Дванадесетокласникът от техникума по електроника и енергетика в Банско Антонио Банов получи наградата си  I-phone днес в конферентната зала на НАП Благоевград, след като спечели конкурса от агенцията озаглавен „Данъците без които не можем”. НАП стартира в началото на година кампанията „Влез в час с данъците”, като в рамките на половин година държавното учреждение влез в 98 училища, проведе 1400 учебни часа водени от 100 лектора, и се срещна с близо 22 000 младежи. Проведеният конкурс е именно част от тази кампания, като Банов е спечелил безапелационно с колоритния си разказ наградата за текстови материал, сдобивайки се с чисто нов I-phone. Сред журито, което оценявало конкурса са били Мария Игнатова, Димитър Рачков и Део.

Самият Банов впечатли с компетентното си мнение по темата данъци в България.

Антонио какво мислиш да правил с наградата?

-Ами мисля да го подаря. Имам такъв вече.

Как научи за конкурса и защо реши да участваш?

- За конкурса научих от фейсбук и от един приятел. Казах си, защо да не участвам. Писането ми отне около два дни, защото почнах да пиша и ми дойдоха много идеи. Основното беше политическата криза, студената война, битката за космоса и др. Не написах есе, а разказ, защото исках да е нещо различно. В него се разказва за човек , който бяга от данъците в друга планета. Когато, обаче го постига, започват да идват други хора там и той влиза в ролята на „бирник”. Разказът  завършва с нападката на един от новодошлите, че героят го рекетира.

Как те провокира самата тема?

- Във всяка една телевизия в момента виждаме протести. Тези хора на се доволни от данъците. Някои са доволни, други- не. Има една мисъл „В този живот не може да избягаме от две неща – смъртта и данъците”.

Как  ученик от техникум за  инженерни науки, реши да пише за данъци?

-Това се дължи на учителката ми по литература, в чиито часове се насърчава писането и участието. Тя провокира това. Тя ни насърчава.

Би ли се занимавал в тази сфера?

-  За сега се насочвам към политология и бизнес администрация, като мисля да уча в американски университет.

Кой данък би променил?

-Всеки данък е уникален и нужен сам по себе си. Бих искал за това,за  което се плаща данък, да получаваш съответния еквивалент като услуга. Например, плащаш за винетка и да получаваш хубави и сигурни пътища.

Къде искаш да се реализираш?

Искам да уча в американски университет. Да продължа образованието си там. По-късно, може би, в зависимост от ситуацията може да се върна в България.

 Разговаря: Димитър Христов