Николай Бошкилов е роден през 1971 г. в Благоевград. Завършва ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград и веднага след демократичните промени в страната се захваща с частен бизнес. В момента е собственик на винарска изба "Вини Бошкилов". Член е на БСП и на изпълнителното бюро на партията в Благоевград. През 2007 г. бе кандидат за общински съветник.

- Г-н Бошкилов, от няколко месеца земеделските производители и животновъдите вдигат протест след протест срещу забавени субсидии и ниски изкупни цени, само лозарите и винарите не протестирате за нищо. Всичко ли ви е пълно и равно?

- Не, и при нас проблемите са много сериозни. Секторът ни в голямата си част е раздробен - имам предвид лозарските стопанства, но проблемите на винари и лозари са общи. В страната първи винарите усетихме задаващата се световна икономическа и финансова криза. Това беше преди 2 години, когато външните пазари, на които ние, производителите на вино, основно разчитаме, рязко се свиха. Аз тогава продавах вина в Германия, Чехия, Русия и Полша, и навсякъде продажбите ми паднаха. При така създалата се тогава ситуация българският винар не успя да реализира продукцията си на външния пазар и тя остана залежала в съдовете. Дойде новата кампания, при пълни съдове и нереализирани приходи той не можа да излезе на пазара на грозде. Отделно банките спряха да кредитират. Така се получи патова ситуация - кризата стигна и до лозарите, чието грозде остана на полето, и дойде втората серия на "филма". В този момент се намеси и

БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИЯ ДА СЕ СПАСЯВАМЕ КАКТО МОЖЕМ,

с което нещата съвсем загрубяха. Притеснени от кризата и от ниските цени на гроздето, българите се юрнаха масово да купуват грозде и да го преработват в домашни условия. Появи се следният феномен - след като почти всяко семейство си имаше вино в мазето, на практика и вътрешният ни пазар се сви. Колелото се завъртя и в момента секторът се намира в една доста незавидна ситуация. Да, напоследък се усети леко съживяване в търговията с вино, но то дойде от страните във и извън Евросъюза. Там потреблението се съживи. Явно тези страни действително са започнали да излизат от кризата, а не както у нас - го правим само по думите на министър Дянков. Вътрешният ни пазар е стагниран и не виждам светлина в тунела, ако продължават същите тенденции в бранша.

- Не е ли причината за това и по-ниската цена на западните вина в сравнение с тези, произвеждани в България?

- Да, има го и този момент - българското винарство търпи ударите на евтините субсидирани европейски вина. Европейските производители получават от държавата си около 70% по-висока субсидия, отколкото българският земеделец, и е логично тяхната продукция да излиза по-евтина от нашата. Въобще така е с цялото ни земеделие. Затова си внасяме например чушките и доматите отвън, при положение че бяхме страна производител и износител на земеделска продукция.

В момента тече изплащането на субсидиите за директните плащания на площ за кампания 2010 г. Кампанията беше разделена на два етапа: първи транш - субсидии от ЕС, възлизащи на 18 лв./дка, и, надявам се, втори транш - национално доплащане на декар по 10 лв. Този режим го измисли това правителство, предходните плащаха наведнъж. Идеята на ГЕРБ е да напълни хазната, като първо обложи земеделските производители с данък върху субсидиите и доходите, получени през 2010 г., и

ХОРАТА ДА СЕ ИЗДЪЛЖАТ КЪМ НАП ЧРЕЗ ЕВРОСУБСИДИИТЕ, ЗА ДА МОГАТ ДА СИ ПОЛУЧАТ И ДЪРЖАВНАТА СУБСИДИЯ.

И всъщност това е само единият от ударите на правителството, насочени срещу земеделците. То премахна преференцията, която имахме преди години - за възстановяване акциза на горивата за земеделската техника. На декар мисля, че отпускаха по 7 литра гориво, на които възстановяваха после акциза. Сега стачкуващите зърнопроизводители са на път да издействат тази преференция да бъде възстановена, но трябва ли всяко нещо, което дава глътка въздух за земеделието, да го получаваме след стачки, протести и блокиране на пътища? Съвсем друг е въпросът, че в останалите страни от Евросъюза над 40% от бюджета отива за развитието на земеделието, а при нас .....

- Вие успяхте ли да спечелите някой европроект и поискаха ли Ви комисиона?

- Спечелих проект по мярка 123 "Добавяне на стойности към земеделски и горски продукти" за дооборудване на винарски предприятия и това е 4-и проект, който печеля. В интерес на истината не са ми търсили пари под масата и нещата бяха коректни и от двете страни. Е, позабавихме се, защото заради "Калинките" в Министерството на земеделието сроковете бяха много удължени. Разчитахме този проект да излезе още през декември 2010 г., но заради перманентните скандали, резултат от лошата кадрова политика на ГЕРБ, нещата доста се проточиха. Въобще към днешна дата въпросът с усвояването на еврофондовете хич не стои добре.

- През 2007 г. Вие бяхте кандидат за общински съветник от листата на БСП и сте от малцината представители на поколението на 70-те години, които не са аполитични. Напоследък социалистите много активно атакуват правителството на ГЕРБ, която вече припознахте като основния Ви противник на предстоящите местни избори. Какво в тази партия най-силно Ви дразни?

- Непрекъснатите им оправдания с това, че не могат да реализират своите намерения, понеже заварили много тежко наследство, както и

РЕВАНШИЗМЪТ, КОЙТО ПРИЛАГАТ СПРЯМО АДМИНИСТРАЦИЯТА ОТ ПРЕДИШНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА.

