За първа година в село Долни Раковец ще се проведе фестивал на чесъна, по инициатива на местните фермери

Три са семействата в радомирското село Долни Раковец, които отглеждат чесън по-професионално за основен или допълнителен доход. Едно от тях са семейство Георгиеви - Димитър (баща, 51 г.), Йоана (майка, 46 г.), Владимир (25 г., син) и Теодора (дъщеря, 23 г.).

Идеята се зародила в периода, когато родителите на Владимир и Теодора били в Испания – общо 10 години изкарали там, а децата им идвали за летните ваканции да им помагат и поработват, пише Bgfermer.bg.

„Започнахме да мислим със сестра ми как можем да върнем родителите ни в България, да се занимаваме с нещо наше, да ни стига да се прехранваме и да си идем вкъщи“, разказва Владимир.

Първоначалната идея била да отглеждат овошки, тъй като вече опознали добре работата в тамошните градини с нектарини и портокали. В последствие се стигнало до чесъна. „Съвсем случайно в един магазин попаднахме на един по-интересен продукт - черен чесън, и ни стана интересно. Попрочетох малко повече за него, хареса ми, защото е много полезен, свойствата му се увеличават десетократно в сравнение с обикновения чесън. И оттам вече се появи идеята да правим чесън изобщо“, допълва той.

Пък и заради добрите си вкусови качества, чесънът от родното им село още навремето бил прочут в региона и сега все по-бързо се прославя в страната, след като бе възроден от фермерите на селото. А ето как продължава
историята на Георгиеви

Най-младото поколение трябвало да убеди и по-скептично настроените си баба и дядо в новото начинание. Да се търси от къща на къща в селото местен сорт за засаждане, първата година да се сади само за ново семе, че оттам нататък да се купува и нова земя и да се печели от това. Но пък така станало и им провървяло.

„Започнахме с 3 декара, отделно бяхме насадили и кромид. Първата година събирахме семе от всяка баба каквото ѝ е останало, защото беше важно да бъде от нашето село. Това, което изкараме първата година, изкарахме всичко отново за семе. Около 5-6 декара засадихме на втората година, третата също, не сме увеличавали в първите години“, обясни младият стопанин.

Последната година полето им с чесън вече е 15 декара, което е около 1000 – 1500 посадени венеца (измерват на венец, не на кг). Този февруари-март може и да започнат земеделската година с още площ.

По-голямата част от дейността е ръчен труд. Плевенето е най-времеемкото - от ранни зори до късно вечер. От техниката, която досега са закупили със спестявания, имат и култиватор, но не се справял добре с почистването. „Плевелите пречат на растението, тъй като самата листна маса на нашия чесън не е голяма, не расте много нависоко. Не прави високи листа, по-нисък е и определено плевели могат да го закрият. Чесънът ще се задуши, няма да направи голяма глава. В нашия случай при тези размери ръчният труд е много. Когато свършим тези 15 декара, плевелите поникват пак и се започва отначало“, обясни Владимир. Процесът е почти постоянен, прекратява се една 10-15 дни преди изваждането на чесъна.

Фермерите поддържат максимално чисто поле, като се пазят от мана и луковичната муха - най-големият вредител при чесъна, със съответни препарати. Спецификите в сферата на растителната защита учат в движение, постоянно има новости, следват съветите на агрономи. Тепърва има и какво да опитват в сеитбооборота. За момента сменят земята. Но със зелено торене – грах, който при определена височина се изорава и фрезова, може да се даде шанс за реколта на повече площ през годината.

Втора дейност, която също като плевенето е на ръка и за нея ползват допълнително работна сила, е събирането. То се прави внимателно с ножче. Следва сушене - на слънце за кратко. Доста деликатно е, защото не трябва да се прекалява, тъй като главата може да бъде увредена. След това растенията се обръщат, с листата се покриват главите и се сушат листата. И тогава не трябва да се прекалява, защото листата могат да се счупят, а са нужни за плетенето. Прибира се на проветриво, на не прекалено топло или минусови температури.

Хубавото е, че бъде ли изсушен, след това чесънът по всяко време може да бъде изплетен, но не и веднага - иначе листата ще изсъхнат в последствие и венецът ще се разхлаби и разпадне. Така, че поне със седенките не се бърза. Но почне ли се, бабините ръце са бързи. Възрастните жени на селото плетат по 100-120 венеца на ден. И ние плетем - допълва младият фермер - пипкаво е, не е трудно, но изисква време да достигнем тяхното време. И обяснява още за технологията, че за да бъде изплетен, чесънът се нарежда предната вечер в кръг и се мокрят листата с вода, за да поомекнат. Ако пък се намокрят, а не се изплете на другия ден, може да хване мухъл.

Според Владимир

да се произведе е по-лесно, 

отколкото да се продаде

Раковският чесън е известен с вкуса си, но с годините славата му е затихнала. С постоянство на фермерски пазари - в Перник, Дупница, в София пред земеделското министерство, в Самоков и на други места, които семейството посещава, отново придобива популярност. От уста на уста е най-добрата реклама, категоричен е Владимир. Опиталите определено остават доволни и продължават да го търсят.

