Доброволци строят навес на черква в симитлийското село Докатичево. С дружни усилия, местните са решили да възстановят и дадат нов облик на храма на вярата. Сестрите Попови са стожери на инициативата за възобновяване на църквата Света Неделя, построена средата на XIX век в Църкварска махала.

Репортер на Struma.com се свърза с Ангелина Попова, за да разкаже повече за идеята и реализирането на това добро дело. Ангелина е на 44 години от Симитли има трима сина-Александър, Ангел и Кристиан, които възпитава в добро и да бъдат в помощ на обществото. След 13 години в Испания, много доброволчески труд, семейството се завръща в България и родния Симитли.

Struma.com: Г-жо Попова, как се роди идеята да направите навеса на църквата в село Докатичево?

Ангелина Попова: От години ходя на съборите и курбаните, които се организират покрай самата черква в селото Докатичево. Всяка година, местните се събират около храма на 7 юли, когато по църковния календар се чества Света Неделя, както е името на църквата. Времето е топло, а нашата черква си нямаше навес, който да подслони миряните и така се роди идеята. Средствата за нейното осъществяване са събрани от дарения, с помощта на добри хора. Със събраните около 3000 лв. към този момент купихме материалите и започнахме да правим навеса.

Struma.com: Намирате ли съмишленици в начинанието?

Ангелина Попова: Много хора споделиха идеята, но малко се включват, поне към този момент. Нормално е, всеки има работа, има ангажименти. Споделихме, че са купени материалите и всеки може да заповяда да се включи. През почивните дни дойде само сестра ми – Янка Попова, децата ни и един-двама доброволци. От друга страна, хората все още имат предубеждение към доброволния труд. Някои смятат, че той се дава с определена причина, за да получиш нещо, а това е неправилно.

Struma.com: А вие в какво вярвате? Защо го правите.... доброволно?

Ангелина Попова: Така съм възпитана. Това и научих в живота. Животът ми се стече така, че заминах за Испания, където живях 13 години. Попаднах на добри хора, доброволци към различни институции, които много помогнаха на мен и семейството ми, а след това ме научиха и мен самата да помагам. С децата ми станахме доброволци. Преди да стигна до този момент, преминахме и курсове как да бъдеш доброволец, как да подадеш храна на хората, как да бъдеш добър към тях. Това, което най- силно разбрах е, че благата дума отваря врати. Децата ми бяха на 4 години, когато заминахме, но нито за момент не се почувствах сама или да ми липсва уважение.

Хората си помагаха, а това е от голямо значение. Да дадеш, без да очакваш нещо в замяна. Когато се прибрах в България, продължих да помагам, защото не струва много да си доброволец и да помагаш. Включвам се в различни инициативи с труда си, винаги, когато мога. През 2014г., когато беше наводнението Павел баня и ние бяхме там, закарахме продукти от нашата община, доброволец съм и в черквата в Симитли. Самоук художник съм, освен строител и дарих труда си на детската градина в село Черниче, където направих рисунки по стените й. Знаете ли коя беше най- голямата ми награда- детските усмивки, защото децата са искрени и тях не можеш да излъжеш. Мечтая си и си пожелавам, хората да бъдат малко по- добри и да правят добро.

Struma.com: Какво ви свързва със селото и откъде идва желанието да му помогнете, да направите нещо добро за него?

Ангелина Попова: Моята баба и дядо са от селото... Ние сме строители цял живот с моята сестра и като видя, че се руши нещо, на мен не ми дава спокойствие. На времето, когато бяхме деца ходихме много по тези събори, на които се събират семейства, роднини, приятели. Черквата е много стара и все още успява да ни събере, независимо, че селото се обезлюдява. Това е най- важното. По този начин възпитаваме децата си в ценности, да не забравят откъде са тръгнали, да помнят корените си. Тук важна роля играе и община Симитли, която работи в тази насока - организира събори, поддържа вярата и добродетелите живи. Хората също отвориха сърцата си и започнаха да даряват.

За съжаление, някои го правят, защото са преживели лична драма и търсят вяра и спасение в нещо. Около мястото има 2 чешми. Миналата година направихме с доброволци друг навес, който използваме като кухня. Построихме и чешма с едно прекрасно възрастно семейство, което лятото си идва на Докатичево. Самата черква е магична и трябва да бъде запазена.

Struma.com: Спомняте ли си някоя история свързана с черквата, която вашите родители са ви разказвали като малка?

Ангелина Попова: Като малка в тая черква, бях на около 6-7 години, бях клисар в нея, обикалях с попа, а после си спомням, че баба ми се скара, защото това е мъжка работа. Като истории от моята баба и майка знам, че мястото, където е днес черквата, е купено от турци. През времето, когато са я съграждали, всеки пък, когато са вдигали стените й, тя е падала. Легендата гласи, че имало братя майстори, който, за да успеят да я съградят, са зазидали сянката на своята сестра в стените й. Така черквата е останала до днес. А гробът на сестрата на майсторите е в двора на черквата.

Struma.com: Звучи мистично. Значи има сила в това място....

Ангелина Попова: Има, то дава енергия, зарежда. В черквата има кладенче. Според разкази, при Крупнишкото земетресение водата пропада. Смята се, че тя е лековита. За тази вода, Баба Ванга е пращала много хора да се лекуват с нея. Понякога тя изчезва. Тази година обаче за събора се появи. Преспах при олтара, както доста често правя, а на сутринта на празника, в кладенчето имаше вода. Мястото е магично.

Struma.com: И в този ред на мисли, вие какво си пожелавате?

Ангелина Попова: Знаете ли? Съвсем простички неща- здраве на първо място, а след това, хората да сме малко по- добри, да си помагаме, са вярваме в доброто, да правим добро и да възпитаваме децата си в същото. И да си помагаме. Не струва много, когато имаш две ръце и желание.

Старата църква, наречена на Света Неделя, е построена в средата на XIX век в Църкварска махала. В архитектурно отношение представлява голяма каменна трикорабна псевдобазилика с по-късен нартекс и камбанария на запад. Рисуваният иконостас има резба по царските двери и венчилката. Иконостасите са от 1866 година - дело на неизвестен добър автор. Художествена стойност имат и четирите ковани свещника. И докато има хора като Ангелина, които да се опитват да запазват богатствата ни, те ще продължат да съществуват.

Цвети Иванова