А.Уручов, собственик на стопанство в якорудското с. Бел Камен:. „Трябва много да се чете! Животновъдството е една сложна наука, която цял живот не стига да се научи! “
15 септември 2022 06:45 Mobile watches 8519 прочита Mobile comments 0 коментара


 
 

Днешната ни среща е в с. Бел Камен, община Якоруда, във фермата на Ахмед Уручов, в която той отглежда чистопороден Симентал. 

Много неща правят впечатление при всяка наша среща с Ахмед и семейството му – топлият прием, широката усмивка и колко сплотени са сем. Уручови помежду си. Въпреки тежкия труд, който всички ежедневно полагат, те винаги намират какво хубаво да кажат. Заредихме се с много положителна енергия и се поучихме от лекотата, с която тези хора приемат трудностите и предизвикателствата на бизнеса, който развиват. 

Надяваме се, че разговора ни с Ахмед ще бъде толкова позитивен и за Вас: 

– Здравейте, Ахмед! Представете се за аудиторията. 

– Казвам се Ахмед Уручов и съм на 40 години. От с. Бел Камен съм родом и тук отглеждаме нашите животни. Първите закупихме през 2010 г. В семейството ми винаги са се отглеждали животни, но само по 2 -3 за нуждите на домакинството. 

След завършването на училище работих основно в сферата на строителството, но в един момент реших, че вече не искам да работя за други хора. 

Всичко започна като на шега. Първите 10 крави бяха кръстоски и ги отглеждахме в един обор на наш роднина близо до гр. Белово за около 2 години. След това построихме нашия обор, в който и досега се помещаваме. Изградихме го от гола поляна. Спомням си, че нямаше дори път и в началото беше истинско приключение през зимата да стигнем до него! 

– Вие до този момент не сте имали опит в отглеждането на по-голям брой животни. Как компенсирахте липсата на опит? 

– Разчитахме изцяло на опита на родителите ми и на ветеринарния специалист в нашия регион – д-р Небие Кунгьова, която много ни помагаше. Ако не бяха те, едва ли изобщо щях да посмея да се захвана. 

– Така сте започнали – със старите практики за отглеждане. Запазихте ли ги във времето или се наложи да ги промените? 

– С времето променихме начина на отглеждане почти изцяло и оборът се пригоди така че максимално да се улеснят нещата. Някога хората всичко са правили с двете си ръце, но в момента има много технологии, някои съвсем прости, които спестяват много време и усилия, а в същото време носят комфорт на животните. Такъв пример са поилките, които закупихме и монтирахме. 

Стараем се да черпим опит от колегите, когато посещаваме техните стопанства. Но, при нас нещата се случват малко по-бавно, защото разчитаме само на собствените си сили и се съобразяваме с това, което ни е възможно. 

– Как ги отглеждате? 

– Основно оборно и вързани през повечето време. Пускаме ги за няколко часа в двора и на пасищата наоколо, но те изобщо не са достатъчни. Стигат ни само за месец-два. През останалото време ги храним на ясла с храна, която купуваме от различни места. 

Вие се справяте сами, не ползвате финансиране от държавата, нямате достатъчно пасища и всичко купувате… Как издържате? Какво Ви мотивира да отглеждате именно порода Симентал? 

– Едва ли ще Ви изненадам, но това са страхотни животни и нямат база за сравнение с останалите породи. Красиви, здрави, с качествена продукция, а и мъжките телета се търсят много. Всеки, който гледа животни ще ме разбере! Благодарение на д-р Кунгьова и с помощта на председателя на НАРМС г-н Атанасов преди 2 години закупихме 20 броя Симентал от село Лобош и оттогава сме членове на асоциацията и стадото е под селекция. 

– И за тези 2 години убедихте ли се, че това е било правилно решение? 

– Безспорно! Животните са страхотни и много здрави! Дават повече и по-хубаво мляко. Не, че това е от значение за мандрите, но за мен има значение, защото произвеждам нещо истинско и трудът ми не е напразно. 

– Явно и Вие сте се заразили като други фермери от НАРМС, които искат да виждат в стопанството си само белите глави на Симентал? 

– Да, има нещо такова. Хубаво ми е като ги погледна – като част от семейството ми са. Не съм си давал сметка за това, когато се захванах, защото целта ни беше да се прехранваме с близките ми. С времето, обаче, човек започва да иска по-хубави животни и по-добри условия в стопанството си. 

– Как ги доите в момента и колко е средния млеконадой на крава? 

– Все още на гюм. Млякото е средно по около 22 – 23 литра. В летните месеци количеството малко намалява. 

– Не сте ли се опитвали да кандидатствате за подпомагане по някоя програма, за да се модернизирате по-бързо? 

– Аз кандидатствах навремето по програма „Млад фермер“ за отглеждане на картофи още преди да имам фермата. Стартираше се с някакви декари и се получаваха 50000 лв за 2 години. Тогава разходите за данъци и осигуровки бяха по-малко от сега и все пак всичко беше измислено така, че лека полека парите да си ги вземат обратно. Един път човек като се опари после не търси пак такава „помощ“! 

Иска ми се да направя една по-сериозна модернизация и търсим варианти, за да облекча и животните, и семейството си. Ние всички в момента сме денонощно ангажирани във фермата и не е никак лесно. Аз, съпругата ми, майка ми и двете ми деца – син на 13 години и дъщеря на 12, сме на разположение постоянно. 

– А Вие искате ли децата Ви да поемат по Вашия път и да наследят грижите по стопанството? 

