През 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637. 92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 325. 9 хил. лица, или 20. 6% от населението на страната. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 21. 3%, а относителният дял на бедното население намалява с 2. 3 процентни пункта, съобщиха от НСИ.

През 2023 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Видин - съответно 446 и 466 лв., а най-високата - в област София (столица) (990 лв.), следвана от областите Варна (736 лв.), Перник (716 лв.) и Кюстендил (702 лева). 

Най-висок е относителният дял на бедните за областта в областите Стара Загора - 25. 8%, Кюстендил - 24. 6%, София (столица) - 22. 2%, и Добрич - 22. 0%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 7. 6%, Смолян - 9. 6%, Ямбол - 10. 7%, и Шумен - 10. 9%. 

Линията на бедност за 2023 г. нараства спрямо 2022 г. във всички области, с изключение на Ямбол, където се отчита намаление с 9. 5 процентни пункта. С най-голямо нарастване са областите Враца (с 42. 5%), Сливен (с 27. 7%), Смолян (с 26. 8%), Хасково (с 26. 2%), Благоевград (с 25. 9%) и Шумен (с 25. 0%). 

През 2023 г. област Смолян е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 7. 9%, а с най-високо равнище е област Добрич - 25. 1%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност - 6. 5%, при 28. 3% за областите Кюстендил и Стара Загора. 

Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете в областите Търговище, Кюстендил, София (столица), Перник, Плевен и Стара Загора. В четири области - Силистра, Видин, Добрич и Шумен, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при жените, допълва БГНЕС. 

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-висок сред безработните (56. 8% за 2023 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12. 0 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2023 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година с 1. 7 процентни пункта - до 11. 7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2. 5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 66. 5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над шест пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 3. 2%. 

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред домакинствата от двама възрастни с три или повече деца (55. 2% за 2023 г.) и от един родител с деца (42. 8% за 2023 г.). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 2. 0 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете.

Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 11. 8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години 

В. Василев