За трета поредна година сдружение "Македонски комити" - Петрич организира поход до лобното място на Мануш войвода. Тази година се навършват 111 години от смъртта му. Над 200 души се включиха в похода, част от тях облечени в народни носии. Залп на гроба на войводата разтърси планината. Походът започна от село Долна Рибница. На гроба на Мануш войвода бяха поднесени цветя и венци. Панахидата направи местния отец Николай.

Кой е Мануш войвода?!

Роден е в Турново, Струмишко в будно семейство, но от ранна детска възраст живее в близкото Ново село. Учи в българската прогимназия в град Струмица и в българското педагогическо училище в град Сяр, където завършва втори педагогически курс. Още като ученик е посветен в делото на ВМОРО и ръководи ученически революционен кръжок. Участва в бунт срещу директора на училището, поради което е изключен. По-късно учителства в струмишките села Барбарево, Робово, Бориево и Стиник.

Манушов гроб над село Долна Рибница

Подгонен от турските власти като революционер, през 1903 година Мануш Георгиев става нелегален и се присъединява към четата на Христо Чернопеев, а след това е секретар на войводата Димитър Попстаматов. От 1904 година е назначен за титулярен околийски войвода на Петричка революционна околия. Допринася за заздравяване на местните революционни комитети, закриля българското население. Участва като делегат от Струмишкия революционен окръг на Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година. От 1907 година е избран за помощник на струмишкия окръжен войвода Христо Чернопеев.

На 6 февруари 1908 година в село Долна Рибница, Петричко е насрочена нелегална конференция, за която се събират Мануш Георгиев с четата си, четирима представители на околийския революционен комитет в Петрич – Александър Унев, Тома Митов, Михаил Вардев и Стоян Търнаджиев и местни дейци на ВМОРО от селото. След предателство селото е обкръжено от многобройна турска войска и башибозук. Войводата извежда нелегалната чета извън селото и мобилизира местната селска чета, ръководена от Янко Стаменов. След драматично десетчасово сражение в местността Трънката, край село Долна Рибница в Огражден планина, загиват всички 24-ма български революционери.

Вяра Иванова