Нов билборд с надпис „Татко не дава, той е еколог“ показва Кирил Петков и баща му, които се опитаха да провалят довършването на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле видя "Еко Новини".

От другата страна са лицата на еколозите Тома Белев, Борислав Сандов и Андрей Ковачев, които водят десетки дела срещу държавата и така забавиха строежа на магистралата над 20 години.

През 2022 г. тогавашният премиер Кирил Петков и назначените от него — след хода

тайство на баща му Петко Петков — министърът на околната среда, екологът Борислав Сандов, и зам.-министърът Тома Белев, се опитаха завинаги да сложат край на възможността да има цяла магистрала от София до Кулата. Предтекстът беше, че трасето нарушавало местообитанията на няколко вида влечуги и земноводни в поречието на Струма в дефилето.

„Зелените“ дори се опитаха да използват умрял преди 10 години вълк, за да докажат, че новата магистрала ще е опасна и за едри хищници, защото и сега пресичали пътя. Зачестява практиката публично да бъдат показвани хората, виновни за блокиране на големи, важни за държавата и общините инфраструктурни проекти. Това е добра идея, защото зад всяко действие или бездействие стоят конкретни лица — както заемащи публични длъжности, така и представители на неправителствени организации, финансирани от чужбина. Затова трябва да се търси лична отговорност — сега и в бъдеще — защо не е реализиран даден проект и кой пречи.

Само така ще стане ясно кои стоят зад блокажа на АМ „Струма“, „Хемус“, „Черно море“, тунелите „Шипка“ и „Петрохан“, ремонта на ПАВЕЦ „Чаира“, строителството на язовир „Черни Осъм“, втората кабинка в Банско и т.н. — все изключително важни обекти, от които зависят просперитетът, бъдещето, животът и здравето на много хора.

Подобни случаи, като тези с билбордовете в Кресненското дефиле, Банско, Гълъбово и на други места, дават резултат. Това е и предупреждение, че онези, които поради партийни, лични или корпоративни интереси умишлено пречат на развитието на страната, няма да остават повече анонимни, а ще бъдат показвани. Повече никаква толерантност към персони, които поради различни причини — или от некадърност — вредят на обществения интерес.