Днес ще Ви разкажем   история на животновъди от района на Гоце Делчев – тази на Ахмед и Диана от с. Дебрен. 

Интервюто се проведе в един дъждовен летен ден, но пък беше заредено с много настроение, докато това сплотено семейство с усмивка ни разказваше за перипетиите, които са преживели и оставили зад гърба си. 

Има ли място за диджеи в българското говедовъдство и доколко държавническо е отношението на държавните служители към хора, които искат да се занимават с това, нека чуем от историята на „Фермата на Ахмед и Диана“: 

– Здравейте, моля представете се с няколко думи. 

Диана: – Здравейте! Аз съм Диана Вранчева и съм на 40 години. Във „Фермата на Ахмед и Диана“, както тук е популярна, работя повече от 6 години. 

Ахмед: – Аз съм Ахмед Вранчев и съм на 44 години, от с. Дебрен. Нося животновъдството в гените си, тъй като баща ми е потомствен животновъд, който отглеждаше овце. 

През 2009 г. се върнахме от Англия и решихме да се захванем с крави за мляко. По говедовъдството се запалихме именно там… Работехме в стопанства, които отглеждат ягоди, но в района имаше много говедовъдни ферми и ние често ги посещавахме. Животните в тях бяха страхотни, основно от породите Херефорд и Абърдийн, но всички бяха селектирани. Виждахме ги навсякъде по ливадите наоколо. Същата година работата ни в Англия не потръгна – сезонът беше много слаб и останахме там едва 3 месеца. Бяхме оставили 6-месечната си дъщеря тук и просто нямаше как да търсим тепърва друга работа. 

Баща ми тук си отглеждаше овце и 3 крави. Като се върнахме научихме за програмата „Млад фермер“ и набързо решихме да кандидатстваме. Закупихме още 5 крави от порода „сбирщайн“ (смее се ) – така популярна по онова време тук в региона! 

– А Вие Диана как погледнахте на тази идея в началото? 

Диана: – Аз го подкрепих, разбира се, както съм правила винаги и както смятам, че е редно да се случва в едно семейство. Но аз се включих в работата на доста по-късен етап. В началото подкрепата ми беше чисто морална и нямах изобщо намерение да помагам във фермата, която тогава всъщност не беше и ферма – гледахме ги на поляната до къщата, където живеехме. До този момент бях ангажирана основно с грижите за децата. Безпаричието ни беше принудило да заминем за Англия, за да осигурим някаква сигурност на семейството, но и това не беше нашият път, а явно само стъпка към това, което всъщност ни очакваше. 

– Какво се случи, след като закупихте първите животни? 

Ахмед: – Всичко беше много импровизирано в началото. Събрахме моите нови селски крави с трите на баща ми и започнахме, без да разбирам, в буквалния смисъл, каквото и да било. Имаше изграден само един навес, а аз преди това 15 години бях работил като дисководещ по дискотеки и клубове. 

Решихме да кандидатстваме по въпросната програма за „Млад фермер“ мярка 6. 1. Оказа се обаче, че без обор по чл. 137 не можем да кандидатстваме. С течение на времето, почти 2 години, се отказахме от тази мярка, тъй като не намирахме подходяща сграда. Когато намерихме този обор, аз се опитах да кандидатствам отново по програмата, но тогава пък се оказа, че не съм достатъчно млад съгласно изискванията, тъй като вече от 2 години бях регистриран земеделски производител. 

Дияна по онова време работеше в шивашки цех и се наложи да напусне, за да кандидатстваме от нейно име. 

– Кога увеличихте броя на животните? 

Ахмед: – Увеличавахме ги постоянно. Започнах да осеменявам изкуствено с материал от Симентал. Решихме да закупим и бик, но тъй като не намерихме Симентал купихме един, порода Холщайн, с който направихме едно поколение, дори бяхме в Асоциацията на Холщайн, но изискванията и работата с тях не ни устройваше. Тогава имахме около 40 животни, от които около 20 бяха под селекция. Самата порода също не ни допадна много – нежни са, много податливи на здравословни проблеми. 

Тогава категорично решихме постепенно да преминем към порода Симентал. Животните са по-здрави, красиви са, а и продукцията е много по-качествена. С тях нямаме никакви проблеми с отелванията, а с черно-шарените не беше така. Купихме 4 чистопородни женски телета от Салих от село Черна Места и едно биче от Данчо от Банско, които също са членове на НАРМС. Наскоро купихме и нов бик от фермата в Белица, от Георги. 

– В момента колко и какви животни имате в стопанството? 

Ахмед: – Дойните ни са около 40, а от тях половината са Симентал. Имаме също доста подрастващи – телета и юници, които тепърва ще влязат в основното стадо. 

– Каква технология на отглеждане сте избрали? 

Ахмед: – Може да се каже, че са на свободно отглеждане. Само за доенето ги връзваме и после пак ги пускаме навън. Доим ги с централен млекопровод. 

– Млечната продукция къде я реализирате? 

