Нападателят на "Берое" Ради Кирилов дебютира за националния отбор срещу Беларус и направи силна заявка за титулярно място в бъдеще. Той е свикнал да се бори. Започва да играе футбол в Италия, където семейството му, които са от Симитли си изкарват хляба, след като емигрират от родината. Първия си професионален договор подписва едва 17-годишен. Става капитан на втория отбор на "Киево", но не получава шанс да се наложи в мъжкия състав, пише "България днес". Завръща се в България, за да играе редовно, и постепенно си пробива път до националния тим.

- Ради, дебютът ти за националния отбор беше успешен. България победи, а отзивите за твоята игра са добри. Какво беше за теб да играеш за страната си?

- Детската ми мечта беше да играя за националния отбор. Трудно мога да опиша емоцията, която човек изпитва, когато играе за България. Направи ми много силно впечатление здравият колектив в този тим. Има настроение и хъс за игра. Вярвам, че в бъдеще ни чакат по-добри дни.

- Каква беше първата ти мисъл, когато селекционерът Петър Хубчев ти каза: Ради, влизай!

- Хиляди мисли ми бяха в главата. Просто исках да изляза и да покажа какво мога. Да помогна на отбора. Времето буквално летеше и емоцията беше много силна.

- Това, което остави горчив вкус въпреки победата, е фактът, че мачът с Беларус се игра пред полупразни трибуни. Какво трябва да подобриш лично ти и отборът като цяло, за да се върне публиката на трибуните?

- Всички искаме повече хора да идват на стадиона и да си тръгват щастливи. Националният отбор е кауза, която трябва да обединява всички българи. Подкрепата от трибуните е важна за нас, футболистите. Аз съм взискателен към себе си и знам, че трябва да работя още много.

Един мач не означава нищо въпреки доброто представяне. Важно е постоянно да се поддържа високо ниво. Опитвам се да уча нови неща всеки ден, да надграждам постигнатото и дано отново бъда повикан в националния отбор.- Предстоят мачове в София срещу Франция, Швеция, Холандия, можем ли да вземем нещо от тях?

- Длъжни сме да направим всичко възможно. Да, това са много силни тимове, но ние трябва да покажем на хората в България, че сме готови да се раздадем докрай. Аз съм готов да го правя винаги. От доста време отборът няма успехи и много искам да зарадваме феновете.

- Футболистите в юношеския национален отбор успяха да влязат в новините със скандал. Двамата вратари не можели да се понасят, резервният не искал да смени титуляря, който бил контузен... Как си обясняваш подобна абсурдна ситуация?

- Не съм запознат в детайли със случая, но наистина е неприятно за всички. Като цяло мисля, че манталитетът на българските футболисти не е на нужното равнище. Трябва всички да осъзнаят, че дисциплината е нещо наистина много важно във футбола. Иначе няма как да имаме успехи. Но за първия отбор мога да ви гарантирам, че дисциплината е на много високо ниво. Това се дължи основно на селекционера Петър Хубчев.

- Футболната ти кариера започва в Италия, защото родителите ти отиват да живеят в тази страна още когато си бил дете. Как успя да се справиш с живота там и дори да пробиеш в спорта?

- За Италия първо замина баща ми. След като напусна България, не го виждах цели три години. Това беше много труден период за нашето семейство. Не беше лесно да сме разделени. По това време не можеше да се пътува свободно в чужбина, както е в момента. Все пак успяхме да отидем при баща ми в Италия аз, майка ми и по-малката ми сестра. В началото ми беше трудно, защото не знаех езика. Всичко беше съвсем ново и необичайно за мен. Не познавах никого. Но започнах веднага училище и там хората ме посрещнаха добре. Започнах да уча италиански, а след месец-два вече можех да се разбирам със съучениците си. Така лека-полека нещата се оправиха.

- Със сигурност и футболът е помогнал, за да се адаптираш бързо към живота в чужбина...

- Няколко месеца след като пристигнах в Италия, започнах да тренирам в школата на един местен отбор - "Ричоне Калчо". Може би това е отборът, който ме е научил на най-много неща във футбола. Там разбрах колко е важна дисциплината и да се раздаваш за отбора си. Винаги ще бъда благодарен на този клуб.

- Как се развиха нещата в Италия след това?

- Отидох да играя в Римини, това е град близо до Ричоне. Пътувах всеки ден за тренировки. До един момент успявах да съвместявам ученето и спорта. Но подписах професионален договор още на 17 години и за известен период спрях с училището. След това се дипломирах като частен ученик. Наясно съм, че образованието е не по-малко важно от спорта.

- Играл си и за "Киево", но не остана в този отбор, защо се получи така?

- Бях капитан на втория отбор на "Киево" и там всичко се получи доста добре. За две години вкарах над 20 гола.

Нямах много шансове да се наложа в първия отбор, защото там не се разчита много на млади футболисти. Залага се на по-опитни играчи. Но въпреки това съм доволен от престоя си в този клуб.

- Преди теб в калчото игра и друг българин - Валери Божинов. Той е най-младият чужденец, дебютирал в "Серия А" - едва 15-годишен. Какво е отношението в Италия към Валери?

- Когато Валери играеше в Италия, аз отидох да живея в тази страна. Той беше най-големият талант в калчото! На 17 години да вкараш над 10 гола в "Серия А", и то в скромен отбор какъвто е "Лече" - това беше невероятно... След това кариерата му не се разви по очаквания блестящ начин, но не знам причините за това. Имаше и няколко тежки контузии... Но ето че сега пак играе добре за "Партизан" и вкарва голове.

- Кои бяха любимите ти футболисти, когато започна да играеш в Италия?

- Много се радвах на играта на Митко Бербатов в Германия и Англия. Моят идол е Христо Стоичков - както заради футболните качества, така и заради характера.

- Преди няколко години имаше вариант да заиграеш в ЦСКА, защо не се получиха нещата тогава?

- Да, наистина имаше запитване от страна на ЦСКА, аз тогава играех за дублиращия състав на "Киево". След това започнаха промени в ръководството на "червените" и не се стигна до трансфер.

- Сега си играч на "Берое", един отбор, който се представя добре в Първа лига, но имате ли сили за добро представяне и в евротурнирите?

- В отбора сега има доста нови футболисти и е необходимо време, за да се сработим. Имаме класа и качествени играчи, нуждаем се от една добра серия с последователни победи. Това ще ни донесе и необходимата увереност. Имаме сили да се преборим за място в Европа.

М. Иванов