Двама адвокати са изпратили сигнал в прокуратурата, с който са искали съдия Искра Трендафилова от районния съд в Разлог да бъде разследвана за длъжностно престъпление и лично укривателство . 

Впечатление прави, че искането е във връзка с присъда от миналата година, с която тя е прекратила дело за хулиганство заради изтекла давност. Аргументите на адвокатите пък са били свързани изцяло с оценката на доказателствата и мотивите по делото, заради което очаквано и дело срещу съдията няма да бъде образувано. 

В конкретния случай е ставало дума за дело за хулиганство, извършено с изключителен цинизъм или дързост, което се наказва с до 5 години затвор. Деянието е било извършено преди 12 години (през 2014 г.), делото е било внесено в съда преди 7 години (през 2019 г.) и е приключило миналата година. 

С присъдата, с която „Лекс“ се запозна, подсъдимият е бил признат за виновен за извършено хулиганство само по основния състав от Наказателния кодекс, с нанесена лека телесна повреда, за което наказанието е до 2 години затвор и за него давността отдавна е изтекла, поради което делото е било прекратено. 

Присъдата не е била атакувана пред окръжния съд в Благоевград и е влязла в сила, а вместо това поверениците на пострадалия от хулиганството са подали сигнал срещу съдията. Той е бил изпратен на Софийската градска прокуратура, която още в края на миналата година е отказала да образува досъдебно производство, а в началото на тази година и апелативната прокуратура е потвърдила постановлението за отказ. 

Адвокатите обаче са го обжалвали в Софийския градски съд (СГС) и съдия Иван Стоилов окончателно е потвърдил акта на прокуратурата и е сложил точка на спора. 

Именно от определението на СГС става ясно, че в жалбата на адвокатите е имало 70 страници с множество фотокопия на протоколи за разпити, оценка на доказателствата по делото в Разлог, както и било изразено несъгласие с аргументите на съдия Трендафилова. 

В определението на съдия Стоилов пише, че нито в сигнала до прокуратурата, нито в последващите жалби са посочени конкретни правни квалификации за извършено от съдия Трифонова престъпление, нито са описани действия или бездействия, които да бъдат характеризирани като престъпления. Единствено в жалбата до СГС адвокатите посочили директно, че евентуално става дума за длъжностно престъпление и лично укривателство. 

„В случая обаче в жалбата не се сочат данни за конкретни действия или бездействия, а се излага недоволство от начина, по който съдия Трендафилова е осъществила оценка на доказателствата и интерпретацията на тази оценка в мотивите й към присъда от 05. 03. 2025 г. по НОХД № 167/19 г. по описа на РС-Разлог, с аргумент, че тази оценка е крайно неправилна и целяща осуетяване на наказателно преследване спрямо подсъдимия“, пише СГС. 

Съдия Стоилов напомня, че съдиите имат и функционален имунитет, а мотивите към актовете им изразяват вътрешното убеждение на магистрата. 

„Касае се за оценъчна дейност, чиято правилност подлежи на въззивен контрол, но дори и при подобна установена от горната инстанция неправилност при оценката на фактите и доказателствата, последното, само по себе си, не влече извод за осъществено престъпление. Такова би било налице единствено при такива доказани действия или бездействия, извън процеса на писане на мотиви, които покриват някоя от характеристиките на съставите на чл. 282, чл. 288 или чл. 294, ал. 4 от НК. Противното би означавало функцията на магистратите да се ограничава до безусловно изпълнение на желанията на страните, което като резултат обезсмисля съществуването на една правова държава“, мотивира се СГС. 

На следващо място градският съд подчертава, че ако пък е имало нарушения на разумните срокове за разглеждане на делото, то е можело да бъде сезиран Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Така съдът стига до извод, че не може да става дума за извършено престъпление от магистрат, „доколкото оплакването в жалбата всъщност касае недоволство и разочарование от постановен съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка“, като добавя, че за това дали има данни други лица да са извършили престъпление, компетентна е прокуратурата в Благоевград. 

Един портокал, изваден нож, скандал и ритник в главата 

Инцидентът се случил пред хотел, в който пострадалият и свидетелка имали спор за земеделски земи. След като не се разбрали той си тръгнал, но след обяд се върнал отново в лоби бара с още един мъж, където в този момент барманката отсъствала и той сам взел бутилка уиски и си сипал. Малко след това барманката пристигнала, той оставил бутилката, а тя казала на друга жена от персонала. След това пред тях мъжът отново отишъл на бара, взел един портокал, извадил нож от чантичката си и го разрязал, а двете жени уведомили собственичката на хотела, която пък се обадила на полицията, че в бара има мъж с нож. Дошли и други служители, последвало спречкване, размяна на удари и той отново напуснал хотела и отишъл в колата си. 

След като дошли полицаите, всички, включително и мъжът, който след това е предаден на съд, се събрали пред хотела и според показанията на замесените имало псувни и опити за саморазправа, като в един момент полицаите повалили мъжа на земята и му сложили белезници. В този момент обвиненият впоследствие за хулиганство се приближил и го изритал в главата, докато е беззащитен и на земята. От записи се вижда как след това полицаите изнасят пострадалия на отсрещния тротоар. 

За този случай съобщиха миналата година от сдружение „БОЕЦ“, като публикуваха записа от камерите на хотела, пред който е станал инцидентът, като твърдяха, че полицаите са лъжесвидетелствали, че пострадалият не е изпадал в безсъзнание след удара, поради което и няма обвинение за средна телесна повреда, а в съда това също не се е потвърдило. 

Според показанията на полицаите мъжът през цялото време бил адекватен и агресивен. От мотивите на съда е видно, че и вещите лица са заявили, че пострадалият „е получил сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание, а сътресение на мозъка със степенно разстройство на съзнанието, което състояние по своя медико-биологичен характер причинява временно разстройство на здравето неопасно за живота“. 

Впечатление прави, че в пледоарията си прокурорът е искал условно наказание от 6 месеца затвор с 3-годишен изпитателен срок. Адвокатите на пострадалия пък са подкрепили искането на прокуратурата, като единият единствено е поискал по-висок срок на наказанието.