Борис Джолев е на 32 години и е от Благоевград. Израснал е в емблематичната за града Плаж махала. Завършил е основното си образование в СОУИЧЕ, а средното в благоевградската Езикова Гимназия. Магистър по Международен Мениджмънт от университета “Луиджи Бокони” в Италия. Работил е и учил в Американския Университет в България. Има диплома по Международни отношения от ЮЗУ. В момента е Старши Консултант “Бизнес Развитие“ към австрийска логистична компания карго-партнер. Говори български, италиански и английски език. Взел е участие в над 100 мача за всички юношески отбори на футболния Пирин Благоевград, с който е републикански шампион през 1997г. Има няколко публикувани статии и есета на политически и социални теми; научният му труд относно бизнес стратегията на автомобилната марка МИНИ е публикуван под формата на книга от германската издателска къща Ламбърт.

Какво мотивира един млад мъж на едва 32 години да се кандидатира за депутат, след като самата дума вече се третира едва ли не като „мръсна”?

Винаги съм бил ангажиран с обществени дела и съм знаел, че в даден момент дългът ми към обществото ще изисква активно влизане в политиката. Истината е, че очакванията ми са били това да се случи на по-късен етап в живота ми. Причина за това беше и измамното ни усещане, че България е на правилния коловоз вече; че може да се забавим на някоя гара, но няма да дерайлираме. Последните години разбиха тази илюзия със страшна сила – непочтени, некомпетентни хора не само се опитаха и все още се опитват да катастрофират държавата, те искат да я пратят направо за скрап. Реших, че не може повече просто да анализираме, протестираме, недоволстваме, докато ни возят към автоморгата; трябва да се заемем с отстраняване на огромните неизправности на държавната машина и я върнем не час, а минута по-скоро на магистралата към успеха.

После, държавната политика и нейните изпълнители напълно игнорират може би най-важната част от обществото, на която разчитаме да ни изведе в бъдещето – младите хора. Обръщам внимание – дори няма претенция да се прави нещо за създаване на по-добра среда за развитие на техните възможности. Политиците направо ги пъдят от България. Образованието затъва все повече, намиране на достойна работа с нормално заплащане е следствие на огромен късмет или връзки със същите тези архаични политици, а не на целенасочена политика на държавата. Младите хора се бият по улиците, воюват по пътищата, достъпът до култура, спорт, качествени услуги и храна е даже възпрепятстван. Те разбират добре намека и гласуват с бюлетина номер „Терминал 2“. Аз съм решен да работя за това ние младите хора да имаме по-други опции тук, на родна земя.

Последно, но наистина не по значение, аз се считам за типичен представител на Пиринска Македония – силно българско самосъзнание, чувство за справедливост и гордост от факта, че в район, подложен на огромен натиск през вековете, хората сме запазили народността си. Време е и ние да дадем своя принос за Националния парламент, като изпратим достойни хора да представляват Благоевградска област, хора, които са тясно свързани с духа, идеалите, стремежите и болките на местните хора. Време е да си дадем сметка не само за кои национални лидери гласуваме, а и кой изпращаме в парламента. КОЙ? Както е модерно сега да се пита.

Алтернатива ли е Реформаторският Блок на създалото се политическо статукво и ако е - защо и как?

- Реформаторският блок е не просто алтернатива на участниците в политическото статукво. РБ е алтернатива на всички опасни, вредни, негативни политически практики, които се превърнаха в основна характеристика на управлявалите през последните години. Говорим за задкулисието, злоупотребата с власт, използването на обществени ресурси за политическа подкрепа, обслужване на неясни интереси, назначаване на неграмотни, незавършили и недоучили хора на важни държавни постове. Как РБ е алтернатива на всичко това?

От ден първи блокът е открит пред избирателя – говори свободно за организацията си, за идеите си, за подкрепящите го, дори и за проблемите си – доста хора бързат да видят в това слабост, но РБ е решен да бъде напълно откровен с избирателя, каквото и да му струва това; още, реформаторите са единствените които не се страхуват да назоват реалните проблеми на България – монополите, олигарсите, чуждите зависимости, какъв по-добър знак кой до къде е готов да стигне в справянето с тези проблеми и най-вече кой е алтернативата. Нека погледнем и към кампаниите. Съвсем нагледен пример – аз като кандидат разчитам само на идеи, генерирани в множество срещи, на лични контакти с хора и послания чрез социалните медии; няма скъпо струващи фанфари, платени обществени изяви, да не говорим за корпоративен или купен вот. Аз не само не разполагам със средствата и механизмите за това, аз и не желая да разполагам, защото това ще ме направи зависим. Ето я разликата: небрежен поглед към останалите и веднага става ясно кой и защо е алтернативата.

