Навръх рождения му ден разговаряме с българския евродепутат Асим
Адемов- един от най-дейните представители на България в Европа,
оставил  трайни следи с работата си европейския парламент. Г-н Адемов бе любезен да отговори подробно на зададените въпроси, отчитайки свършеното в тежката 2020 г. белязана от Ковид 19. За Европа и България, за проблемите и тяхното решение, за ГЕРБ, правителството и протестите, разговаряме с Асим Адемов

Г-н Адемов, 2020 година мина под знака на пандемията от Ковид-19.
Каква година беше тя за Вас в професионален план, кое е положителното
и успешното, което можете да отчетете при тази трудна ситуация?

Наистина трудна, тежка година за всички нас, и за млади, и за
възрастни, и за децата ни.

Както и при други институции, така и в Европейския парламент се наложи
да работим при нови условия с много нови предизвикателства. За първи
път в своята история ЕП започна да работи онлайн, но най-хубавото в
тази ситуация бе, че не спряхме да работим.

И към края на тази година мога да посоча няколко теми, по които
работих и постигнах положителни резултати. Тези резултати ме карат да
се чувствам удовлетворен от работата си, защото постигнатото засяга
дейността на много хора, най-вече от земеделския сектор. В ЕП аз
работя в две комисии - комисията по земеделие и комисията по култура и
образование.

На първо място ще посоча позицията, която защитих за приемането на
извънредната мярка Ковид 19, благодарение на която българските
земеделци ще получат и вече получават помощ от държавата в размер на
100 млн лева за компенсиране на загубите вследствие на пандемията.
На второ място ще посоча позицията, която защитих при разглеждането на
Регламента за преходните правила на Общата селскостопанска политика.

До влизането в сила на новите правила на селскостопанската политика за
следващия програмен период, ще има преходен период от две години, през
които ще продължат да се прилагат правилата от настоящия програмен
период.

Това практически означава, че нашите земеделци, животновъди и
тютюнопроизводители ще получават преходна национална помощ за
още две години за референтния период 2007, 2008 и 2009 година.
На трето място ще посоча, може би, на големия успех, който постигнах.

Моето предложение преходната национална помощ да продължи и през
следващия програмен период 2021 - 2027 год. бе подкрепено с голямо
мнозинство при гласуването в пленарната зала. Това означава, че през
следващите 7 години нашите животновъди, отглеждащи крави, говеда, овце
и кози, както и тютюнопроизводителите ще получават преходна национална
помощ, но за нова референтна година - 2018 г.

Как се отрази пандемията на земеделския сектор и реагира ли ЕС навреме?
 

Тази криза показа на първо място колко е важна продоволствената
сигурност в ЕС и издигна ролята в обществото на земеделските
производители и работещите в хранително-вкусовия сектор. Считам, че
Европейският съюз реагира бързо и своевременно, недопускайки здравната
криза да се превърне в продоволствена такава.

Всички помним паниката в
самото начало на кризата и презапасяването с продукти от първа
необходимост. Щандовете с консерви, макаронени изделия, тоалетна
хартия и т. н. останаха празни. Инстинктът за оцеляване в моменти на
криза изведе на преден план ролята на земеделието и производството на
храни.

На национално ниво също показахме, че когато работим заедно, успехите
не закъсняват. Както вече споменах, инициативата за извънредна мярка
COVID-19, която защитих и в Европейския парламент, позволи на
държавите членки да ползват до 2% от неизразходваните средства по
линия на ПРСР за директна подкрепа на фермерите за справяне с
последиците от пандемията в техните стопанства.

Благодарение на тази
извънредна Ковид мярка, българските земеделски стопани, малките и
средни предприятия за първична преработка на земеделска продукция,
както и организации на производители, които са особено засегнати от
кризата, имат достъп до финансов ресурс от близо 100 млн. лева, с
които да компенсират загуби от пандемията.

За в бъдеще, като анализираме научените уроци от тази криза, трябва да
мислим в посока устойчивост - да засилим многообразието на
произвежданата продукция, за да бъдем по-независими от внос и
транспорт, и да бъдем по-близо до местните пазари. Необходимо е да се
скъси разстоянието от фермата до трапезата.

Наскоро Европейският парламент гласува реформата на Общата
селскостопанска политика. Кога се очаква новите правила да влязат в
сила и какви са най-важните промени за земеделските производители?