По думите му техният чесън е по-дребен от вносните, но не е така лют. Сладостта се дължи на почвата, която е чернозем, а също и на факта, че поливат с минерална вода 36-37 оС, която извира от 5 места в селото. Интересно е, че е варовита, а според проучвания, които Влади е чел, тя помагала за убиване на лютивината. Между другото и много хубав тривърх селски пипер се получава в селото.

Георгиеви се занимават главно с пролетен чесън, засаждат го в края на февруари-началото на март. Около 10 юли започва кампанията по събирането. Люспата на пролетния чесън е по-различна от обичайното, много по-прилепнала, по-стегната, восъчна, има повече слоеве, което му придава естетика. Есенният сорт пък е като разцъфнало цвете, по-лесно се отделят скилидките, той е по-сладък, но е по-труден за съхранение. Пролетният чесън може да се съхранява за по-дълго време, заради люспата.

Доходоносна култура

Венецът дава доста по-висока добавена стойност, отколкото ако се продава чесън на килограм. В момента най-дребните венци са в порядъка на 8-10 лева, а с най-едрите глави - 18 лева. Допреди година беше 15 лева, но заради инфлацията - вдигането на надницата на работниците и поскъпването на горивата, е нямало как да не се увеличи крайната цена.

„Грамажите варират, но около 1 кг е най-едрият чесън на венец. Клиентите първоначално не са доволни на тази цена за това количество, но купят ли си, се връщат пак. Ако сметне човек, 1 кг за 18 лева, си казва че е прекалено много. Но като изчисли, че една глава е 80-90 ст., а човек повече от една глава трудно може да изяде за един ден. Да изядеш нещо за 90 ст., което е доказано полезно, придобива смисъл и дори цената, пресметната така, не е висока“, казва стопанинът. Знае се, че чесънът е естествен антибиотик, а пък черният е естествен пробиотик, пояснява той.

И още сметки в стопанството на Георгиеви: садят на разстояние между редовете от 20 см, докато други техни колеги в зависимост от машините правят и на 50 см, което е два пъти и половина повече. Т.е. нормата на декар при различната технология е различна. Не може да се даде отговор, дали минимумът е 5 декара, за да може да се прехранват 4 човека, например. Но от чесън на15 декара - спокойно, казва младият производител.

Имат и друг бизнес с магазин за хранителни стоки, който им е от помощ и покрива една част от разходите. Земеделието пък покрива други. „Ние четиримата се занимаваме с това и не мога да кажа, че сме се лишили от нещо“, заключава той.

До чужбина и назад на селския площад

Чрез международната организация "Слоу Фууд", подкрепяща традиционните кухни и бавните и качествени храни, сем. Георгиеви представляваха България на изложение в Италия миналата есен. До договори за износ не се стигнало, но надеждите за това не са изгубени.

Вярват, че ще се стигне до етапа да продават на търговци, тъй като е невъзможно да достигнат сами до всички потребители и до по-големи пазари. А замисълът за износ е главно за черния чесън, за него има свободен пазар.

Черпейки идеи от международни изложения и родни фестивали, производителите от Долни Раковец планират и първия фестивал на чесъна в партньорство със „Слоу Фууд“. Той ще се проведе през септември, когато е поприключила работата по полето.

„Заимстваме оттук-оттам, но и ще покажем и нещо различно. Ще има местна кулинария, плетене, показване на процеса и района. Няма да разкривам повече, имаме много идеи. Хубаво е да дойдат повече хора, да опитат чесъна ни, включително приложен в гозби“, завършва с покана Владимир Георгиев.

Какво е черен чесън?

Не е отделен сорт, а технология на ферментация на белия. Нужна е специализирана машина, която поддържа определена влага и температура, като в зависимост от времето се получават различни нюанси на черното. Люспата леко потъмнява до кафяво, а скилидките вътре стават черни. Ако скилидката е кафява, чесънът е почти готов, ако е стане като стафида, това е едно ниво на готовност, ако се остави още малко да потъмнее, става като конфитюр. Това са различните степени на ферментация.

Хубаво е максимално бързо да бъде сложен в машината, след като се набере. Ако е млечен, се получава най-хубавият черен чесън.

Захарността на раковския чесън е висока, което пък подпомага процеса на ферментацията и високото качество на продукта.

Засега семейство Георгиеви са използвали услугите на техен приятел, който има подобен ферментатор. Те са кандидатствали по инвестиционните мерки на Програмата за развитие на селските райони, за да се сдобият и те с подобна машина. Това ще е и първата им покупка на техника, която не е изцяло с лични средства.

 

Йоана Георгиева (майка), Теодора, Владимир и Димитър Георгиев (баща).

 

Преди плетенето, главите се сортират да бъдат еднакви по размер. Утвърден е стандарт от 20 глави на венец./Bgfermer.bg.