Владимир Иванов е роден на 29.01.1977 г. в Благоевград. Завършил е “Публична администрация” в ЮЗУ и е магистър по финанси, има още дипломи от Школата за политически мениджмънт на фондация “Фридрих Еберт” и Института за социална интеграция. Член е на БСП от 2004 г., от 2008 г. до 2012 г. е председател на основната младежка организация на БСП “Надежда” в Благоевград. Един от учредителите на Националното младежко обединение в БСП - “Бузлуджа 2009”, а от 2009 г. е председател на новосъздаденото общинско младежко обединение на БСП в Благоевград.

Инж. Крум Палапуов е роден през 1976 г. в Добринище. През 1990 г. пристига в Благоевград да учи в Техникума по икономика и оттогава животът му е свързан с този град. Завършва ВВТУ в София, специалност “Поддържане и ремонт на жп линии и съоръжения”, има и 2 магистърски степени по транспортно строителство и икономика на транспорта. От 15 години работи в сферата на транспорта. Член на БСМ от 2000 г., на БСП от 2003 г., председател на Комисията за младежка политика на БСП - Благоевград 2005-2009 г., втори мандат член на ОбС на БСП, съучредител и почетен член на Националното младежко обединение в БСП. Освен членството в БСП и приятелството общото между Владо и Крум е, че и двамата са вече бивши председатели на младежки клуб “Надежда”, откъдето преди дни започнаха номинациите за нови партийни лидери в Благоевград и България.

- На 1 март младежки клуб “Надежда” на БСП в Благоевград пръв от всички клубове проведе отчетно-изборното си събрание след местните избори, на което номинирахте делегати за общинската конференция, националния конгрес през май и главно - за членове на новото ръководство на БСП. Как младежите преценяват изборните резултати на БСП в общината?

Вл: Като незадоволителни. На 30 октомври 2011 г. загубихме изборите. На избори отиваш да се бориш винаги за първото място, поне за партия като БСП. Всеки друг резултат е загуба. Ние не отиваме да играем на олимпийските игри, където се спазва принципът “Важно е участието, а не победата”. Целта на всяка политическа сила е властта. Във всяка демократична държава властта се взема чрез избори. След като си спечелил, само тогава може да прокараш своята политика, с която да управляваш.

Кр.: БСП загуби изборите в Благоевград и след 16-годишно управление общината няма да се ръководи от левицата. Успяхме да се наложим като втора политическа сила в местния парламент и най-твърдата опозиция на управляващите още от първото заседание, за което бяхме наказани с недопускане до ключови комисии в ОбС. Създадохме свои обществени комисии, които да произвеждат общински политики, но те няма как равнопоставено да заместят комисиите в ОбС, които упражняват реалната власт.

- Къде сбърка БСП, за да бъде опозиция през следващите 4 години?

Вл.: Изборите в Благоевград ги започнахме твърде късно. Не е нормално два месеца преди изборния ден да стартираш кампания. БСП нямаше и ясната позиция относно това дали ще има собствен кандидат, или ще подкрепя друг. След общинската конференция през юли 2011 г., на която беше избран кандидатът за кмет на БСП, всички младежи застанаха зад него, макар че на самата конференция младежите подкрепиха другата кандидатура, която беше на млад човек, а именно Николай Бошкилов. След като приключи вътрешнопартийният избор, за нас нямаше дилема. Спечелването на изборите беше кауза и действахме като отбор. Въпреки че не бе уважено решението на младежката организация избраните от нея членове да бъдат на предни позиции в листата, никой от нас не изказа несъгласие. Всички се раздадохме максимално, според възможностите си.

Кр.: Партията в Благоевград взе своето решение на общинска партийна конференция и се озовахме в трудна ситуация. Наистина левицата управляваше в последните 16 години, но нека посочим личностите, които управляваха - 10 години Паскалев и 6 Причкапов. След отказването на Паскалев БСП трябваше да направи труден избор дали да търси личност с политическо минало, която има рутина и опит и по някакъв начин припокрива качествата на управленците преди него, или да заложи на ново лице, да пробва с млад човек и да заложи на по-различното и по-рискованото. И на конференция делегатите решиха да не рискуват, макар че ако анализираме резултата, то новият и младият човек получи 40 процента от гласовете им, което е прецедент при такива вътрешнопартийни битки.

Аз открито подкрепих Бошкилов, воден от чувството за последователната политика, която изповядвам, за налагането на нови лица. Да, взехме решение, имаме резултат от изборите, което всеки делегат се надявам да анализира сам за себе си и да изготви своя позиция за предстоящата конференция. Но винаги ме е измъчвал и въпросът за недобрата коалиционна политика на партията и загубата на стратегически партньори в център-ляво.