На първо място, нека припомним, че реформата на ОСП бе приета в
пленарна зала в края на месец октомври (23 октомври), с което ЕП даде
мандат за преговори със Съвета и Комисията (т. нар. триалози). Всички
осъзнаваме колко е важно тези преговори да приключат във възможно
най-близко бъдеще, за да гарантираме сигурност, както за държавите
членки, които трябва да разработят Националните стратегически планове,
така и за самите земеделски стопани.

Ако работата по триалозите
продължи със същото темпо, има основание да очакваме преговорите да
приключат до първата половина на следващата година, за да може новата
ОСП да има ефект от 1 януари 2023 г.

Най-важните промени за земеделските стопани са свързани с по-високите
екологични изисквания, свързани с борбата с климатичните промени и
опазването на околната среда, високите стандарти за качество на
храните, здравето на потребителите, намаляване употребата на пестициди
и хуманното отношение към животните. В бъдеще директните плащания ще
бъдат още по-тясно обвързани с изпълнението на тези изисквания.

По-високите екологични изисквания означават и по-големи инвестиции
от страна на фермерите. Както е известно обаче, фермерите от Източна
Европа получават по-малки субсидии от колегите им на Запад. Какви
стъпки се предприемат в тази посока?

За нас в Групата на ЕНП фермерите са в основата на реформата на ОСП и
те трябва да бъдат справедливо възнаградени за труда си. За съжаление
и през новия програмен период няма да достигнем изравняване на
директните плащания.

А без сближаване на плащанията, фермерите от „новите“ държави членки ще продължат да бъдат в по-неравностойно
положение спрямо колегите си от другите държави, вкл. по отношение на
изпълнението на амбициозните екологични цели на ОСП. Както винаги съм
казвал, не може да има екологична устойчивост, без икономическа и
социална такава. Към момента средният размер на директни плащания в
България е около 80% от средното ниво за ЕС и се очаква да достигне
215 евро/ха до 2027 г., което отново е под средното за ЕС (около 219
евро/ха).

Ето защо за нас в процеса на преговори бе важно докрай да се борим за
запазването на инструменти като преходната национална помощ и
обвързаната подкрепа, тъй като те частично компенсират по-ниските нива
на подпомагане в държави като България и имат важен социален ефект в
селските райони.

По мое предложение ЕП гласува да се запази преходната национална помощ
с нова референта година, 2018, и да се отпуска за следващия програмен
период до 2027 год. Не беше никак лесно да убедим колегите, особено от
по-големите страни, да продължи помощта и през следващия програмен
период. С много усилия и преговори успяхме да постигнем това, с което
аз нескромно се гордея, защото разбирам колко е важно за нашите
земеделски производители. Темата беше в сърцето на отстояването на
българската позиция в Европейския парламент и както казах се радвам,
че получих пълна подкрепа на предложението, което направих, не само от
всички български евродепутати, а и от колеги от други засегнати
държави като Румъния, Унгария, Полша, Чехия, Словакия.

Продължението на преходната национална помощ и през новия програмен
период с нова референтна година беше подкрепено в пленарна зала. Това
на практика означава, че през следващите 7 години нашите животновъди,
които отглеждат овце, кози, говеда, както и тютюнопроизводителите ще
получават преходна национална помощ. Това е много важно за тях,
особено имайки предвид, че субсидиите не са изравнени в Европейския
съюз и по този начин ще ги подпомогнем.

С приближаването на края на годината и неизменната равносметка за
свършената работа, няма как да не ви попитаме какви са плановете ви за
2021 г. Да очакваме ли нови проекти в подкрепа на земеделския сектор?

Ковид ни показа колко е трудно да правим планове тази година и колко
лесно те могат да бъдат осуетени. Въпреки трудностите, съм
изключително щастлив да споделя с вас една дългоочаквана инициатива,
която съ-организирам онлайн на 10 декември, заедно с мои колеги от
Португалия, Италия и Испания - шестото издание на Европейския конгрес
на младите фермери.

Планирали сме много интересни дискусии по темите,
които вълнуват младите фермери. Ще има и конкурс за Европейската
награда за млади фермери, така че горещо ви каня да се включите в
конференцията. Със сигурност това издание на Европейския конгрес няма
да е последно и следващата година ще продължим да подкрепяме младите
фермери от цяла Европа.

