Крибул е малкото село на голямата надежда, а баба Юлия – неговата жрица. От години селището е известно с местността Скрибина и с камъка, за който се смята, че има свръхестествена енергия. Легендите разказват, че той лекува всички болести, стига достатъчно силно да вярваме.

Случило се е и на самата Юлия Земеделска. Преди 11 години тя се разболяла тежко и оцелява благодарение на скалната арка. Тогава 75-годишната жена дала обет - да помага на хората, докато е жива.

При нея ежедневно минават повече от 50 души. Всеки с болестта си, с отчаянието и с надеждата си. И тя им помага. Не връща никого и не иска нищо в замяна. Стига ѝ само едно „благодаря“, както и новината, че човекът вече е оздравял. Местните я наричат и баба Хава, но по-известна е като Юла - българското ѝ име, дадено ѝ по време на възродителния процес. Правени са няколко телевизионни предавания за лечителката от село Крибул, която наследява таланта си от своята майка. Дарбата ѝ обаче нараства в пъти повече, след като успява да се излекува от рак на черния дроб и дебелото черво. Страданията ги помнела и до днес, защото били нечовешки.

Врекла се обаче на Бог, че ако я избави, ще помага на всеки, който ѝ почука на вратата, без да взима и стотинка. Всъщност нейната магия се крие в четенето на молитви и леенето на куршум, но най-вече в съпровождането им до голямата скална арка. Там те трябва да минат през нея, за да оздравеят, но да го направят с чисто сърце и мисъл, иначе Господ няма да им помогне, разсъждава жрицата на Крибул. Мястото на скалата е високоенергийно. А отидете ли там, трябва да носите със себе си само лъжица сол, три лъжици брашно и един червен конец – дълъг колкото ръста ви. Влизате в процепа на скалата с десния крак, а с левия излизате оттам. След това завързвате една стара дреха на някое от дърветата наоколо. Баба Юлия казва, че може да донесете и дреха на ваш близък, както и да минете вместо него през скалата, ако той не е в състояние да дойде до село Крибул.

„Много силни места има в Родопа планина, но тази скала, този камък е с най-голяма сила. Моето щастие досега е, че никой не ми е казал, че не съм успяла да му помогна. А ми се обаждат и дохождат хора, които се смеят: „Бабо, здрав съм. Излекувах се“. Това ми е достатъчно. Да знам, че на още един съм помогнала, защото в днешно време много болен е народът“, клати глава благородната лечителка.

Всяка Божа сутрин възрастната жена тръгва към камъка. Доскоро е изминавала 6-те километра от дома си до скалния масив сама или на магаре. Но тежестта на годините я принудила вече да стига до мистичното място посредством джип. Сам-сама, с една торба в ръка, баба Юлия си проправя път през гъстата гора, осеяна с дрехи. Всяка от тях символично носи частица от болката на стотиците хора, тръгнали да търсят изцеление от камъка. Едва когато човек е изпълнен със силна вяра, чудесата започват да се случват, твърди лечителката. Казва още, че през годините е станала свидетелка на неща, които и тя самата не може да си обясни.

И говори с уважение към змията - пазителката на камъка. А след повече от 5 часа на скалата баба Юлия продължава да помага на нуждаещите се и в дома си. След залез-слънце обаче идва ред и на дългите нощи, в които възрастната жена не може да се отърси от болката на хората. Според думите ѝ чувствала по тялото си каквото и те, а в сънищата си виждала какво им предстои – изцеление или смърт.

retro.bg