Елка Живкова Атанасова е родена в Сандански, започва кариерата си на прокурор през 1992 г. в Петрич, където е назначена като младши обвинител. От 1994 г. до 1997 г. е прокурор в Сандански, след което е назначена за председател на Районната прокуратура там. През май 2006 г. Атанасова е назначена в Окръжна прокуратура - Благоевград, където поема и отговорностите на говорител. Тук тя води едни от най-тежките дела. През юли 2009 г. е назначена за шеф на Окръжната прокуратура. Има ранг на прокурор във ВКП и ВАП. На общо събрание на прокурорите от Пиринско тя бе избрана за кандидат-член на ВСС с 37 гласа “за”. За вота от миналия четвъртък, професионалната кариера и кандидатурата й за съвета разговаряме в следващото интервю.

- Прокурор Атанасова, очаквахте ли кандидатурата за член на ВСС?

- Всеки уважаващ себе си магистрат, който отговаря на изискванията в Закона за съдебната власт, е нормално да очаква да бъде номиниран за член на Висшия съдебен съвет. Идеята на последните промени в Закона за съдебната власт е именно тази - осигуряване на възможност за номиниране на всеки магистрат, който отговаря на изискванията, както и на възможност за публично представяне и защита на концепция, за да бъдат избрани действително най-добрите юристи.

- Колегите Ви Ви подкрепиха с почти пълно мнозинство - от 42-ма участващи в общото събрание събрахте 37 гласа “за”. Как тълкувате този вот?

- С много от колегите работя повече от 10 години, а с някои от тях - от началото на кариерата си като прокурор. Номинацията ми за изборен член на ВСС от квотата на прокуратурата на Общото събрание на прокурорите от област Благоевград за мен е преди всичко висока отговорност, чест, и не на последно място - оценка за професионалните ми и лични качества. Вота на колегите приемам и като голямо доверие и признание, че мога да бъда полезна в работата на ВСС и да приложа знанията, опита и квалификацията си, натрупани в дългогодишната ми работа като прокурор и в сферата на правомощията му.

- Защо решихте да приемете това предизвикателство? Кое Ви накара?

- Номинацията за мен наистина е сериозно професионално предизвикателство. В новия ВСС следва да има представители на различни нива от съдебната система - от най-високите, до тези на окръжно ниво, а дори и районно ниво, които познават отблизо проблемите в работата на първоинстанционните съдилища и прокуратури. Доколко ВСС е орган, управляващ и представляващ съдебната система, в него е необходимо да има и магистрати с административен опит, какъвто притежавам.

- Вие сте прокурор с дългогодишен опит, ръководител на Окръжна прокуратура - Благоевград. Разкажете нещо от професионалната си кариера, ако трябва да хвърлим “един поглед” в годините назад?

- Професионалният ми път като магистрат е изцяло в системата на прокуратурата. За тези близо 20 години професионален стаж не е имало и един ден, в който да не съм отивала с желание на работа.

- Какво е да си прокурор? Каква е границата между обвинението и човекът извън тогата?

- Да си прокурор е отговорност и ежедневна проверка на чувството ти за справедливост. За мен - и професията, която обичам. Хората ни виждат в съдебната зала с червената тога. Внимателно ни слушат и това е, защото ни олицетворяват със закона, което задължава много. Почти винаги подсъдимите помнят какъв размер наказание прокурорът е поискал да им се наложи. Често ми се е случвало подсъдими да ми казват “нали ти ме осъди”. Без тога прокурорите са хора като всички останали, но давайки си сметка за отговорностите, които им вменява професията и очакванията към тях.

- Как се чувствате, чувайки тежка осъдителна присъда по наказателно дело? Наскоро Вие финиширахте успешно едно доста специфично и тежко дело, което през цялото време привличаше обществения интерес, имам предвид това срещу Костадин Тасев?

- Една осъдителна присъда е резултат от усилията на много хора - на полицейски служители, разкрили престъплението и извършителя му, на разследващите полицаи или следователи, които са събрали доказателствата за това под ръководството и указанията на прокурора и, разбира се, на прокурора, който е анализирал доказателствата и е приел, че са достатъчни, за да убеди съда в обвинителната теза. Изключително важно е как прокурорът ще защити обвинението в съда, какви други доказателства ще представи и доколко ще бъде убедителен. Изпитвам едно особено вълнение преди прочитането на всяка присъда, до момента, в който съдията обяви “виновен” и размера на наказанието. Когато то съвпадне с позицията в пледоарията на прокурора, чувството е на удовлетворение. При дела с тежки обвинения, с трудности при доказването, удовлетворението е много голямо, възтържествувала е справедливостта, колкото и силно да звучи.

Делото срещу Костадин Тасев бе тежко дело по различни причини - специфика на обвинението, проявеното насилие спрямо беззащитно дете, родствената връзка между извършителя и пострадалото дете, различните трудности в процеса на доказването. Обосноваването на обвинителната теза в този случай за мен бе изключително важно и съм удовлетворена, че успях.

- Имали ли сте случаи на заплахи в работата си като прокурор и ръководител на Окръжната прокуратура?

- Не е имало сериозни такива и се надявам да няма и в бъдеще. Тук не включвам заплашителни изрази от типа на ?ще видиш??, които приемам за емоционално следствие от положението, в което се намира подсъдимият.

- Какво се промени в прокурорската професия с годините, имайки предвид условията на труд, развитието? Какви са плюсовете и какво липсва на държавното обвинение?

- Изключително динамичните промени в законодателството през последните 20 години налагат постоянно повишаване на квалификацията на магистратите, вкл. и на прокурорите. Обучението на магистратите не приключва със завършването на университета, те продължават да учат през целия си професионален път. Ще дам за пример Наказателния кодекс, който от началото на 1990 г. претърпя 66 изменения и допълнения.

През 2006 г. се прие нов Наказателно-процесуален кодекс. В Наказателния кодекс се появиха нови престъпления, например компютърните престъпления, престъпленията, извършвани от организирани престъпни групи, и други. В Наказателно-процесуалния кодекс се въведоха нови институти - на споразумението и съкратеното съдебно следствие, които бяха непознати допреди няколко години. Всичко налага непрекъснато повишаване на квалификацията на прокурорите, което се осъществява на различни обучения, семинари и квалификационни курсове, организирани както от Окръжна прокуратура - Благоевград, така и по линия на Националния институт на правосъдието, европейски проекти, от Асоциацията на прокурорите в България и други организации.

- Гласуване за избор на кандидат-членовете на ВСС се провежда за първи път в историята на съвета, Вие как тълкувате тази процедура?

- Да, последните промени в Закона за съдебната власт дават възможност членовете на ВСС да се избират по изключително прозрачна процедура - с номинации, които стават публични два месеца преди провеждането на избора на съответния кандидат за член на ВСС, независимо дали кандидатът е от квотата на съдебната власт, или от тази на Народното събрание. Предоставена е възможност на юридически лица с нестопанска цел, висши училища и научни организации да дават становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Кандидатите се изслушват на делегатските събрания, които са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на ВСС. Не ми е известно да е провеждан избор с по-голяма прозрачност, като се надявам при тази процедура да бъдат избрани наистина най-добрите и достойни кандидатури.