Вашата листа в благоевградска област предлага много нови и привидно непознати имена. Това плюс ли ще е, или минус за крайния ви резултат?

- Само по себе си новото име не може да е плюс или минус. Важното е какво стои зад това име – кой е човекът, какво е постигнал, какви идеи има (има ли въобще идеи или разчита само на мотивирани структури и зависими хора), заслужава ли нашето доверие. Като общество се опарихме доста пъти през последните години от “нови имена“ и вече знаем, че тази характеристика съвсем не е достатъчна за работещ в обществена полза човек. За радост, живеем във времето на информацията, в което с лекота можем да разберем доста и за по-непознатите кандидати; особено, когато тези кандидати са открити пред обществото и са готови да дадат максимална информация за себе си и идеите си с цел хората да вземат по-информирани решения. После прочитаме, анализираме и решаваме сами дали да се доверим. Парадоксално, хората могат да знаят повече за нови и открити пред тях кандидати, отколкото за вече уж добре познатите им.

Съвсем нагледен пример – аз излизам и казвам „учил съм в Италия, работя като консултант логистика, имам тези и тези публикации, тези и тези идеи“. Да се замислим на колко от познатите ни политици знаем образованието и работата! Ние ги знаем като някакви физиономии само. Колкото до самата листа на РБ в нашата област – тя е сплав от хора с безспорен авторитет, доказали се нееднократно в професията си и обществените дела и нови за политиката лица, които застават пред избирателя с модерните си идеи, професионалните си постижения и мотивацията си да допринесат за една по-справедлива и просперираща България.

Пиринско се очертава бастион на ГЕРБ, едно силно ДПС и разклатена левица. Къде виждате РБ в крайното класиране тук, а и в страната?

- Прогнозите са за политическите анализатори и журналистите. Тук е може би още една от фундаменталните разлики между РБ и останалите партии. РБ не мисли за крайно класиране, не се оглежда за безпринципни след изборни коалиции на базата на един процент повече или по-малко; РБ е концентриран единствено и само върху идеи за покачване жизнения стандарт на хората и спечелването на тяхното доверие, без което първото ще остане само едно добро пожелание. Това дали Благоевград е бастион на тази или онази партия, ще го решат хората на изборите. Аз не си правя илюзии – ясно е, че доста хора са притискани от този или онзи, което води до термини като “бастион”, “силни партии” и т. н.

Останалите обаче имаме дълг да не позволим тези зависимости да определят и нашата съдба, като останем безучастни. На последните избори тук не са гласували близо 158, 000 от имащите право на глас – очевидно хора, които са независими, тъй като никой не ги е заставил да гласуват. Ако убедим тези хора да гласуват, дали ще говорим за бастиони и предварителни чествания по партиите за спечелени депутатски места? Доста обидно е за демокрацията, обществото ни и нас като личности да четем, че някой вече празнувал влизане в парламента, защото бил 3ти или даже 4ти в листата. Всичко от нас зависи това да не е така.

В каква роля виждате РБ в следващия парламент?

- Това ще отреди българският избирател на 5ти октомври. Никой кандидат няма моралното право да вижда, преценява, заема позиции в парламента предварително. Още повече аз не гледам на евентуално влизане в парламента като получаване на роля, нямам претенции за актьорски качества, а и времето за театър, когато става въпрос за човешки съдби, отмина; ние ще се стремим да решаваме конкретни проблеми и печелим обществено доверие. Това, което е повече от категорично определено, е основната ни цел и поведение в бъдещия парламент – извеждане на България от дъното на Европа – политическо, икономическо и социално. Извеждане не конструирано по вили, нощни сбирки в офиси и кулоари, а пред хората – прозрачно, ясно и честно. Поемам ангажимент да следвам неотклонно тази линия на поведение, ако получа огромната чест да представлявам Благоевградска област в следващия парламент.

Какви политики спрямо областта и в община Благоевград в частност бихте развивали при евентуално участие в 43-то народно събрание?

