Г- н Апостолов след вчерашния драматичен ден ,днес бил искала да ви попитам : какво се случи на стадиона в Курпник в деня на мача Септември Симитли - Ботев Ихтиман?

Аз не мога да кажа какво се е случило на стадиона в село Крупник, поради простата причина, че не съм бил на Крупник. Така че по скоро г- н Елезов с неговите болни фантазии, трябва да го питате какво му се е случило и как му се е случило. Кой му е счупил телефоните? Аз съм разочарован и обиден от неговото словоизлияние във Фейсбук. Просташко и много злобно написано.

Аз съм позитивен човек и със злобни хора контакти не искам да имам. В крайна сметка той е подал жалба, аз също съм подал жалба за клевета. Нека компетентните органи да се произнесат. Но още от сега го очаква много сериозен финансов иск, който на 100% той ще го плати, защото не може един човек да си измисля такива истории. Все пак и аз не съм случаен човек, вече 15 години съм кмет на тази община и съм постигнал доста успехи.

Вие сте бил в школата на Пирин, винаги сте поддържали идеята за един силен благоевградски клуб, това че сте в ръководството на Септември/ не е тайна. Войната по футболната ос Благоевград – Симитли/ може ли да е в основата на този скандал?

Вие знаете моето отношение към Пирин, аз съм от поколението, когато всички бяхме пиринци. Бил съм в интерната, играл съм за юношите на Пирин. Аз съм радетел и човек, който винаги е искал да се помага на Пирин, но за съжаление в момента и благоевградският клуб изживява едни трудни години. Той / Велислав Елезов/ се представя за някаква фактор в Пирин, но аз доколкото знам той не е такъв фактор. Това са пак негови такива самозвани неща, ясно е кой, кой е в Пирин и кой командва клуба. Даже и самият той не знае какво прави в Пирин.

Рефренът “Слънце грее, дъжда вали, Яж ми... Симитли” има ли нещо общо с този случай?

Може би някой иска да каже, че аз съм изнервен от този рефрен и съм направил така глупост. Ясен е този рефрен, ясен и неговият автор, но това е изключително просташко нещо, което унижава жителите на община Симитли. Но нека ви припомня защо беше измислен този рефрен. Защото когато съществуваше Македонска слава Симитли, отборът на Пирин не познаваше победата срещу този тим.

Най – голямата грешка тогава бе преместването на Македонска слава в Благоевград. И пак злобата и завистта родиха този рефрен. Лошото е че децата от школата на Пирин научиха този рефрен и пееха преди и след мач, когато играеха срещу нашите деца от школата на Септември.

Мартина Иванова