Напоследък много се говори за смелите романи, острия език и безстрашието на гоцеделчевския писател Веселин Стаменов. Преди време излезе неговата книга "Кървава власт", която разтърсва с художествените образи, близки до познати на всички политически и икономически субекти. Хората, които познават творчеството му, наричат Веселин Стаменов-новият Христо Калчев. За мръсните игри на политиците, за мръсните пари на демокрацията, разговаряме очи в очи с В. Стаменов :

- Сам обявихте, че скоро излиза втората част на романа ви “Кървава власт”. Озаглавена e „Корупция”. Поредната сензация ли търсите господин Стаменов или просто добра реклама?

- Малко се уморих да отговарям на подобен вид въпроси. Но нормално е. Все пак всеки приема различно дадена информация. Едва ли аз съм първият, който от известно време насам говори, че държавата ни е проядена от корупция и порочни практики, целящи личното обогатяване на властимащи . А темата за корупцията в държавата е болезнена тема, а не сензационна. Проблемите в обществото ни не могат да се считат за сензация, а напротив. Темата за корупцията е гореща тема и колкото повече говорим за този проблем, толкова по- бързо можем да намерим неговото решение или поне смаляването му до ниски стойности. Като писател не мога да бъда безразличен към това, което се случва реално около нас. Това, е причината да намеся сериозно в творчеството си злободневните и горещи теми и да бъда полезен на обществото със своя художествен анализ.

- В книгата си ползвате реални имена, имена близки до действителни хора от политиката и бизнеса на България. На тези, както ги наричате образи, приписвате престъпни деяния. Това не е ли опит за очерняне и лоши внушения?

- Реалността не може да бъде очерняне, а напротив по- скоро, книгите ми са призив като в приказката „Царят е гол”. Двадесет и четири години хората в тази страна говорят за разграбване, злоупотреби, доверието към институциите е катастрофално ниско. Само за пример, доверието към българският парламент е под десет процента. Нечувано. Питате ли се защо е така?

Не книгите, не статиите, не писателите и журналистите очернят българската политика, а самите действия на политиците. Другите просто ги отразяват със своите похвати. Чудя се с какви очи излизат политиците пред хората и плямпат врели некипели без да правят нищо в полза на тези, които са ги избрали. Нима аз ще съм първият, който ще каже, че зад пламенните политически изказвания стоят икономически интереси, лобизъм и подобни користни цели.

- В едно от медийните изявления, разкрихте, че във втората част на романа си „Кървава власт”, вадите на светло някои от схемите на местен депутат. За кого става въпрос?

- Още малко време остана до излизането на книгата и всеки, който има желанието да разбере за кого става въпрос може да прочете. Тук е мястото да споделя за авторският похват, който реших да демонстрирам. Както политиците си облякоха схемите в законни дрехи, така и ние новото поколение автори умело скриваме грозните им деяния зад художествено слово. Това не е измислено сега, но е време някой да го признае. Не можем да съдим въпросния депутат, че фирмата на тъщата му е участвала в доста апетитни търгове и схеми. Тя си е платила данъците, но е прибрала милиони държавни пари. Не можем да съдим, че фирмата на „бушонът” на един депутат, кмет, властимащ е консултирала институции за десетки дори стотици хиляди, защото сделката е законна. Да, но кажете ми нормално ли държавните средства да бъдат точени по такъв долен начин. Парите за пенсии, за социални помощи да отивах за яхти, вили и вип вечери. Моят отговор е - не. И за това реших да боря политическото лицемерие с художественото си слово.

- А не ви ли е страх да се ровите в мръсното бельо на властта?

- Ако кажа, че не чувствам страх ще излъжа. Но какво ще ви отговори един електротехник, ако му зададете въпроса не те ли е страх да не те удари тока. Все едно да попитате един полицай, не те ли е страх от факта, че някой може да те застреля. Или да попиташ един журналист дали го е страх от заливане с киселина и пр. Страхът го има, защото сме живи хора. Защото сме хора. Стремя се просто да го игнорирам.

- А как реагирате на слуховете, че изпълнявате политически поръчки на някого с вашите книги. Говори се че групировки ги финансират и за това се издават от големи издателства.

- Вече ми става смешно, като ми зададат такъв въпрос. Книгите ми се издават от големи издателства, защото се търсят, защото са интересни и защото са в класациите на най – продаваните книги. Нескромно звучи, но е истина. А относно политическите „поръчки”, мога да кажа само едно. Тяхното място е в миналия век. Народът ни е достатъчно зрял да отсее кой „го пасе” с творчеството си и кой му поднася качествена информация, анализ и коментар. Книгите ми не са безплатни и всеки, който се чувства манипулиран едва ли ще даде пари за тях. Напротив, хората търсят реалността, хората търсят истината за задкулисното, хората не са глупави. Не ги подценявайте с подобни твърдения и внушения.

Разговаря С. Петрова