Област Благоевград е с най-голям дефицит на лекари, медицински сестри, акушерки и  психиатри  сред областите в страната, това сочи доклад на Съвета за икономически анализи към Министерски съвет. Ние от Struma.com многократно сме  алармирали за проблема, съобщавайки, потресаващи примери за застрашаващо големия дефицит на медицински кадри в почти всички лечебни заведения в областта. Например в болницата в Разлог от месеци не могат да попълнят 12 места за мединиски специалисти с висше образование, заради липса на кадри се задъхват и болниците в Сандански и Благоевград, които непрекъснато публикуват обяви, че търсят кадри, но никой не се явява с месеци. В доклада на съвета за икономическо развитие се посочва ,че с амо в 5 области броят на лекарите на 100 хил. души население е по-голям от средния за Европа - София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Недостиг на медици има във всички останали, най-голям е в Благоевград, Кърджали и Хасково. 
 
Най-сериозен обаче е дефицитът на медицински сестри. По предписание на СЗО на лекар трябва да се падат по три медицински сестри, докато у нас статистиката е печална - по-малко от една е. 

Акушерките също са 60%, по-малко, което е сериозен проблем. 

Извънреден труд, ниски заплати и липса на признание 

са сред причините за недостига на медицински сестри. Дефицитът става все по-остър и в самия ЕС, от който България е част, тъй като отделните държави се конкурират в задържането на специалистите. 

 Дефицитът е все по-осезаем там, където заплащането на труда на медиците е ниско. Ковид пандемията допълнително изостря проблема, защото след огромното физическо и психическо натоварване мнозина в сектора споделят намерение да напуснат медицинската професия или да се пенсионират по-рано. 

Може да се очаква, че предимство ще имат държавите и регионите с по-високо заплащане, по-добри условия на труд и възможности за кариера. Важна роля в това отношение вероятно ще играят и официалните езици, на които се практикуват професиите. 

В контекста на европейските трудови пазари България е сред страните с относително по-ниско заплащане на служителите на Хипократ, а това е фактор за изтичането им от страната. Минус е, че българският език като основен за работа на медиците ни в страната пречи за привличането на специалисти от други държави. 

Над половината лекари се намират в шест от всички 28 области в страната. Между 1/3 и 1/5 от медицинските специалисти са позиционирани в София-град и София-област. Другите са в Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора и Бургас. В центровете на тези области се намират и медицинските университети в България. Като цяло там за последните 20 г. се наблюдава увеличение на броя на лекарите по дентална медицина, а като цяло - в половината области в страната. 

Акушер-гинеколози, психиатри и акушерки бележат слаб ръст едва в 6 до 8 области. 

В 12 от областите лекарите по дентална медицина не достигат, 

но общият недостиг представлява едва 3, 1% от наличностите към 2021 г. 

Подобно е положението при акушер-гинеколозите. Недостиг има в 13 области, но той е едва 2, 6% от общия им брой. 

Макар педиатрите също да стават дефицитни, към 2021 г. само в 9 от областите се наблюдава недостиг. 

В абсолютни числа най-голям недостиг на лекари има в столицата - приблизително 200, Бургас - над 100, и Пловдив - над 70. 

Най-остър е дефицитът на психиатри в столицата и София-област 

- над 90, следвана от областите Пловдив - около 50, Благоевград, Бургас и Варна - по над 30. 

В над 20 области в страната не достигат акушерки. Най-съществен е дефицитът им в област Велико Търново (близо 40), Благоевград и Бургас (с по над 20). 

Вътрешното разпределение на медици във всяка област поотделно също е свързано с концентрация в областните центрове, а в по-малките населени места достъпът до медицински услуги е затруднен в значително по-висока степен. 

В България попълването на броя на медицинските специалисти става почти изключително по линия на новозавършили студенти в български медицински университети. Повечето са български граждани. 

Според НСИ 20, 1% от практикуващите лекари днес са на възраст на и над 65 години, а 33, 8% са между 55- и 64-годишни. 

Как се движиха загубите на медици през годините 

След приемането на България в ЕС динамиката на броя на лекарите е устойчиво положителна, но темпът на нарастване е значително по-нисък от този през 80-те години на ХХ в. Към 2021 г. броят на лекарите достига 30 хил. при малко под 22 хил. през 1980 г. 

Броят на зъболекарите ни през XXI в. бавно, но устойчиво се увеличава до около 7, 5 хил. срещу 4, 8 хил. през 1980 г. 

Броят на акушерките в България намалява от началото на 80-те години на ХХ в. до началото на XXI в. От 2007 г. насам се колебае в диапазона 3, 2-3, 3 хил. срещу почти 7, 9 хил. през 1980 г. 

Най-негативна е тенденцията при медицинските сестри. В началото на 80-те години на ХХ в. наброяват около 45, 4 хил., като през 1990 г. достигат историческия си максимум от 53, 8 хил. 

След кризите от 90-те години на ХХ в. броят им се колебае, а от 2000 г. рязко спада с почти 14 хил. до около 31, 5 хил. Причините са заради преобразуването на лечебните заведения в търговски дружества. Поради недостатъчния финансов ресурс и опита да оптимизират разходите чрез съкращаване на персонал медсестрите се оказват най-лесният вариант. Голяма част от тях са принудени да потърсят алтернативна заетост, включително и в чужбина. Другият фактор е, че през 2000 г. е приет Кодекс за задължителното обществено осигуряване, с който се предвижда увеличаване на възрастта за пенсиониране. Това създава стимул част от медицинските сестри да предпочетат по-ранно пенсиониране съгласно старите правила. През 2001 г. се наблюдава вторично по-малко намаление на техния брой - с около 1, 7 хил. До проявлението на ефектите от световната икономическа и финансова криза в България през 2009 г. е налице известно възстановяване на броя на медицинските сестри - през 2008 г. той възлиза на 32, 3 хил. 

От 2009 г. до днес динамиката на този брой е почти неизменно негативна (с изключение на 2012 и 2013 г.). Към 2021 г. медицинските сестри наброяват 28, 8 хил.

П. Петрова

/ из доклад на Съвета за икономическо развитие на Министерски съвет/