Тук ще поема лична отговорност. Ще работя в няколко направления. Първо, ще обява война на войната по пътищата. Това е огромен проблем за областта – 2500 катастрофи, 60 загинали и 800 ранени за последните две години. Това са стотици почернени семейства, хиляди трайно пострадали хора, огромни материални щети за обществото. България губи средно един милиард лева на година в следствие на катастрофи.

Всичко това може да се спре с няколко елементарни мерки – мобилни камери, по-висока застраховка Гражданска отговорност за нарушилите правилата, по-ефикасно събиране на глобите. Ангажирам се лично да изготвя, внеса и защитавам със зъби и нокти и законопроект, който въвежда тези мерки. Второ, подобряване образованието – не говоря просто за по-добър достъп до образование, а за превръщане на района в център на образователната индустрия. Благоевград е прекрасно поставен за това. С Американския университет, ЮЗУ и няколкото елитни гимназии градът може да се превърне в притегателно място за млади хора, търсещи качествено, подчертавам качествено, образование. Трето, създаване възможности за достойна и добре платена работа за младите. Аз считам, че напускането на добре образованите млади хора от района е огромен проблем. Жителите от пиринския край сме изключително привързани към родните си места и не бихме ги напуснали, ако има елементарни условия, които да ни задържат тук.

Смятам за срамно и недопустимо това, че Благоевград произвежда едни от най-добре подготвените висшисти в страната, а в същото време нищожна част от тях остават да работят в града и региона. Това е чиста аномалия. Ще работя това да се промени. Основните пунктове за постигането на тази цел - създаване на връзка между бизнеса и университетите и гимназиите, чрез институционализиране на кариерното консултиране в учебните заведения, подобряване условията за млади предприемачи с идеи, целенасочена работа за привличане на инвестиции в региона. Определено може да се каже, че в това отношение всички кметове и народни представители от региона от последните 10 и повече години са длъжници на обществото. Последно, но наистина на по значение – смятам да предложа и защитавам конкретни мерки за подобряване условията за масов спорт и култура в областта. Нашият регион е изключително облагодетелстван от прекрасни природни дадености, които в момента се използват по-скоро номинално и то благодарение на ентусиазма на единици.

Смятам, че създаването на благоприятна жизнена среда трябва да се превърне в национален приоритет, като държавата следва да създава възможности, а не да пречи на инициативните хора да осъществят своите идеи в тази насока. Ще работя за създаване на реални предпоставки за развитие на публично-частни партньорства. Изумен съм от факта, че българският парламент прие един абсолютно негоден и неработещ закон за публично-частното партньорство, по който не се осъществи нито един проект. В момента има огромна празнина в тази насока, която представлява пречка пред инвестициите въобще и в частност в областта на масовия спорт и културните проекти. Ще работя това състояние да се промени коренно и в скоро време след встъпване на новото Народно събрание да имаме един работещ закон, който ще позволи стартирането на множество проекти.

Заявявам за финал, че никога няма да допусна действия, които да ми попречат спокойно да изляза по улиците на Благоевград и да погледна в очите всеки приятел, всеки гражданин, с открито лице и чиста съвест. Нещо повече, обявявам, че при разкриване на каквито и да е неморални действия от моя страна, целящи финансово облагодетелстване на мен или мои близки, действия в разрез с поетите тук обещания, злоупотреба с власт или друга, снемаща доверието от мен постъпка, НЕЗАБАВНО ЩЕ НАПУСНА ПАРЛАМЕНТА И ПОЛИТИКАТА. Това е ангажимент, който приканвам да поемат всички кандидати за народни представители.

Простичък ангажимент, без допълнителни уговорки. Нека да поставим началото на нов морален стандарт. Време е за нов тип модерни и открити обществени хора, носещи реална и конкретна отговорност пред избирателите. Време е да скъсаме с модела на криенето зад широкия гръб на партиите и техните лидери. Време е за личности със собствени лица, разум и съвест. Всеки избирател има право на отговор на въпросите – Кандидатът, за който гласувам, има ли съвест и отговаря ли лично пред мен? Мога ли да съм сигурен, че ако „сгафи“, ще се оттегли веднага, а няма нагло да ми се присмива, докато обяснява как „поема политическата отговорност“, говорейки от висотата на ненапуснатия уютен пост? Смятам, че това е единственият начин да получим отговор на въпроса кой е алтернатива на статуквото.