- Защо тогава в “Надежда” младежите отново номинирахте Емил Костадинов за председател на общинската организация на БСП?

Вл.: Явно става въпрос за публикуваното в съботния брой на вестника. Истината е по-различна. На 1 март 2012 г. се проведе отчетно-изборно събрание на клуб “Надежда” и тъй като в БСП трябва да се случи промяна, реших, че е редно това да стане първо в организацията, в която членувам и представлявам. Това обновление трябва да е повсеместно, но задължително да се търси приемствеността и консенсусът в този процес.

В тази връзка като председател се оттеглих и номинирах човек, който е по-млад от мен, но с вече натрупан опит. На същото събрание излъчихме номинации и за председател на общинската организация на БСП. Предложените бяхме Емил Костадинов, Николай Бошкилов, Крум Палапуов и аз. И фактически от четиримата номинирани Костадинов събра най-малко гласове - 6 от всички присъстващи. Всъщност той единствен не успя да прескочи бариерата от 50+1% от гласовете. Надявам се интригите в този лош момент за нашата партия да спрат и да впрегнем силите си в превръщането на БСП в реална алтернатива на ГЕРБ и да върнем доверието на хората към нас, а не да се хабим в раздори вътре в партията ни. С лъжи и манипулации не се привличат млади хора, а напротив, отблъскват се.

Кр.: Костадинов действително събра само 6 гласа от 28 членове, което според мен означава ясна позиция за промяна не само в политиките, но и на лицата в БСП.

- Значи младежите сте ядрото на вътрешнопартийната опозиция срещу Костадинов, която стана ясна още на миналите избори?

Вл.: Ние не сме опозиция на никого. Ние сме част от общинската структура на БСП, но това не значи, че нямаме собствено становище по всички въпроси, касаещи партията или общността, в която живеем. Алтернатива вътре в БСП - да, но винаги се отнасяме с уважение към по-възрастното поколение и не искаме разделение по отношение на възраст. Искам да е ясно, че досега такава сплотена младежка организация в БСП - Благоевград не е имало. Организация, която да играе като един отбор. Само в рамките на една седмица получихме два удара в медиите, с което се цели разбиването ни. Излязоха две публикации срещу нас, които бяха с невярно съдържание. Сигурен съм, че изнесената информация е от вътрешен източник. Но искам да съм категоричен, че това няма да стане, колкото и каквито и опити да се правят. Това показва, че ние, младежите, излъчваме сила в БСП и трябва да се съобразяват с нас. Ако някому това не се харесва, това си е негов проблем.

Кр.: Искам да бъда разбран правилно, аз не съм срещу участието на Емил Костадинов в ръководството на БСП - Благоевград, но не го припознавам като лидер на партията. Желанието ми е БСП да се оглави от млад и вътрешнополитически необременен човек, с когото партията може да започне да надгражда и на следващите избори да се поздрави с победа. Ние, по-младото поколение, няма как да имаме подготовката, рутината и опита на изявените политици на БСП - Благоевград като Владимир Димитров, Йорданка Слатинска и Емил Костадинов, и затова търсим тяхната подкрепа с ясното съзнание, че те ще са наша опора и гръб.

- Разговаряме с вас навръх Трети март - гордеете ли се, че сте българи, момчета?

Вл.: Разбира се, въпреки че гордостта не е добро качество. Може да те главозамае и да те отлепи от действителността, което е опасно. Но иначе като българи има какво да споделим с другите.

Кр.: 3-ти март е нашият национален празник, но трябва да отбележим, че Благоевград за съжаление е освободен 34 години по-късно. Въпреки това сме съпричастни напълно с гордостта, която всеки българин трябва да изпита в този ден.

- През 2002 г. така ли си представяхте живота след 10 години?

Вл.: Ако тогава знаех, че сега ситуацията ще е такава, да бях напуснал отдавна. Не защото съм страхливец, а защото не се дава равен шанс и условия за развитие на младите хора. Няма да споменавам за похарчения държавния резерв, незнайно за какво, Сребърния фонд, бонусите на висшите държавни служители и т.н. Но да погледнем само какво се случва в ежедневието ни, постоянно увеличение на цените на хранителните продукти, които се консумират ежедневно.

Вследствие на това реалните доходи на хората се стопиха в пъти. Ако надникнем в хладилниците на хората, ще видим, че са празни - имат някоя и друга кофичка кисело мляко, малко сирене, две-три яйца, бурканче домашно сладко, и толкова. Защото това е атестатът за възможностите на всяко семейство - пълен ли е хладилникът. Вижте, че се увеличава и битовата престъпност. Това е, защото все повече хора остават без работа и доходи, и само и само да оцелеят, са принудени да крадат. Кой би си пъхнал главата в торбата по този начин, ако не е принуден? По принцип тези нарушители най-лесно ги хващат, осъждат ги и им се съсипва целият живот. Ами за горивата какво да кажем? Не е ли парадокс в най-бедната държава на ЕС да се продава най-скъпото гориво?

