Петър Чорев е талантлив художник, скулптор и поет. Роден е в село Елешница, Разложко, но от дълги години живее и работи в Благоевград. Пред „България Днес“ художникът разказа за голямото дарение, което прави към църква „Възнесение Богородично“ навръх Великден.

– Г-н Чорев, от колко време се занимавате с изкуство?

– Още от дете, рисувам от 5-6-годишен. Средното си образование завърших в Професионалната лесотехническа гимназия в град Банско със специалност „Дърворезба“, която закриха впоследствие, може би поради недостиг на кадри и липса на интерес. След това продължих обучението си в Югозападния университет в Благоевград, където изучавах изобразително изкуство“ а след това специализирах живопис. В момента се занимавам и с обков.

– Защо младите хора според вас вече нямат интерес към изучаването на този занаят?

– Дърворезбата е една изчезваща професия и много малко хора биха се съгласили да я практикуват занапред. Същото нещо е и с обработването на метала за иконите, които изработвам от ковано желязо. Тези дейности просто вече не са предпочитани.

– Беше ли трудно да усвоите занаятите?

– Първоначално да, но свикнах с работата. В началото, докато изградиш самата техника, е необходимо време и доста неуспешни опити, но все пак практиката учи.

– А имате ли предпочитан жанр от изобразителното изкуство, в който обичате да творите?

– Обичам да рисувам образи и в последно време използвам основно акварел, който специално за образите е доста труден за използване и трябва да имаш необходимата техника и знания, за да работиш с него.

 

– На Велика събота тази година сте направили дарение на нарисувана от вас икона за църква „Въведение Богородично“ в Благоевград. Колко време ви отне изработката?

Архангел Михаил на параклис, носещ същото име в село Дъбница, община Гърмен, който навремето е бил светилище. Доказано е, че там е имало някаква чудотворна сила и аязмо – водоизточник на лековита вода.

– С коя своя творба се гордеете най-много?

– Най-внушителната творба, по която съм работил, е барелефът на свети Георги. Друга моя гордост е иконата на света Варвара.

– Какво е за вас религията и смятате ли, че в днешно време хората се уповават на нея?

– Религията е всичко и без нея човек е непълноценен. В днешно време е малко по-трудно да съхраним вярата си, но трябва да знаем, че винаги има надежда, ако има на какво да се уповаваш, в какво да вярваш.

– Какво ви вдъхновява да творите?

– Вдъхновява ме всичко около мен. Няма ден, в който да не мисля за изкуство, или седмица, в която да не се занимавам с него. Моя муза е природата, историята, различни събития – минали или настоящи, целият свят ме вдъхновява.

– Има ли личност, на която се възхищавате?

– Възхищавам се по-скоро на хората от миналото, техните подвизи и всичко, което се е случвало в нашата история. Освен с изобразително изкуство и скулптура се занимавам и с поезия. Родолюбец съм и обичам да пиша стихове за България.

– Пишете ли в други тематики освен патриотичната?

– Да, имам няколко балади, свързани с легенди и митология.

– Миналата година сте издали и стихосбирката „Палитра“. Разкажете повече за нея.

 

– Стихосбирката ми отново е свързана с темите за родолюбието, легендите и миналото. До този момент не се бях занимавал с писане и нямах представа, че мога да създавам стихотворения, но един ден просто започнаха да ми идват рими, които сглобих в поезия. Видях, че ми харесва и се получава добре, и оттогава не съм спирал.

– Коe от двете начинания – изобразителното изкуство и поезията, ви доставя повече удоволствие?

– Не мога да реша. И двете ми доставят голямо удоволствие. Безспорно създаването на стихове е по-лесно, понеже не ми отнема чак толкова много време, докато за рисуването първо ти трябва настройка, после правилен избор на цветовата гама, малко по-сложно е, отколкото създаването на поезия. Не казвам, че писането няма своите тънкости, но не е толкова трудоемко, стига да имам вдъхновение, разбира се. Тогава просто взимам тефтера и записвам римите.

– Каква роля играят негативните емоции в поезията? По-силно ли въздействат на автора в създаването на стиховете?

– Негативните чувства влияят на автора, но това, което е по-важно и се вижда в поезията, е метаморфозата, която претърпява писателят, защото, когато преживява негативни емоции, се променя към по-добро.

– Какво ви носи изкуството?

– То е моят начин на живот и нещото, без което не мога. Дарява ме с позитивни емоции и удовлетворение.

Източник: bgdnes.bg