През 2023 г. Шарлот Гилмор започна да приема ново лекарство като част от лечението си на определени проблеми с психичното здраве. Месец по-късно получи белодробна инфекция и обрив около очите, който помисли за конюнктивит. 

Диагнозата беше много по-трудна. Тя научи, че има синдром на Stevens-Johnson, заболяване, което може да причини болезнени мехури и лезии по кожата и лигавиците, както и проблеми с очите. 

„Винаги съм имал слаба имунна система, особено когато бях дете. Борех се с настинка и грип. Но нищо не беше толкова сериозно като това. Започнах да приемам лекарства за депресия и тревожност. Лекарят винаги беше много внимателен с новите лекарства. 

Опитвах различни антидепресанти години наред и нищо не помогна. Месец след като започнах да използвам това лекарство, се разболях от белодробна инфекция. Ходих на рентгенови снимки, кръвни изследвания и пих антибиотици, но инфекцията не изчезна. И тогава се събудих с обрив и си помислих, че е конюнктивит, но се оказа, че е началото на кошмар“, каза тя пред 1news. co. nz 

В повече от 50% от случаите синдромът е свързан с приема на определени лекарства. Други често срещани отключващи фактори са инфекциозни агенти: вируси, т. е. аденовируси, ентеровируси, HSV, грип, паротит и бактерии, включително nenterobacter, mycobacterium, туберкулоза, m. pneumonia, сифилис, както и гъбички. 

Преди да се появят промените по кожата, може да се появи настинка или грип с висока температура и кашлица. След това се появяват промени, по лицето и гърдите, а по-късно и по крайниците, корема, гърба. Тези промени не заемат повече от 10% от повърхността на тялото. Потенциалните усложнения включват дехидратация, тежки инфекции и сепсис. 

В случая на Шарлот Гилмор, малък обрив се разпространи по цялото й лице и тяло, появиха се болезнени мехури, тя казва, че никога преди не е изпитвала такава болка. 

"Сякаш горя отвътре", каза тя и добави, че болката е непоносима. Тези болезнени язви се разпространиха в устата й, правейки я неспособна да се храни без сонда. Мехурите също засегнаха пикочния й мехур и тя се нуждаеше от катетеризация, за да уринира. 

"През следващите няколко дни обривът напълно се превърна в мехури. " Дясната ми ръка и уста изглеждаха най-зле. Не можех да ям, защото венците ми умираха и се белеха, така че трябваше да имам сонда за хранене заедно с катетър. " 

След като научили от какво страда, лекарите й казали, че може и да не оцелее. Шарлот временно загуби зрението си поради количеството мехури, които се образуваха в очите й. Тя не можеше да заспи и дори не спа пет дни подред, страхувайки се, че „може никога да не се събуди“. 

„Не можех да се погледна в огледалото. Знаех, че ако се вгледам в отражението си твърде много, ще се поддам емоционално. Трябваше да бъда максимално силен психически, за да оцелея. Снимах се или помолих майка ми да ме снима, защото знаех, че когато се оправя, ще искам да го видя. Болката беше непоносима, обривът беше като огън. Точно както когато случайно се изгорите с ютия, но по цялото тяло. 

Опитаха с определени лекарства, но това не помогна. „Следващата стъпка щеше да бъде изкуствена кома, но аз умолявах майка ми да не позволява това да се случи. “ 

Беше в болницата един месец. Въпреки че днес е много по-добре, тя все още страда от дълготрайни последици, като случайни изгаряния и нови мехури, които се появяват в очите й, когато се умори.