Общинският съветник от ГЕРБ - Благоевград Анатоли Антов след редовното заседание на местния парламент в петък се качи в кабинета на председателя на съвета Даниела Савеклиева и помоли сътрудниците й да му напишат молбата за напускане на ОбС. Както писахме, той влезе за втори път съветник миналата есен, но в началото на годината напусна България и оставката му не бе особена изненада за неговите колеги.

Малко преди да се раздели завинаги с ОбС, мандат 2011-2015, Антов обясни мотивите си за читателите на вестник “Струма” и бъдещите си планове, които са изцяло свързани с Англия.

- Г-н Антов, трудно ли взехте това решение?

- Трудно беше. Все пак последните 5 години от моя съзнателен живот бяха свързани с такъв род обществена дейност и хич не ми беше леко да се реша въобще да напусна България. Дадох си обаче сметка, че не бих могъл повече да съвместявам ангажиментите си към фирмата, в която работя, и към Общинския съвет в Благоевград. Не бих могъл да пътувам толкова често, защото полетът е 3 часа, а макар и за нискотарифна линия, билетът е 380 лв. Не на последно място - нямаше да е честно към колегите от ОбС - Благоевград да ги оставя те да ми вършат работата в комисиите, а аз да се мяркам само веднъж месечно.

- Прибрахте се в четвъртък вечерта и тази сутрин /б.р. петък/ се видяхте с част от съпартийците си, включително и с областния управител Костадин Хаджигаев. Кой от тях най-силно се опитваше да Ви разубеди за взетото решение?

- Всички бяха единодушни, че махането ми ще е загуба за екипа, но явно съм съобщил твърдо решението си, защото никой не се опита да ме разубеждава. Вече съм поел ангажимент към моя приятел, който ме помоли да помогна за оптимизиране на работата във фирмата му, и аз обещах да остана в Англия поне докато съпругата му е по майчинство. Значи - поне до края на годината. Обичам да спазвам поетите ангажименти.

- Разкажете по-подробно за приятеля си и фирмата, в която работите от началото на годината?

- Той е от Самоков, казва се Петър. От 12 години е в Англия и вече има английско поданство. Занимава се със строителство. Много сме близки - преди да напусне страната, имахме обща фирма.

- При него ли живеете?

- Не, при един англичанин, който е съсед на моя приятел. Плащам си сам квартирата, храната и дори успявам да пестя. В Англия от доста време медиите гърмят, че има криза, но аз нещо не мога да я видя. Хората все така си пълнят количките в супермаркетите, все така си карат колите. Иначе и там дизелът е скъп - 1,47 паунда, малко повече от нашия, но заплатите им в никакъв случай не са 290 лв. Кризата, времето, трафикът, задаващи се стачки, непрекъснатите недоволства на едни политици от други - това са новините в Англия, тоест същите са, както и нашите. Разликата е, че англичаните не са толкова толерантни към големите обществени проблеми, колкото сме ние. Доскоро по телевизиите вървеше скандал с бонусите на един банкер, които бяха в размер на 1 млн. паунда. Накрая човекът бе принуден да се откаже от тях. В момента тече друг грандиозен скандал - за уреждане срещу 6-цифрена сума на обяд с премиера. Плащаш си на лобист, той ти урежда обяда.

- Интересувате ли се от новините в България?

- Докато бях тук, имах навик всяка сутрин, докато си пия кафето, да чета в. “Струма” онлайн. В Лондон го загубих този навик и вече спя по-спокойно.

- Разбрахте обаче, че във вторник Костадин Хаджигаев бе свален от поста областен координатор на ГЕРБ?

- Да. Смятам, че не е редно областният управител и областният координатор на една политическа сила да са едно и също лице, иначе Хаджигаев е с безспорни заслуги за създаване на политическата структура в областта и това едва ли някой може да му го отрече.

- Кой от съпартийците Ви звънеше в Лондон през тези 3 месеца и Ви информираше за това какво става тук?

- Там аз съм с български номер, но различен от моя, плащам всички разговори и по тази причина не мисля, че мога да си позволя да говоря с който пожелае. Номера ми го има семейството ми, звънели са ми още Йордан Андонов и Йордан Миленков.

- С какво най-трудно ще се разделите в Благоевград?

- Със семейството и приятелите. Дори обсъждаме вариант, ако остана трайно в Англия, близките ми да дойдат при мен. Друго в Благоевград, което да ме задържа, няма. Когато на 30 април 2011 г. ми предложиха да стана член на УС на Югозападното държавно горско предприятие, аз прехвърлих акциите в собствената си фирма на майка ми, така че и бизнес нямам. Няма и опция да си намеря работа тук. В същото време в Англия възможностите за реализация и развитие са огромни. Има възможности човек да си намери и втора работа, въобще кризата там, ако въобще я има, е нещо много по-различно от българския й вариант.

- Успяхте ли вече да пообиколите Англия?

- Да, в събота и неделя обикновено пътувам. Бях 4-5 дни в Бирмингам, ходих до Кеймбридж, който много ме впечатли, но поне на този етап няма да мога да реализират там мечтата си да завърша магистратура, защото годишната такса за обучение е 36 000 паунда.

- През януари тази година още не знаехте мотивите за отстраняването Ви от директорския пост в ЮДГП, научихте ли нещо ново?

- Имам подозрения, но нищо черно на бяло. Работих от 15 април до 20 ноември 2011 г. там. Бях си подал молба за отпуск, която нито беше резолирана с “да”, нито с “не”, и бях в чужбина, когато научих от медиите, че съм уволнен. Не мисля, че тепърва някой ще ми съобщава мотиви.

- Съжалявате ли за този период от живота си?

- Не, това беше начин да се разделя с някои илюзии.

- А какво ще правите с членството си в ГЕРБ?

- Оставам член, разбира се.

- Колко време ще сте в Благоевград?

- Утре /б.р. в събота/ пътувам обратно.