Издействах виза за Георги Марков, той избяга. Живков не харесваше Радичков

„Гунди беше прекрасен човек и приятел. През 1971 г. работих малко в едно кафене на Търговския дом. Гунди идваше често, Котков също. Часове преди да загинат, двамата пак бяха при мен. От там тръгнаха с алфа ромеото за Враца. Тъкмо заминаха, и отидох да си взема паспорта за Берлин, защото пак ми предстоеше да пътувам за снимките на „На всеки километър“, и ме застигна вестта, че двамата велики футболисти са загинали. Не можех да повярвам, та само час преди това си говорихме.“

Това си спомня с днешна дата 92-годишният Никола Антикаджиев. Най-известният ресторантьор у нас дълги години е управител на Клуба на актьора в Народния театър, който по-късно става ресторант „Антик“.

Там събира артистичната бохема на България и създава приятелства с най-известните ни актьори, спортисти, политици. Петричанинът е завършил право, но в началото на 60-те години се отдава на ресторантьорството, пише "България днес".

„Сред приятелите си съм известен като Антиката“, казва 92-годишният легендарен ресторантьор, който след два месеца ще празнува рожден ден. Антиката е смятан за живата история на родния театър. През последните 60 години не е пропускал театрална премиера в София. Завладява събеседника си с ерудицията си, с феноменалната си памет, с неизчерпаемото си чувство за хумор, с хилядите истории за различни личности, които познава. Енциклопедичните му познания са го превърнали в „бюро справки“ за приятелите му. Невена, Ламбо, Кольо Анастасов, Кеворк, Владимир Велчев, Гунди, Саркис, Гришата Вачков, Нейчо Попов, Радана, Гец, Черкелов, Аня…

Това са само малка част от имената на най-близките му приятели, някои от които преселили се вече в по-добрия свят. Странджата на Народния театър, душеприказчикът – както и да го нарекат, все ще са прави.

„Живял съм 45 години при комунизма, 46 при капитализма и трябва да ви кажа, че толкова глупости не съм чувал през живота си, каквито сега се изприказват в политиката. А аз я познавам от 12-годишен, когато препрочитах вестника на дядо ми всеки ден.

Познавам времето и при цар Борис, после при Георги Димитров, при Вълко Червенков и при Тодор Живков. Сега живея през времето на т.нар. демокрация. Но най-важното, което съм придобил от всичко, е общуването с тези големи личности, те ме научиха да преценявам хората.

Много рядко съм се лъгал, знам кой колко струва. Защото на този свят освен семейството съществуват само две неща – здраве и приятели, всичко друго е ала-бала, да знаете. Никога не съм бил предател и като обещая нещо, съм го изпълнявал винаги“, споделя Антикаджиев.

На водосвета на Народния театър, на който всяка година в началото на септември присъства (най-вляво)

Един от най-големите му приятели е бил бащата на бившия главен прокурор Борис Велчев – Владимир.

„Той бе дипломат от кариерата – посланик в Англия, Канада, Русия, но изключително скромен, възпитан и интелигентен. С него често ходехме на мач и винаги сядахме на трибуните сред хората, той не искаше да ползва ложите. Друг мой много добър приятел бе Стефан Данаилов. Когато през 1968 станах управител на хотел-ресторант „Славия“, точно там се запознах с него. Доведе го Шарлето (режисьорът Любомир Шарланджиев, съпруг на Невена Коканова) и ми вика за него: „Да знаеш, той ще стане голям артист!“. Същата година започнаха снимките на сериала „На всеки километър“, в който и аз участвах“, спомня си с усмивка Антикаджиев.

Снимките били в Западен Берлин, а после и у нас. „Сценаристите на този филм бяха петима души – Павел Вежинов, Свобода Бъчварова, Евгени Константинов, Константин Кирилов и Георги Марков.

На първите серии сценарист беше Джери, както викахме на Марков. През 1969-а се случи нещо неприятно с него – след премиерата свалиха пиесата му „Аз бях той“ в Сатирата заради критика срещу един партиен секретар.

