Професия "Доброволец"! Ангелина Попова-стожерът на инициативата за възобновяването на черквата "Св. Неделя" в симитлийското с. Докатичево: Да дадеш, без да очакваш нещо в замяна, е най-богоугодното човешко дело
30.07.2019 09:26 Mobile watches 24766 прочита Mobile comments 0 коментара
Идвам от Испания, където видях колко благородна е мисията на доброволеца, възпитала съм така и децата си, вярвам, че с добра дума, железни врати се отварят..

Доброволци строят навес на черква в симитлийското село Докатичево. С дружни усилия, местните са решили да възстановят и дадат нов облик на храма на вярата. Сестрите Попови са стожери на инициативата за възобновяване на църквата Света Неделя, построена средата на XIX век в Църкварска махала.

Репортер на Struma.com се свърза с Ангелина Попова, за да разкаже повече за идеята и реализирането на това добро дело. Ангелина е на 44 години от Симитли има трима сина-Александър, Ангел и Кристиан, които възпитава в добро и да бъдат в помощ на обществото. След 13 години в Испания, много доброволчески труд, семейството се завръща в България и родния Симитли.

Struma.com: Г-жо Попова, как се роди идеята да направите навеса на църквата в село Докатичево?

Ангелина Попова: От години ходя на съборите и курбаните, които се организират покрай самата черква в селото Докатичево. Всяка година, местните се събират около храма на 7 юли, когато по църковния календар се чества Света Неделя, както е името на църквата. Времето е топло, а нашата черква си нямаше навес, който да подслони миряните и така се роди идеята. Средствата за нейното осъществяване са събрани от дарения, с помощта на добри хора. Със събраните около 3000 лв. към този момент купихме материалите и започнахме да правим навеса.

Struma.com: Намирате ли съмишленици в начинанието?

Ангелина Попова: Много хора споделиха идеята, но малко се включват, поне към този момент. Нормално е, всеки има работа, има ангажименти. Споделихме, че са купени материалите и всеки може да заповяда да се включи. През почивните дни дойде само сестра ми – Янка Попова, децата ни и един-двама доброволци. От друга страна, хората все още имат предубеждение към доброволния труд. Някои смятат, че той се дава с определена причина, за да получиш нещо, а това е неправилно.

Struma.com: А вие в какво вярвате? Защо го правите.... доброволно?

Ангелина Попова: Така съм възпитана. Това и научих в живота. Животът ми се стече така, че заминах за Испания, където живях 13 години. Попаднах на добри хора, доброволци към различни институции, които много помогнаха на мен и семейството ми, а след това ме научиха и мен самата да помагам. С децата ми станахме доброволци. Преди да стигна до този момент, преминахме и курсове как да бъдеш доброволец, как да подадеш храна на хората, как да бъдеш добър към тях. Това, което най- силно разбрах е, че благата дума отваря врати. Децата ми бяха на 4 години, когато заминахме, но нито за момент не се почувствах сама или да ми липсва уважение.

Хората си помагаха, а това е от голямо значение. Да дадеш, без да очакваш нещо в замяна. Когато се прибрах в България, продължих да помагам, защото не струва много да си доброволец и да помагаш. Включвам се в различни инициативи с труда си, винаги, когато мога. През 2014г., когато беше наводнението Павел баня и ние бяхме там, закарахме продукти от нашата община, доброволец съм и в черквата в Симитли. Самоук художник съм, освен строител и дарих труда си на детската градина в село Черниче, където направих рисунки по стените й. Знаете ли коя беше най- голямата ми награда- детските усмивки, защото децата са искрени и тях не можеш да излъжеш. Мечтая си и си пожелавам, хората да бъдат малко по- добри и да правят добро.

Struma.com: Какво ви свързва със селото и откъде идва желанието да му помогнете, да направите нещо добро за него?

Ангелина Попова: Моята баба и дядо са от селото... Ние сме строители цял живот с моята сестра и като видя, че се руши нещо, на мен не ми дава спокойствие. На времето, когато бяхме деца ходихме много по тези събори, на които се събират семейства, роднини, приятели. Черквата е много стара и все още успява да ни събере, независимо, че селото се обезлюдява. Това е най- важното. По този начин възпитаваме децата си в ценности, да не забравят откъде са тръгнали, да помнят корените си. Тук важна роля играе и община Симитли, която работи в тази насока - организира събори, поддържа вярата и добродетелите живи. Хората също отвориха сърцата си и започнаха да даряват.

За съжаление, някои го правят, защото са преживели лична драма и търсят вяра и спасение в нещо. Около мястото има 2 чешми. Миналата година направихме с доброволци друг навес, който използваме като кухня. Построихме и чешма с едно прекрасно възрастно семейство, което лятото си идва на Докатичево. Самата черква е магична и трябва да бъде запазена.

Struma.com: Спомняте ли си някоя история свързана с черквата, която вашите родители са ви разказвали като малка?

Ангелина Попова: Като малка в тая черква, бях на около 6-7 години, бях клисар в нея, обикалях с попа, а после си спомням, че баба ми се скара, защото това е мъжка работа. Като истории от моята баба и майка знам, че мястото, където е днес черквата, е купено от турци. През времето, когато са я съграждали, всеки пък, когато са вдигали стените й, тя е падала. Легендата гласи, че имало братя майстори, който, за да успеят да я съградят, са зазидали сянката на своята сестра в стените й. Така черквата е останала до днес. А гробът на сестрата на майсторите е в двора на черквата.

Struma.com: Звучи мистично. Значи има сила в това място....

Ангелина Попова: Има, то дава енергия, зарежда. В черквата има кладенче. Според разкази, при Крупнишкото земетресение водата пропада. Смята се, че тя е лековита. За тази вода, Баба Ванга е пращала много хора да се лекуват с нея. Понякога тя изчезва. Тази година обаче за събора се появи. Преспах при олтара, както доста често правя, а на сутринта на празника, в кладенчето имаше вода. Мястото е магично.

Struma.com: И в този ред на мисли, вие какво си пожелавате?

Ангелина Попова: Знаете ли? Съвсем простички неща- здраве на първо място, а след това, хората да сме малко по- добри, да си помагаме, са вярваме в доброто, да правим добро и да възпитаваме децата си в същото. И да си помагаме. Не струва много, когато имаш две ръце и желание.

Старата църква, наречена на Света Неделя, е построена в средата на XIX век в Църкварска махала. В архитектурно отношение представлява голяма каменна трикорабна псевдобазилика с по-късен нартекс и камбанария на запад. Рисуваният иконостас има резба по царските двери и венчилката. Иконостасите са от 1866 година - дело на неизвестен добър автор. Художествена стойност имат и четирите ковани свещника. И докато има хора като Ангелина, които да се опитват да запазват богатствата ни, те ще продължат да съществуват.

Цвети Иванова

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар


Въведете кода от картинката