Преди дни благоевградчанката Александрина Александрова се върна от няколкодневно модно дефиле в Китай. Съгражданите й я познават като една от най-младите солистки на Биг Бенд Благоевград, с подчертан афинитет към джаз музиката, но само най-близките и приятели знаят, че отскоро Алекс е сред манекените, представящи на световни подиуми "Джорджо Армани". Тя е едно дете в семейството на строителни предприемачи, които не се занимават с музика, но по думите й са много музикални.

- Алекс, не са много музикантите, които избират джаз музиката за своя професия, какво те запали да избереш нея пред далеч по-популярния сред връстниците си попфолк?

- Бих казала, че тя ме намери, не аз нея. Слушала съм абсолютно всякаква музика без изключение, всички стилове са са оставили следа, но за мен джазът е най-висшата форма и бе неизбежно по пътечката на развитието ми като музикант да стигна до него. Въпросът бе кога, но за катализиране на процеса спомогна това, че още като ученичка започнах да пея с Биг Бенд Благоевград. Диригентът Боби Янев ме покани да пея с оркестъра, бях в 10 или 11 клас, не помня точно, но с точност си спомням колко много бях развълнувана, притеснена и малко изплашена тогава. И точно тогава се влюбих в джаз музиката - малко късно, но всяко нещо се получава, когато си готов за него.

- В музикалната паралелка на Националната хуманитарна гимназия ли учеше ?

- Да, когато кандидатствах имаше само народно пеене като профил за вокална подготовка, като дете свирех на пиано и логично се явих на приемен изпит по пиано. Едва като бях в 11 клас, се въведе и обучение по поп и джаз пеене и имах късмет, защото учителката ми по пиано Христина Кацарска стана и първият ми учител по пеене. Няма да забравя, че още в началото ме предупреди да не си въобразявам, че пеенето ще ми е по-лесно от пианото.

- Права ли беше?

- Донякъде. Честно казано, мен мързелът ме доведе до пеенето. Беше ми вече досадно от упражненията на пианото и явно тогава е дошъл моментът да направя следващата крачка към пеенето. Преди това дори не предполагах, че ще се занимавам с това. Продължавам да свиря, естествено, но не както преди и колкото трябва, за да бъда отличен пианист.

- Казват, че гласът е най-сложният музикален инструмент, "тренировките" с него не са ли продължителни и също толкова уморителни и досадни като тези на пианото?

- Продължителни - да, но явно желанието е най-важно за всяка дейност, с която се занимаваш - когато то е налице, намираш времето и ангажиментът не ти тежи.

- През 2009 г. завърши НХГ, какво учиш в момента?

- Студентска съм в трети курс на Музикалната академия в София и уча поп и джаз пеене при Алис Боварян с асистент Владо Димов, който лично на мен ми е учител. Остава ми още година до завършването.

- Паралелно със следването си те канят на участия в доста музикални събития в страната и чужбина, тези концерти и фестивали пречат ли ти заради времето, което се налага да им отделяш, или ти служат за "практическа тренировка" преди изпитите?

- Участията са нещото, което всеки музикант иска в повече, и те в никакъв случай не са губене на време, най-малкото заради опита, който се трупа, и отговорността на сцената и пред публиката. При мен някак нещата се случват някак на периоди и накуп, така че ми се "дава" време за почивка от едно и наваксване с друго.

- Изявяваш се и на модния подиум, откога?

- От година може би. Преди това много хора ме съветваха да пробвам, но признавам, че бях резервирана към работата на моделите.

- Защо, какво те спираше?

- Мислех, че ще ми отнема много от времето за музика, защото, ако се занимавам само като хоби, не си струва усилията. Като станах студентка в София, няколко пъти са ме спирали по улицата агенти на модни агенции, но аз винаги съм отказвала предложенията им да се пробвам като модел. Явно е трябвало една моя приятелка да ме убеди поне да пробвам и така се оказах в "Ивет фешън". Не съжалявам, защото ми е много интересно, от една страна е много различно от музиката, с която до този момент основно се занимавах, от друга - има и доста общи неща.

- Кое е общото?

- Сцената, ревюто е по някакъв начин пърформънс и ти си артист в него. Това е нещото, което ме задържа. Освен това всеки ангажимент, свързан с модата, е абсолютно различен от предишните: може да са снимки, ревю, може да е грим и прически - все различни неща, които са ми интересни.