Тогава в театъра дойдоха Венелин Коцев и други величия и Джери много се изплаши. Той имаше италианска виза и се готвеше да посети брат си, който живееше там. Несполуките около пиесата само ускориха заминаването му. Двамата с Нейчо Попов отидохме да ходатайстваме пред един от шефовете на паспортната служба.

Много бързо в събота му изкарахме изходна виза, без която той не можеше да отпътува. Уредих нещата не само с изходната виза, но и със застраховката на автомобила му.

С Нейчо го изпратихме с колата чак до Калотина още на другия ден – беше неделя. Властта обаче не можа да понесе, че името на един невъзвращенец стои сред авторите на сериала, и го свали след първите четири епизода. Името на Георги Марков беше изчегъртано с бръснарско ножче от лентите, представяте ли си“, спомня си Антикаджиев, когото след случката все пак викали на разпит, но му се разминал арестът.

За друга известна емблематична среща също с голямо умиление си спомня Антикаджиев – с Димитър Пешев, т.нар. „спасител“ на българските евреи.

„Мечта ми беше да поговоря с него. Моите братя бяха приятели с архитект Любомир Пешев, който беше част от семейството му. Като го срещнех, все го питах кога ще ме запознае с Димитър Пешев и накрая все пак успях да се видим, отидох му на гости. Повече от 12 часа си говорихме. Тогава той беше 70-годишен. Беше осъден на 15 години затвор от Народния съд и на 1 февруари 1945 г. тя започва да се изпълнява.

Лежи в затвора обаче 13 месеца. Преди да се създаде Израел, български евреи ходатайстват за него да бъде пуснат на свобода. Един от тези, които помагат за това дело, е Несим Меворах, бащата на поета Валери Петров“, спомня си Антикаджиев.

Според него, голямата мечта на Пешев е била да има телевизор. „Тогава това беше и моя мечта, която по-късно осъществих по много интересен начин. Когато театърът замина за САЩ на турне, 1984 г. беше това, Дико Фучеджиев, Любо Кабакчиев, Ламбо, Черкела, Дупаринова и др. нямат достатъчно пари. Викам, вие луди ли сте? Направих едно писмо до министъра на финансите, с когото бях приятел от студентските години още – Белчо Белчев, и отидох да го чакам. Накрая той идва, чете писмото и вика:

„Нямам право от 100 долара повече да дам на човек. Това може да го реши или Гриша Филипов, или Тодор Живков. Отидох аз при секретарката на Живков – Ангелина Горинова, и докато си говоря с нея, влиза Живков. „Кво праи тука Народният театър, бе.“

И аз като гръмнат. „Ела бе, ела, ние не гоним хората.“ Влизам. Взех писмото, дадох го. Той имаше лещи, не очила. Чете. И вика: „Тия са те пратили тебе, щот си гявол и че намериш начин, бе“, и се смее. И пише – съгласен за повече пари. А аз съм написал 12 души вътре. И аз тръгвам и той вика: „Чекай бе, Ангелина дай две бози, бе“.

И тя дава двете бози и ние почваме да говорим. Той вика: „Глей тия папки, всичките чекат моя подпис“, и ми намига. А аз: „Ама то, докато дойде некой до вас, другарю Живков, ще забрави за кво е дошъл“. И той: „А, че забрави, ама от страх – вика, – а вие нема ли да ходите в Москва“. После си тръгнах. Отидох при Белчо, който не можа да повярва, че съм влязъл при Живков. По 585 лева, толкова струваха 300 долара, им казах да си носят утре.

Мина турнето и като се върнаха, всичките 12 човека ми бяха събрали по 20 долара. И това ми беше подаръкът. С тях си купих един телевизор и гледах европейското 1984 година. Обаче, като отидох да го купя от кореком, го писах на името на Ламбо. И като го докараха у нас, веднага дойдоха от милицията да питат откъде имам тия пари.

Викам: „Телевизорът е на Стефан, взех го да гледам европейското. Изчакайте малко, той е на репетиция, ще дойде.“ И си тръгнаха. Така се сдобих и аз с телевизор.

