Мелинда Войнова работи в завода на Тева в Дупница, като Старши Химик в дирекция Качество. Завършила е висшето си образование в ХТМУ. Започва като стажант в завода, където след това продължава професионалната си кариера. Работила е като фотомодел. В свободното си време освен на семейството си и сина си Борис, се наслаждава и на хобито си – конната езда.

• Повече от 7 години сте вече в завода на Тева в Дупница. С какво бяхте привлечена и помните ли какви бяха първите ви впечатления?

• Преди започването ми като химик, бях 6 месеца стажант. Когато завърших образованието си, доста време се чудех дали да остана в София или да се върна в родния си град. В крайна сметка реших да се прибера. Импулсивно си пуснах документи за стажантската програма. Направих го, защото имах доста приятели работещи там. Чувах постоянно добри отзиви и реших, че е време да стартирам от някъде по специалността си. Заводът ме впечатли най много с добре организирания процес на работа, хората които работят там и също така със стремежа си за постоянното подобряване на ефективността. В началото, няма да крия, малко се бях стресирала дали ще успея да се справя с работата. Вече не си в училище, носиш отговорност, изглежда трудно и бях готова да напусна. На няколко пъти ми се е случвало да давам крачка назад. Един ден си казах: „Мелинда, това е твоята работа. Ще се справиш“. И ето, вече осма година започнах тук. Много съм щастлива от развитието, което ми се даде и шансът да подобрявам уменията си, които всеки ден се увеличават.

• Започнали сте като стажант, а сега сте старши химик в Дирекция Качество. Какво е важното да знае един млад човек, който прави първите си крачки в кариерното развитие?

• Разбрах, че е много важно един човек да повярва първо в себе си, а след това в останалото. Аз го направих и съм горда с резултатите, които постигнах. Един млад човек е способен да вярва, защото хората можем много повече от това, което ни е заложено. И задължително да иска да се развива, да трупа знания, умения... Работното място на всеки един човек е и своеобразно училище за живота. А когато си още в началото на професионалния си път, то имаш много възможности. Но без вяра в себе си – няма как.

• 

• Какви са трудностите, с които се сблъскахте в началото на професионалния си път в завода? Т.е. кои са най-честите такива, които могат да "стреснат" нов служител и вашия съвет към тях?

• О-о-о, Имах много трудности. Истински кошмар ми беше дали ще се справя сама с апаратурата и с пробо-подготовката, която си има много специфики. Лесно е когато имаш ментор до себе си или по-опитен колега, но като си сам с техниката в началото – стресиращо е, докато претръпнеш, че всъщност го знаеш и можеш вече. Все пак това е фармацевтичен завод. Благодарение на моите колеги, мениджъри и шефове - аз успях. Човек има ли желание и харесва ли си работата, може да се справи с всичко. Но и колегите страшно много ми помагаха, докато навляза в процеса. Затова мога спокойно да кажа на всички, че няма невъзможни неща. А тук в завода има много добри ментори, които дават всичко от себе си, за да се научим и да се чувстваме спокойни.

• Как оценявате условията в завода и какво би могло да се подобри?

• Има две думи, които описват най-точно условията - професионализъм и сигурност за служителите. Смея да твърдя, че и базата и технологиите, които използваме са без конкуренция не само в България.

• Може ли да се каже, че работата ви е интересна и какво ви мотивира?

• Макар и да съм го учила и била на стаж, впоследствие с навлизане в същността на професията, се оказа, че е по-интересно. Точно това ме мотивира да искам да се развивам още повече. Разнообразие всеки ден, учиш нещо ново и различно. Даже ще споделя, че след като проведох обучение, в момента работя на един от най-модерните апарати, от които има едва няколко броя в света. И един от тях е именно тук - в завода в Дупница. Така че, работата си бих я нарекла с израза „палитра от цветове“.

• 

• Как описвате и представяте работата си, когато говорите с ваши нови приятели, например? 

• И на тях им става много интересно, защото наистина работата ми изобщо не бих я нарекла скучна, а напротив - доста динамична е.

• Когато срещнете трудност в работата си - как разрешавате възникналата ситуация?

• Много важно да знаем как да преминаваме през тях. Аз лично се старая да бъда максимално спокойна. Гледам положително на нещата, защото съм на принципа, че всеки проблем си има решение. И другото важно е – всеки си знае с точност отговорностите при възникнала ситуация.

• Безспорно, за ползотворната работа влияе климатът в един екип. Има ли го на вашето работно място и как ви се струва в завода като цяло?

• Този фактор е бих казала дори 50% от успеха на работното място. Един екип влияе много или малко. На работното ми място, атмосферата в екипа е на ниво. Всеки гледа да помогне, да облекчи по някакъв начин работата, за да върви леко и спокойно. 

• Ако трябва да опишете завода с три думи, кои биха били те?

• Професионализъм, екипност и развитие.

• А работното място?

• Динамика, развитие, удоволствие.

• Какво е за вас Тева?

• С една дума - развитие. Тева е място, което ми дава нужните знания и умения да ставам все по добра в кариерата си и да се развивам успешно. Даде ми старт и перспектива да искам да продължавам да работя тук. Но най вече ми осигурява спокойствие и сигурност, от която всеки човек има нужда за себе си и семейството си.

• Като човек започнал от стажант и достигнал до ниво старши химик, какви съвети бихте отправили на младежите, които през лятото са на стаж?

• Само един съвет бих им дала. Ако искат да се развиват в сферата си, но ги е страх да започнат - на първо място трябва да вярват в себе си. Момичета и момчета, пускайте се по течението, както аз направих и няма да съжалявате. Човек докато не опита няма да разбере. В живота няма невъзможни неща. Всички имаме способността да постигаме целите и мечтите си.

• В свободното време обичате конната езда. Какво дава това хоби?

• Това е нещото, което ме зарежда най много от всичко. Качвайки се на коня забравям всичко и се пренасям в друга вселена. Хобито ми дава свобода! Чакам синът ми да се отпусне още малко и да яздим заедно. Защото ездата учи и на дисциплина, и на самоконтрол.

• 

• Работила сте като фотомодел, а сега сте…химик. Подобна комбинация вероятно едва ли се среща често…?

• Всичко стана съвсем случайно. Помня, че имах натоварен ден и ми беше нервно. Седнах и си написах 5 нереализирани мечти, които имам от дете. Едната бе именно да стана фотомодел. Веднага си пуснах снимки към една компания за фотомодели. Като повечето деца, и аз като мъничка с приятелките ми тогава, сме си играли на фотомодели или манекенки. Нямах нужното самочувствие и не бях предприемала нищо в тази посока. И…бях одобрена. Бях много ентусиазирана. В продължение на 3 години съчетавах образованието си с работата на фотомодел. Чувството да си изкарваш сама парите и то с работа, която ти харесва – страхотно е. Но с течение на времето осъзнах, че това ще бъде до време, докато професията си е за цял живот. Залегнах още по-здраво над учебниците и ето ме сега химик. Ако трябва да съм честна, работата на химик не ми беше в списъка от 5 мечти (Смее се). Но отпадна мечтата ми да отида и да се разходя на Марс, така че замяната е направена успешно.

• Има ли нещо от работата ти на фотомодел, което е помогнало на работното място досега?

• Има много положителни неща, които виждам и оценявам сега. Самата работа ми даде увереност и голямо самочувствие в собствените ми възможности. Даде ми много насоки и ценен опит при работа в екип, особено с жени. Все пак ние сме по-емоционални като натури, за разлика от мъжете. Научих се да вярвам в себе си и в това което правя.

•