- Каза, че си имала притеснения, преди да станеш модел, сега, като имаш опит, за какво си грешала?

- Оказа се, че не е имало от какво да се страхувам, но съдя само от организацията в моята агенция. Всичко е много професионално и някак пристрастяващо - в хубавия смисъл, защото нещата са навързани. Като направиш едно голямо ревю, както например аз с "Джорджо Армани" в Седмицата на модата в Милано, нещата сякаш сами тръгват главоломно, агентите започват да те промотират и се отварят много нови възможности.

- Това най-мащабното и престижно ревю ли е, на което си дефилирала до момента?

- Може да се каже, заедно с ревюто пак на "Джорджо Армани" в Пекин на 31 май.

- С какво те впечатли Китай? Успяваш ли изобщо да разгледаш някои забележителности на страната, в която си на дефиле, или нямаш време?

- В Китай бях само за три дни и нямах много време да разгледам. Впечатление ми направи, че за азиатците ние сме много интересни като раса, любопитно им е да те наблюдават, често те молят да се снимат с теб и не се притесняват да ти кажат на улицата, че си красив. Иначе обикновено успявам да разгледам забележителностите и да усетя духа на мястото, на което съм, защото се задържам за повече време заради кастингите, на които ходя. Когато си повече от месец на едно място, е по-лесно, защото клиентите започнат да те познават, виждали са те неколкократно на живо, не само на снимки, запомнят те, и дори в момента да не им трябва твоят тип, след време, когато излезе подходяща работа, те търсят.

- Как се издържаш например 1-2 месеца в Милано?

- Агенцията ми осигурява всичко необходимо, като разходите ми се трупат на акаунт и ми се удържат след това от хонорарите при ангажимент за работа. Обикновено в един голям апартамент живеем няколко момичета и успехът на другите ме амбицира. Другото хубаво нещо, е че срещаш суперинтересни хора, с близки до твоите или различни интереси, които разширяват или обогатяват кръгозора ти.

- Добре ли печелиш като модел?

- Рано ми е да говоря за печалба, първия път като бях на кастинги в Милано, не изкарах никакви пари, наистина никакви. Сега с ревютата на "Армани" нещата започват да потръгват, но още ми е рано да говоря за печалба, а предпочитам да коментирам тези неща от личен опит, не от слухове и разкази на други.

- Как съчетаваш модните дефилета с лекции и изпити? Има ли възможност да зарежеш следването си заради модата?

- Трудно съчетавам изпити и ангажиментите си като модел, но изтеглям, когато е възможно, изпитите си по-рано. Сега например половината изпити успях да пренасроча преди сесията и съм много благодарна на преподавателите си за проявеното разбиране и че ме изпитаха предварително. Но в никакъв случай не бих жертвала дипломата си от академията за работата като модел - първо, защото много малко ми остана до финала, и второ - висшето образование винаги може да е мой плюс. В този смисъл правя всичко, което зависи от мен, за да не изоставам с ученето.

- Налагало ли ти се е да спазваш определен хранителен режим заради ангажимент като модел?

- Аз съм от малкото модели, на които в агенцията ни препоръчаха да качат няколко килограма. Генът ми е такъв и за щастие досега не ми се е налагало да спазвам диети, ям буквално каквото ми падне, често на крак.

- Какви са мерките ти?

- Висока съм 1,80 м, мерките ми са 78/60/88 и съм около 50-51 кг.

- Родителите ти как се отнасят към новата ти страст и ангажиментите ти като модел?

- Радват се и много се гордеят с мен. Имат вече цяла колекция от списания у дома. Не се притесняват, защото им разказвам всичко, което ми се случва, и са наясно, че всичко е на много високо професионално ниво. Родителите ми знаят, че имам глава на раменете си, мога да преценявам и да взимам добри за мен решения, и ми имат доверие.

- Не се ли притесняваш /също и родителите ти/ от натрапчиво или по-агресивно внимание от страна на мъжете?

- В България не. В чужбина отношението на мъжете към жените е много по-различно, особено италианците се отнасят с особен респект и уважение, така че не мога да се притеснявам от нахални или груби намеци и дори подмятания. На местата, по които ходя, хората са свикнали да има много модели и не правя впечатление на различна.