– Искам да работят това, което те искат! Имат възможност в момента да се учат и едновременно с това да се грижат за животни. Така ще направят своя личен избор. Аз искам само да са здрави и щастливи! Мисля, че за децата е особено полезно още от малки да имат допир до животните. Гордея се, че моите ги обичат от сърце и не само кравите – в стопанството има кучета, котки и други. 

Децата много им се радват и с желание ни помагат! Човек, който обича животните няма как да порасне лош! 

– Колко Симентала има в момента в стопанството? 

– Дойните са 25 в момента. Тази зима имахме късмет с 10 женски теленца, които се родиха и с читирите юници от миналата година животните са общо около 40. Ние нямаме капацитет и не смятаме да увеличаваме броя им повече от 40, максимум 50. Така стопанството ще е рентабилно. Особено ако успеем да го модернизираме и да разширим двора. Искам да механизирам разтоварването на балите и още много неща си имам наум. 

– Желая Ви по-бързо това да се случи! Какво Ви свари неподготвен за тези 12 години опит като животновъд? 

– Ако става въпрос за финансовите изненади и непредвидените разходи – те са ежедневие и всеки колега като мен е свикнал да оцелява. Това не ме шокира толкова, колкото всеки път загубата на някое животно. С това никога няма да свикна и да го приема спокойно! Всеки път за мен е ужасно и го преживявам, особено ако е болезнено за тях. Както казах – кравите са ми част от семейството и полагам всички усилия да са добре. 

– Характерно е за свестните хора да изживяват болката на животните. Може би е трябвало да изберете друг път, който няма да Ви среща с такива лоши и тежки моменти. Ако върнете времето назад пак ли щяхте да сте животновъд? 

– Мисля, че да. Обичам ги много! И цялото ми семейство ги обича. Покрай тях се чувствам спокоен, а и съм самостоятелен. Правя нещо смислено и порядъчно. Спя спокойно и с чиста съвест. За мен това е много важно. 

– Вашата съпруга много Ви помага, както и останалите членове на семейството. Късметлия сте…! 

– Да, действително е така и използвам повода да им благодаря! Родителите ми, доскоро, основно полагаха грижи за животните. За съжаление баща ми напоследък има здравословни проблеми, но се надявам скоро пак да е на крак и да е пълен с енергия. И майка ми, и съпругата ми помагат много, децата също! Наистина съм късметлия със семейството, което имам. Аз не им го натрапвам – не искам да съм диктатор. Те сами желаят да сме заедно като семейство и да се справяме с нещата тук! 

Обсъждаме всичко. Например сега, с настъпването на кризата и поскъпването на фуражите, сме сядали и сме говорили дали не трябва да се разделим с част от животните. Не бих ги подложил на нещо, с което не са съгласни! Благодарен съм им за всичко. 

– Дано сте винаги така задружни! Не са типични за днешното съвремие тези морални ценности, в които си личи, че вярвате искрено. Това не Ви ли пречи в отношенията с хората? 

– Аз нямам конфликти с никого. Имам си един кръг от роднини, приятели и колеги. Не са много на брой, но вече от десет и повече години си общуваме и се подкрепяме. Човек трябва да се събира със себеподобни, за да се чувства добре. 

Покрай членството ми в НАРМС имах възможност да се запозная с нови хора – колеги, с които си обменяме опит. Имаме сходни проблеми и ми е много полезно, и приятно да се срещам и общувам с тях. От всеки можеш да научиш нещо, а на лошотията и материалното просто не трябва да се обръща внимание и да се подминава. 

– Помагате ли си, или просто не си пречите? 

– Който е поискал услуга съм се отзовавал винаги. Същото важи и за тях. За да помагаш първо трябва да можеш сам да се оправяш! 

– Успявате ли да се справяте в сегашната икономическа криза и да сте на печалба? 

– Ситуацията е такава, каквато е за всички. Нямаме намерение да се отказваме. Когато вали сняг човек си слага топли дрехи, а не се оплаква. 

– Какво Ви се иска занапред да се случи? 

– Вече съм на 40 години и целите много се променят. Моите вече са свързани основно с децата ми. Искам да се запазят като хора, каквито са в момента, с техните разсъждения и морал. Искам да им дам възможност да се развиват и някой ден да работят това, което искат. Да бъдат щастливи и да са в безопасност. Това, което иска всеки родител. 

Но, на първо място искам да са свестни хора! 

Искам също здраве и сплотено семейство, и животните да са ни добре. Дано успеем да подобрим условията скоро! 

– Няма да Ви питам за държавата и нейната подкрепа, тъй като вече казахте, че се справяте сам с това, което Ви ‚дойде на главата“ като много Ваши колеги. Все пак, смятате ли, че е възможно някой ден да се обедините и да поискате за продукцията, която произвеждате да се заплаща адекватно на усилията и труда Ви? 

– Няма нищо невъзможно, а и ако искаме нещо да се промени е задължително да защитим сами интересите си. Трябва да го направим! Действително в България не можем много да вдигнем глава от работа и да мислим за обединения, но това не е оправдание. Аз бих подкрепил всяка подобна инициатива с чисти и ясни мотиви и бих застанал зад колегите си! 

– На младите, които сега правят първи стъпки в говедовъдството, какъв съвет ще дадете? 

– Трябва много да се чете!! Животновъдството е една цяла наука, която цял живот не стига да се научи. Аз не го направих навремето и се надцених. Това беше грешка – има много какво да се учи! Че работата е трудна и ангажираща е ясно! 

 

– Благодаря! На Вас много здраве, женски телета и по-висока изкупна цена на млякото! 

– Благодаря и до нови срещи! 

из. НАРМС

0 коментара
Коментирай
ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар