Келтската богиня Епона вероятно е изобразена като жената, яздеща кон. 

Това става ясно след почистването на общо 18-те теракотени фигурки от най-интересния засега гроб с трупоизгаряне в Западния некропол на Хераклея Синтика. 

Всички останали теракоти си приличат: тялото е в изправено положение, обвито с химатион; дясната ръка е под него, а лявата придържа края му. „През ІІ-І в. пр. Хр. тази иконография символизира по-скоро жената изобщо, отколкото конкретно божество – коментира ръководителят на спасителните разкопки проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). 

– Не мога още да кажа защо са толкова много и дали погребението е на жена, предстои малкото обгорели кости да бъдат дадени на антрополог. За нас най-впечатляваща е фигурката с коня, тя ни насочва към присъствие на гали/келти в региона. Още Тит Ливий е писал за хераклееца Асклепиодот, който подсилил с отряд от 2000 келти македоните на цар Персей в битките им срещу римляните по време на Третата Македонска война (171-168 г. пр. Хр.). Предполагаме, че в административната територия на Хераклея Синтика е живяла немалка общност от гали, но не знаем какво е станало с тях след решаващата битка при Пидна“, пише Archaeologia Bulgarica 

В митологията на галските келти Епона е сред най-почитаните божества. 

Смятала се е за покровителка на конете и коневъдите. Според някои тълкувания тя била възприемана и като божество, съпровождащо душите на мъртвите при прехода им в отвъдното.