Това е същият реваншизъм, който помним от началото на демокрацията, и той ще им изиграе доста лоша шега наесен. Създава се една нестабилна среда както за бизнеса и обществото, така и за чуждите инвеститори чрез непостоянството в техните намерения. И не на последно място, не мога да одобря отношението на ГЕРБ към българската икономика, в частност към българското земеделие. Ако погледнем назад в историята, ще видим, че земеделието е локомотивът в българската икономика, който измъква държавата след 2 национални катастрофи, а този век ще ни вкара в нова.

- Къде е потенциалът на родното земеделие?

- Да спре раздробяването на земята, защото вече 20 години съдилищата ни са пълни с роднини, които се съдят до дупка за педя от бащината нива и настояват тя да им бъде разделена до бучка пръст. Колкото и в България кооперация да се приема за мръсна дума, то арендните стопанства и кооперациите са единствената възможност секторът земеделие да стане стабилен и бързоразвиващ се отрасъл на икономиката. Необходимо е още създаването на държавна агенция за земята, която единствена може да регулира поземлените отношения, секторите селско стопанство и хранителна промишленост отново да се обединят, както беше до 1997 г., и, разбира се, да наблегнем на усвояването на европейските фондове, макар това да звучи вече ужасно клиширано.

- Местни структури на други политически партии търсили ли са Ви спонсорство или вино на преференциални цени?

- Не, и не мисля, че политическата ориентираност трябва да оказва влияние върху бизнеса и човешките отношения. Политиката е борба на политически идеи, а бизнесът е съревнование между намерения. При мен са идвали представители на различните политически партии и те, както и аз, сме били коректни в своите взаимоотношения.

НЕ МИСЛЯ, ЧЕ ПОЛИТИКАТА ТРЯБВА ДА ПРЕЧИ НА ИЗГРАЖДАНЕТО И ПОДДЪРЖАНЕТО НА ЧИСТО ЧОВЕШКИ ОТНОШЕНИЯ.

- Защо нямате местно сдружение, както при хотелиерите например, което да се бори за общите интереси на лозарите и винарите?

- Имаме Регионална лозаро-винарска камара, в която и аз членувам, но тя е със затихващи функции.

- Плащате си само членския внос, тоест?

- Никой не го плаща всъщност. Но за бездействието на камарата съвсем не е виновен председателят и УС, явно самите ние нямаме хъс да направим стиковка и да си гоним общите интереси, въпреки че това е един от начините за реализиране на идеите на хората от лозаро-винарския сектор.

- Не е ли малко самонадеяно от страна на българския винар да се опитва да пребори вината на утвърдени винопроизводители като Италия и Франция?

- Всеки район си има своята специфика, своята сортова характеристика. Защо да не покажем на европейците вино от сорт “Широка мелнишка”, който вирее единствено в Санданско-Петричкия район, или един мавруд и една гъмза, които са не по-малко уникални? Ако успеем да изненадаме с нещо западния потребител, то това ще са не традиционните сортове "Каберне" и "Мерло", които се срещат под път и над път, а уникалните наши сортове. Уникалното винаги буди любопитство.

- В големите вериги доста често се срещат западни вина по 80-100 лв. бутилката, колко е Вашето най-скъпо вино?

- Тези по 100 лв. са вина, направени действително като по учебник - от напълно добре узряло и подбрано грозде, отлежало в скъпи бъчви, в лимитирана серия, но мисля, че при тях надделява повече колекционерската и историческа стойност. Тъй като част от тези

ВИНА СА ПРОДУКТ НА ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБИ, КОИТО СЪЩЕСТВУВАТ ОЩЕ ОТ 18-И ВЕК, ТЕ ПРОДАВАТ ПОВЕЧЕ ИСТОРИЯ.

А моето най-скъпо вино е "Барик", което е 14 лв. бутилката. В Европа схемата е желязна - субсидират лозаря, субсидират винопроизводителя - за това, че съхранява виното, после, ако не може да го продаде, му го изкупуват за задължителна дестилация. Затова западният колега гледа да направи количество, не качество, по тази причина и поради високите добиви и големите обеми вина цените им са по-ниски, отколкото при нас. Иначе европейците с нищо не ни превъзхождат по качество и на гроздето, и на виното. Ходил съм да проучвам бранша в Италия, в Германия. Всички важни съпоставки са на наша страна. Ние сме с огромен опит в лозарството, още Омир е писал за

ТРОЯНСКАТА ВОЙНА, КОГАТО НА ВОЙНИЦИТЕ СА ИМ НОСЕЛИ МЕХОВЕ С РУЙНО ВИНО ОТ МЕЛНИК.

Българите можем да се гордеем, защото всъщност ние сме дали на европейците културния сорт лоза, която идва от Азия и първите сортове са засети по нашето Черноморие. Така че имаме традиции, имаме опит, имаме история, но... нямаме техника, нямаме и реклама. Малко ни е и национализмът. Другите нации са по-големи националисти от нас и предпочитат основно техните местни вина. Например дъщеря ми преди няколко години беше по програма на Езиковата гимназия на 10-дневен курс във френско семейство. За хубаво или лошо, тя се падна в Бордо в семейство, където бащата също беше лозар и винар. Аз пратих по Вили от нашето вино във Франция, а когато на другата година тяхното момиче дойде у нас на гости, и колегата ми изпрати от тяхното. Ще се изкажа меко - нашите български вина превъзхождат многократно техните.

- Явно не Франция е страната, където имате най-много износ. Къде виното Ви се търси най-много?

- В Чехия. И то пак заради национализма на западняците. Там най-много ми върви мелнишкото вино. Няколко години се чудех защо е така, докато наскоро един познат чех ми обясни, че то било, понеже и те си имали град Мелник. Чехите правели някаква асоциация с техния си Мелник и затова го купуват.