Това беше първото турне на театъра в Щатите“, спомня си Антикаджиев. 92-годишният театрал е „преминал“ през много директори на Народния театър, но помни най-много Дико Фучеджиев. 15 години е работил при него. „Имахме едно премеждие с него. През 1979 г. ме бяха натопили за 100 долара на границата, а аз ги бях върнал, нямах у мен документи.

Един ден намерих писмо под вратата ми, в което Дико ми казваше, че трябва да напусна, защото съм изнесъл незаконна валута. И аз си дадох молбата. Дни след това половината актьори дойдоха у нас, искаха да се върна. И се върнах. Но Дико беше много честен човек, беше разбрал грешката си, на срещата с него много говори той, аз само си мълчах“, спомня си Антикаджиев.

С днешна дата той е щастлив с огромната си фамилия – „15 души сме – четирима правнуци, четирима внуци, две дъщери, трима зетьове, аз и съпругата ми. Това е един футболен отбор заедно със съдиите. Всички са около мен, събирам ги редовно. Не мога да се оплача от живота, с изключение на голямата мъка по един от зетьовете ми, който почина преди 15 години. Винаги съм живял с много хора около мен, които са ме правели и ме правят истински щастлив“, споделя Антикаджиев, който не се страхува от коронавируса, защото спазва всички противоепидемични мерки.

Ванга изгони Невена Коканова

После двете станаха големи приятелки

– Г-н Антикаджиев, вярно ли е, че Живков не е харесвал Радичков?

– Не че не го е харесвал, а беше настроен критично към една от пиесите му – „Опит за летене“. Искаше да сменя Дико Фучеджиев от поста директор на театъра заради това, че Младен Киселов направи „Опит за летене“. Живков мислеше, че тая постановка правела българина малко гламав. Казваше: „Българинът никак не е прост“.

– И Стоянка приживе смяташе, че българинът никак не е глупав.

– Стоянка беше голяма работа и тя. Един ден й се обаждам на един рожден ден, а тя ми вика: „Караконджул, колко е часът, че ми звъниш?“ А то беше 11,30 часа на обяд, но тя обича да поспива. Питам я: „Какво правиш?“, „Нищо, Муката ми чете вестник“. „За какво ти чете вестник, ма?“, „Колко струва доларът, колко струва еврото.“ „Чакай бе, за какво са ти? Ти имаш ли?“ „Не, но може да имам.“ Уникална беше Стояна. И със Стефан Данаилов до последно всеки ден му ходих на гости уж за час, а седяхме и си говорехме много.

– Една от най-одумваните и обичани жени у нас, тв говорителката Лилия Ванкова, е съпруга на племенника ви Иван Антикаджиев.

– Да, покойната журналистка Бригита Чолакова ги запозна. Ожениха се на 8 ноември 1991 г. А на 20 ноември Иван стана зам.-министър на здравеопазването в правителството на Филип Димитров. На 1 септември 1992-ра обаче сам се отказа от поста. А Лили беше уволнена по най-безцеремонния начин от тогавашния тв шеф Асен Агов – на нея и на още журналисти просто им изпрати по една телеграма и ги уведоми, че вече не са на работа.

С Лили Ванкова и племенника си, който е неин съпруг

– Като петричанин помните ли Ванга, ходили ли сте при нея?

– Е, как, разбира се. Майка ми беше голяма приятелка с нея. Тя дойде в Петрич от Струмица, тогава бях на 12 години аз. Един ден й викам на майка ми: „Говори с Ванга да приеме Невена Коканова“. Направи го. И влизаме ние при нея, а тя: „Филмовата артистка няма да й гледам“, и ни изгони. А после станаха първи приятелки. Иначе на мен ми позна, че баща ми е много зле, когато ходих първия път при нея. Викаше: „Оставете печката, а тоя с пистолета веднага да излезе“. А то шофьорът на Левчев беше с пистолет. А ние й занесохме печка, която си беше поискала.

– Явно вярвате в Господ.

– Да, разбира се. Нашата фамилия имаме църква в Петрич, баба ми, като умира моят дядо, строи църква в нейна памет. И тя си седи до момента. Комунистите бяха изчегъртали всичко, но на купола си пишеше: „За Мария Антикаджиева от Анастас Антикаджиев“.