMOK. 

Рамсторф отбеляза, че преди няколко години е имало дебат дали това изобщо ще се случи и че сега е по-вероятно, отколкото преди няколко години, това да се случи. Според него преди пет или повече години той би се съгласил, че колапс на AMOK през този век е малко вероятен, въпреки че 10% риск е неприемливо висок за такова катастрофално въздействие. 

„Сега има пет проучвания, които предполагат, че това може да се случи през този век. “ Моята оценка на риска това да се случи е 50%", добавя Рамсторф. 

Това изследване не взема предвид топенето на ледената покривка на Гренландия. Докато ледът на Гренландия се топи, огромни количества прясна вода от ледената покривка се вливат в Северния Атлантик, нарушавайки една от движещите сили на AMOC, която е солта. 

Както напомни Рамсторф, вече има огромен приток на прясна вода в Северния Атлантик, което напълно ще наруши системата, съобщава CNN.