77-годишната баба Верка вече 30 години излиза рано сутрин за да продава цветя под "Пето основно училище" на ъгъла до Джамията..

С чашка с кафе, седнала на столче тя поздравява всеки минал покрай нея. Всички я познават. Всеки ден тя прекарва тук, само понякога се мести от другата страна, за да търся сянка. Живее наблизо и от време на време отскача до вкъщи и остава цветята без надзор но не се притеснява, защото вярва, че хората са добри и няма да ги вземат. Работила е много години в телефонния завод, а пенсията, която взема сега е толкова малка, че не стига за елементарните и нужди.

,,Ако не поработвам тук пенсията не ми стига, това е положението и да се оплаквам няма да променя нищо" споделя тя.

Има дни в, които не продава нищо, след това дни в, които почти всичко се изкупува. Най-много работа има петък, събота и неделя, когато хората почиват.

От много години живее сама, мъжът и починал преди много години, а след това и синът и. Има дъщеря, която е в чужбина и четири внуци, които чака да е приберат, за да я видят, за да я развеселят.

,,Много обичам цветята, вижте ги колко са красиви. Когато се чувствам добре всеки ден излизам да продавам, така се разтоварвам. Понякога тръгвам да се разхождам от тук нагоре по пътя и се вглеждам в горските цветя, едно мъничко цветче и то мисли за живот, така е и с нас хората...

Много искам да си имам една малка къщичка някъде на спокойно място с голяма градинка и животни, искам да имам много цветя", споделя развълнувана баба Верка.

Р. Митева