Цените на храните в България продължават да растат, но малко хора се замислят какво стои зад крайната цена на продуктите в магазините. Пътят на един килограм домати от нивата до рафта в София показва сложна мрежа от прекупвачи, които оскъпяват стоката многократно.

Борислав Дамянов от село Струмяни, Благоевградско, отглежда зеленчуци в оранжерията си – домати, марули, лук и картофи. Грижата за доматите отнема седем месеца, но когато Борислав ги продава, получава само 80 стотинки за килограм. В същото време крайната цена в голяма българска търговска верига достига 4,99 лв.

"Доматът тръгва от тук за 80 стотинки без ДДС. В магазина струва 5 лева. Значи някой печели четири пъти повече от мен", коментира той пред bTV.

Оказва се, че докато доматът измине 140 километра до София, той сменя собствеността си пет пъти – от производителя през няколко прекупвачи до магазина.

Дългата верига на доставка е основен фактор за високите цени на храните у нас. Докато в други европейски страни фермерите обединяват усилия в кооперативи, които преговарят директно с веригите, в България това почти не се случва. Вместо това пътят на продукцията включва няколко посредника:

Регионален прекупвач – купува малки количества от различни фермери и ги препродава на по-голям търговец.

Голям търговец – договаря се с големите вериги и осигурява нужните обеми.

Търговска верига – определя крайната цена за потребителя.

Потребител – купува продукта на значително по-висока цена.

"Всеки по веригата добавя надценка и в крайна сметка плащаме много повече", казва Борислав.

Докато в България цените на храните растат, в страни като Полша, Гърция и Испания те са по-достъпни. Основната разлика е в добре развитите кооперативи, които обединяват фермерите и преговарят директно с търговските вериги.

Бившият министър на земеделието Явор Гечев признава, че липсата на кооперативи в България създава условия за прекупвачи и увеличава вноса.

"Веригите не са единствените виновници. Малките производители просто нямат шанс да влязат директно в магазините, защото нямат големи количества. В България няма коопериране, няма адекватна политика", коментира той.

Още един проблем в сектора е свързан с отчетността. Фермерите са принудени да издават фиктивни фактури за продукция, която не съществува, за да получат субсидии. Според Борислав Дамянов за един декар домати той трябва да докаже продажба на 17 200 кг продукция – количество, което е трудно постижимо.

В допълнение, липсата на държавна подкрепа за напояването и усложнената бюрокрация затрудняват още повече земеделците.

"Държавата не ни помага. Напротив – проверките само ни пречат. Наскоро БАБХ установи, че имам котка във фермата и това е проблем. А мишките не са проблем?", възмущава се Борислав.

Българските власти обсъждат механизми за контрол на цените, но според фермерите това няма да доведе до по-евтини продукти.

"Цените няма да паднат, защото производителите намаляват. Ако стане война като в Украйна, ние ще се избием за храна – не произвеждаме нищо", предупреждава Борислав.

Докато държавата не създаде условия за развитие на земеделието и коопериране на фермерите, цените в магазините ще продължат да растат, а българските производители ще изчезват.