Главният инженер на община Дупница Стефан Димитров оглави инициативен комитет, създаден във връзка с невъзможността бивши работници от Завода за инструментално оборудване в града да се снабдят с документи, необходими за пенсионирането им, каза депутатът Мая Манолова, новината й съобщи в приемния й ден един от 70-те потърпевши - Христо Граховски. Ето какво още заяви той:

След преобразуването на дружеството архивът му не може да бъде открит и работниците и служителите са в невъзможност да докажат трудовия си стаж в предприятието. Те помолиха Мая Манолова да помогне да решат проблема. За безобразието е информиран омбудсманът Константин Пенчев и Комисията за следприватизационен контрол, но проблемът остава до момента нерешен.

Заводът за инструментално оборудване беше един от силните в бранша допреди десетина години, но се срина до основи след гафовете на серия правителства след демократичните промени. “Намко-България” сключи 15-годишен договор за производство на леки автомобили със ЗИО - Дупница, който трябваше да изтече през 2007 година. Заводът успя да произведе през 1994 и 1995 година по-малко от 30 броя “Намко Пони” и след това производството беше спряно. През 1996 година “Намко-България” беше обявена в несъстоятелност. Първо ЗИО не можеше да се плаща тока, след това започнаха поредица от стачки. После премиерът Ренета Инджова уволни директора, обучаван три години в Германия, а новоназначеният нямаше никаква представа и нищо общо с “Намко-България”, и тръгна катастрофата на завода.

“Намко-България” беше създадена с решение на Министерски съвет през 1991 година като смесено дружество - наполовина българско, с чуждестранно участие. Една година по-късно с решение на общото събрание съотношението стана 51 процента чуждо и 49 процента българско. Акционери бяха Министерство на отбраната чрез военноремонтните заводи “Терем”, “Интелко мениджмънт” - Мюнхен, Люксембугският инвестиционен фонд “Инвестърс мениджмънт къмпани”, “Намко Хела” - Гърция и “Намко интернешънъл”. В края на краищата заводът беше разпродаден за жълти стотинки и цялата документация безследно изчезва.

Манолова беше безкрайно учудена от факта, че в Дупница са се произвеждали някога коли, което научи от Христо Граховски.

Според проекта “Намко” до 2000 година трябваше да произвежда по 2500 автомобила, а след това по 5250 на година. Първият директор инж. Дашов почина много скоро след сключване на договора, а Дупница се превърна вместо в производител - в център за продажба на коли втора употреба. Тук са и най-добрите автоработилници, защото огромна част от дупничани са завършили местния Техникум по машиностроене и са майстори на двигателите с вътрешно горене.