Ахмед: – Основно на мандра и малко количество продаваме на частни клиенти. Доволни сме от мандрата, с която работим. 

– Някакво оборудване допълнително закупихте ли, за да облекчите работата? 

Ахмед: – Освен млекопровода, който имаме от миналата година, в момента сме в процес на изграждане на хранителна пътека. Постепенно оптимизираме условията, но когато човек се справя със собствени средства нещата стават доста по-бавно. 

– А защо не потърсите за помощ отново Държавата, за да се случат по-бързо нещата? 

Двамата в един глас; – Оооо, не! 

Ахмед: – Програмата „Млад фермер“ щеше да ни разболее и ни отказа завинаги от подобни възможности! 

Диана: – Изискванията и преди, и след одобрение са много неясни и трудни за спазване. Сякаш ги променят постоянно без да информират тези, които касаят. Няма прозрачност и ние разбираме какво се изисква от нас едва, когато вече сме в нарушение. Това е огромен стрес! 

Ахмед: – Ние бяхме много стриктни и всъщност това се оказа проблем. Имахме абсурден казус. Трябваше да инвестираме в допълнителни 4 животни на 4-тата година и ние го направихме със собствени средства, дори предварително с 20 дни, за да сме сигурни, че спазваме всичко. Оказа се обаче, за което никой не ни беше уведомил, че трябвало да изчакаме второто плащане по програмата и с тези пари да закупим животните. От фонда ни се обадиха и ни питаха „Какво сте направили? Ще връщате парите, които сте получили, защото не сте изчакали! “. Не можете да си представите какъв шок изживяхме – двамата бяхме на границата да получим някой инфаркт! Пълен абсурд – никой не те предупреждава, а е готов веднага да те наказва! 

– Май по-безотговорните (волно или неволно) имат по-малко проблеми с институциите? 

Диана: – Така е определено, но ние не можем да сме други. Има хора, които могат да живеят в постоянно нарушение. Това си е до човека. Ветеринарите знаят, че ние винаги изпълняваме всичко и проверките са редовно при нас, за да си облекчат работата. Не им се занимава с проблемни ферми. 

Общината също не ни помага по никакъв начин – на такива като нас не се предоставят земи за паша или да си произвеждаме храна за животните. Всичко купуваме, а от ден на ден е все по-скъпо. 

Ахмед: – В България оцеляват по-лесно тарикатите и рушветаджиите! Не може да имаме от 13 години крави и когато отидем да кандидатстваме в поземлената комисия за пасища, те да ни кажат „Вие знаете ли, че трябва да имате животни!? “. Ние в момента имаме 60 животни, а те дори не знаят, че съществуваме. 

Администрацията е толкова сложна и неясна. А аз си мислех, че пасищата се дават на хора, които реално гледат животни. Те нямат време да висят по гишета и по цял ден да попълват документи. България е държава на документите! Тук тарикатите познават пътеките много добре и намират кой да им каже, как да се възползват от законите съвсем легално! 

Проверките остават за нас! А всичко се знае и всички ги знаем кои са и какво гледат – едно голямо нищо! Но по веригата всичко е измислено! 

Диана: – Изискванията се правят от хора, които изобщо не са наясно с проблемите ни и сякаш целенасочено ги пишат така, че да ни затруднят. Не може да ни дават пасища в някакви гори, някъде си, които нито могат да се почистят, нито има как животните да стигнат до там. 

– Сега ако върнете времето назад ще вземете ли същото решение, знаейки какво Ви очаква? 

Ахмед: – Не е сигурно. Сега ни е много трудно, както винаги ни е било, но пък нищо лесно не е трайно. Няма да се отказваме. Искаме някой ден да затворим цикъла и да си направим мандра. 

– На какво Ви научи опитът? 

Ахмед: – Всеки ден се учим на още нещо. В говедовъдството всичко се променя за бързо. Опитахме се да ги храним на ясла например, но след настъпването на кризата и повишаването на цените на всичко отново ги пуснахме на паша. Трябва да сме адаптивни и никога да не се успокояваме, че всичко е наред. В България това е нашата ежедневна борба за оцеляване! 

Един от хората, които най-много ни е помагал по този труден път беше ветеринарният ни лекар Иван Сирмин. Бил съм на ръба да се откажа много пъти, но той ми е помагал. Използвам възможността да му благодаря! 

– С националната асоциация по развъждане   в синхрон ли сте? Разбирате ли смисъла на това  сътрудничество? 

Ахмед: – Определено в тази Асоциация е съвсем различно и се работи наистина. Съдействие получаваме винаги. 

– Благодарим за положителната оценка! Какво ще пожелаете за финал на своите колеги? 

Ахмед: – Да не се отказват! Да са здрави! Бавно стават нещата, но има смисъл да оставим нещо след себе си. 

– Ще очакваме да ни се обадите, че мандрата вече е факт! 

Диана: – Задължително! Благодарим за вниманието и бъдете здрави! 

– Вие също и до нови срещи! 

 
Автор: NARMS