Яне Петков е наричан още човекът амфибия от Сандански. Изестнен е с много и дълги плувания под вода, включително и вързан в чувал. Преди месеци изрази желание да плува вързан в чувал в Охридското езеро, с което да влезе в книгата на рекордите Гинес. Един открит разговор за читателите на вестник „Топ Преса” – за плуването, енергията прана и корекцията на реката.

- Г-н Петков, окончателно ли се отказахте да атакувате книгата на рекордите Гинес? Преди време заявихте желанието си да плувате завързан в чувал на Охридското езеро. Отказвате ли се?

- Не мога да ида и да правя рекорд докато в Сандански парка се руши. А и вече е прекалено късно да замина. Аз трябваше да съм там преди повече от две седмици за да имам достатъчно време да проуча теченията, които има в самото езеро и които често се сменят и разбира се, да тренирам за самия опит.

- Какво представляваше опитът, който щяхте да направите на Охридското езеро?

- Идеята беше да плувам завързан в чувал между 5 и 10 километра, след което да направя една сложна какскада там, където езерото прелива в река Черни Дрин. Силата на водата щеше да ме захвърли на дъното на реката както съм завързан в чувала.

- Напълно ли се отказвате от идеята да плувате в Охридското езеро или само я отлагате за по-късен етап?

- Докато Андон Тотев е кмет на Сандански реших да не правя опит за такъв рекорд. Това е моят протест срещу това управление на общината. С такъв кмет община Сандански не заслужава рекламата, която ще получи ако аз поставя рекорд.

- Все пак разкажете как се готвите за такова плуване, завързан в чевал, без реално да може да си поемете въздух. Кога разбирате, че сте готов да плувате?

- В основата на всичко, което правя е науката за дишането и енергията прана. Това означава бавното и дълбоко дишане, което дава възможност на белите дробове да абсорбират енергия прана и по кръвен път тя да отиде до всяка една клетка, трансформирайки се в жизнена енергия. А когато успея да постигна 45-50 вдишвания за един час, без да вдигам пулса на сърцето, знам, че съм готов да плувам много километри.

- Идеята да влезете в книгата за рекорди Гинес ли ви мотивира за такова плуване или нещо друго?

- Основната цел, която имам е да докажа необятните възможности на човешкия дух.

- Има ли нещо в живота ви досега, което е дало своето отражение на нещата, които правите и с които се занимавате в момента?

- Имал съм не лек живот. Бил съм и на смъртно легло. Страданията обаче, с които в един или друг етап на живота си съм се сблъсквал само са ми помогнали. Страданията са нужни на хората. От тях ние само печелим. Те са онова, така необходимо външно налягане, което помага да се появи нашата вътрешна сила. Затова аз съм благодарен за трудния си живот.

- В този ред на мисли – вярвате ли в Бог?

- Аз не вярвам, аз знам, че Бог съществува. Защото никой нищо не може да постигне сам, ако от невидимия свят не му помагат. В Библията е казано – „Потърси и ще ти се даде”, а на друго място пише – „Почукай и ще ти се отвори”. Именно молитвата и общуването с Бога са от съществено значение за всичко, което правим. По време на медитация на мисловния екран, при т.нар трето око се появява един светъл лъч, което значи, че от невидимия свят ще ти помогнат. Затова преди всяко плуване аз знам предварително дали ще успея.

- Пишете музика и текстове за песни. Кажете ни част от ваш текст.

- Да, имам написани доста текстове и музика за песни. Аранжиментите на всички песни, които съм написал са на Илия Тасев. Ето и част от един текст:

- „Аз бях при дявола във Ада,
загърнат от вечна тъмнина
и виках, и молих са на Бога,
дай ми малко светлина”

- Логично е да ви попитам – мислите ли да напишете и книга? Явно имате доста за разказване.

- Вече имам такава идея, но все още не знам кога ще мога да я осъществя. Замислям автобиографична книга. Ще съдържа поучителни неща от моя живот. От нея младите ще могат да се учат, четейки за моите грешки, които на бива да допускат.

- Да се върнем на плуването. Преди няколко месеца плувахте завързан в чувал в язовир Кърджали. Разкажете повече за това.

- Дълбочината на язовира, на мястото, където скочих във водата беше около 50-60 метра, а интересът към опита ми беше голям. Бях добре подготвен и сигурен, че ще успея, затова отказах по време на опита да има спосителен екип. Успях да плувам повече от километър завързан в чувал. За осаществяването на това плуване изключително много ми помогна кмета на Кърдажали – Хасан Азис. В знак на благодарност после падарих на кмета и неговия екип песен, написана от мен и посветена на Кърдажали.

- А как въобще стигнахте до идеята да плувате в чувал?

- Идеята ми дойде след като ми бе отказано да плувам с вързани ръце и крака в язовир Дяково. Първаночално получих разрешение, на точно преди старта на плуването ми бе забранено. Тогава реших, че ще започна да плувам вързан в чувал. Веднага след това много хора, включително и легенди в плуването като братя Вергови и Владимир Златинов /Шкаби/, започнаха да ме уверяват, че това е невъзможно и ме увещаваха да спра. Аз обаче бях твърдо решен и знаех, че връщане назад няма.

- Явно освен, че много тренирате, водите и доста природосъобразен начин на живот. Разкажете ни за него?

- Разибра се, че храненето е от изключителна важност. Аз съм вегитарианец и за мен месото е шлака. По отношение на тренировките съм направил свое съчетение от тибетски упражнения за здравословен живот и учението на последния духовен учител Петър Дънов. За мен обаче най-важно е дишането, енергията прана и позитивната мисъл.

- Вие сте доста активен по време на протестите свързани с корекцията на река Санданска Бистрица и изрязването на дървета в парка. Защо? Кое ви възмути най-много?

- Не мога да съм безразличен, когато съсипват нещо, което е толкова важно за бъдещето на децата ни и за целия град. Сандански е известен със своя микроклимат, а сега се опитват да ни го отнемат. Реката, която искат да преместят, трябва да остане със завой, защото това йонизира въздуха. Те обече, искат да я изправят. Ако сега изместят коритото на реката, освен дърветата, които паднаха, ще паднат и още.

Този проект трябва да бъде спрян. Няма да оставя кмета Андон Тотев, докато не започне да ме сънува. Вече замислям и вариант да се самозапаля в знак на протест срещу безобразията, които стават в Сандански. Може би по този начин ще привлека вниманието на хората в Европа към това което се случва.

- Все пак да завършим с нещо опитмистично. Какво ще пожелаете на нашите читатели?

- Повече позитивни мисли!

^{източник: toppresa.com}