Кр.: На този въпрос ми е трудно да ти отговоря позитивно. Преди 10 години средната заплата в страната беше 200 лв., 2005 г., в началото на управлението на тройната коалиция, беше 250 лв., а през 2008 г., която според мен е най-силната година на България в последните 20, средната заплата бе 700 лв. И тогава имаше инфлация, но доходите я изпреварваха. Днес обаче положението е крайно тежко: безработица в невиждани размери, инфлация и спекула.

Как може едно яйце от 22 ст. да стане 40 преди Великден, киселото мляко е 1 лев за кофичка, поскъпнаха хлябът, сиренето, кашкавалът, абе всичко. Обикновеният българин не живее добре - непрекъснато растящи цени на горивата, оскъпяване на кредитите, липсата на контрол върху монополистите, спекулата с тока и твърдото гориво за отопление, което ескалира в лютата зима, всичко това убива вярата в държавността. За нас като левица решението на тези проблеми трябва да бъде от първостепенно значение. Ако ме питаш обаче дали трябва да има предсрочни избори, личното ми мнение е, че на фона на оскъдицата и трудното ежедневие една политическа криза би утежнила още повече положението на българите.

- Какви 3 добри и 3 лоши неща се случиха през последните 4 месеца в Благоевград?

Вл.: Три добри неща не мога да посоча, освен че падна хубав сняг, който донесе радост не само на децата, но и на по-големите. Обаче да видя някоя почистена странична улица в града? Да не би живеещите по тях да не си плащат данъците и таксите, както останалите граждани, или ще се чисти само видимата част? След този сняг зейнаха огромни дупки по улиците, в които си чупим колите, и вместо да ползваме и малкото пари, които имаме, за оцеляването ни, трябва да ги даваме за ремонти на автомобилите си. Другият вариант е да напълним улиците с паркирани автомобили, превърнали се в недвижима собственост.

Кр.: Убеден съм, че в нашия красив и млад град добрите неща, които се случват, са повече от лошите.

- Станишев или Първанов, и защо?

Вл.: За БСП най-добрият вариант е да няма дилема Станишев или Първанов. И двамата са изградени като политици и имат място в партията. В интерес на БСП е двамата да седнат на една маса и да намерят общ език. Независимо кой от тях ще спечели на конгреса, БСП ще изгуби като цяло. БСП в тази трудна ситуация, в която е попаднала, трябва да излезе с единна кандидатура, която да носи послание към всички структури и членове за консолидация.

Защо да се подценява възможността да излезе трети човек, подкрепен и от двамата? Трябва да се осъзнае, че нашият опонент не е в БСП, нашият опонент е ГЕРБ с политиката, която води. Ако остане обаче дилемата Станишев или Първанов, бих избрал Първанов. Не заради друго, а защото Станишев не успя да поеме отговорността от загубата на изборите. Няма как да загубиш избори и да казваш, че си морален победител. Също не успя да продължи реформите в партията, която в момента се намира в застой. На БСП всъщност проблемът не е толкова лидерът, тъй като БСП не е лидерска партия.

Проблемът й е, че витае във въздуха и е в безтегловност. Изгуби идентичността си, не се знае чии интереси защитава, кои са й целевите групи, има объркани послания, които излъчва. Да не говорим, че трябва да има смяна на визията, в което се включва и смяна на лицата. В БСП има хора, които по една или друга причина са натрупали личен негативизъм, който пренасят в партията. Има една българска поговорка, която гласи, че по дрехите посрещат. БСП трябва това да направи, за да бъде посрещната по-добре. Това не означава да се лишим от опитността на по-възрастните, но трябва да си оправим външния вид.

Кр.: Първанов е най-успешният български политик на прехода. Личният му рейтинг е два пъти по-висок от този на партията. Станишев има зад гърба си силен премиерски мандат. 2007 и 2008 година бяха най-силните в икономическо отношение за България от последните 22. Нека не забравяме, че БСП има свои изявени млади политици, които наложиха имената си в парламентарни битки, на преки избори и се утвърдиха като реална лидерска алтернатива. Мислейки чисто прагматично, може би Първанов е лидерът, който може да катализира най-бързо оздравителните процеси в БСП, но аз като млад човек, търсещ промяната, не бих изключил и възможността за поява на ново лице, нов лидер.

- Име?

Кр.: А защо не Корнелия Нинова?