Друг проект, по който активно работя е Европейският форум на храните.
Форумът е нова платформа на европейско ниво, в която участват членове
на Европейския парламент, представители мултинационални компании,
неправителствения сектор, университети и научно-изследователски
центрове.

Мисията на Европейския форум на храните е да осигури
платформа за дебат в търсене на трайни решения за успешна
трансформация на агро-хранителните системи в ЕС, отчитайки новите
предизвикателства, свързани с климатичните промени, кръговата
икономика, новите потребителски нагласи и иновациите в сектора.
Темите, които вълнуваха вниманието ни тази година, бяха насочени към
защитата на потребителите - качество и безопасност на храните, борба с
двойното качество, етикетиране и информация за хранителната стойност
на продуктите и т. н.

Радвам се, че в дискусията ще участва и екипа на
комисар Мария Габриел, която е поддръжник на форума още от неговото
създаване и винаги е подчертавала ролята на науката и иновациите за
успешен преход към устойчиви агро-хранителни системи в ЕС. Очаквайте
още интересни теми по линия на Форума и през следващата година.

Да поговорим и за сектора на образованието в условията на
пандемията. Как се отразява кризата върху равния достъп до
образование?

За съжаление кризата, пред която сме изправени, разкри сериозни
неравенства в целия Съюз по отношение на достъпа до образование.
Затова преодоляването на различията в цифровото образование е
приоритет на нашата работа в комисията по култура и образование на ЕП.
Още миналия месец с голямо мнозинство приехме резолюция, с която
призоваваме за преодоляване на цифровото разделение в Европа що се
отнася до достъпа до образование. Данните показват, че 32% от
учениците в някои държави членки не са имали никакъв достъп до
образование в продължение на месеци. Това не е само временна ситуация,
а проблем, който може да се задълбочи в бъдеще - такова прекъсване би
могло да се отрази на бъдещите равнища на доходите за цяло едно
поколение и може да окаже отрицателно въздействие върху
производителността на труда и конкурентоспособността на Съюза. Затова
следва да увеличим инвестициите в свързаността и оборудването, по
специално в по-отдалечените и селски райони. Нужни са стабилна
интернет връзка, подходяща технология и достъп до образователните
платформи за всяко едно дете. Нужно е и да подобрим и изравним
дигиталните умения на учителите, за да могат да водят децата ефективно
през обучителния процес. Нужни са инвестиции, вече сме свидетели на
втора вълна на пандемията, длъжни сме да се подготвим за бъдещето и да
се адаптираме към ситуацията, за да не изостава нито един ученик.

Какви рискове крие онлайн образованието?

Онлайн образованието, така както го познаваме днес, е все още новост,
непозната територия. Дигиталната среда крие редица пролуки, които
крият рискове за младежите. Дигитални умения не значи само да знаеш
как да се включиш в своя онлайн урок, то е една цялостна дигитална
култура, която децата трябва да придобият. Те трябва да знаят и да
разбират що е то авторското право и как могат да боравят със
съдържанието в интернет. Как могат законно да цитират някои онлайн
публикации, как могат да използват изображенията, които намират в
интернет. Важно е младите да бъдат запознати с правилата за
интелектуална собственост, затова и не пропускам възможност да внеса
поправки в тази посока в работата си в комисията по култура. Трябва да
се работи в посока борбата с нелегалното съдържание онлайн. И не на
последно място трябва да учим децата на умерено и правилно поведение
пред екрана. Не е новост дигиталния тормоз, поведенческите проблеми
онлайн, където жертви са най-вече най-младите. Тук основна роля имат
както учителите, така и родителите.

Как промени кризата традиционните представи за образованието?

След почти една година онлайн обучение успяхме да извлечем някои
изводи - от една страна традиционната роля на учителя не може да бъде
заместена нито от цифровата платформа, нито от родителя.
Фундаменталната роля на учителя се затвърди, без учители просто не
можем. От друга страна обаче дистанционното обучение ни показа нови
начини за усвояване на информация, които се показаха дори по-ефективни
от традиционните.

Затова редица изследвания показват, че доста от
промените в системата, причинени от кризата, ще останат реалност за
учениците и учителите, дори и след нея. Дигитализацията в
образованието все пак е процес, който стартирахме много преди
пандемията, а тя само го задълбочи и затвърди. Това забързано
преминаване към онлайн ученето показа колко е важна дигиталната
култура, дигиталните умения.

Важно е самите учители да притежават тези
умения и да бъдат обучени, да им бъде предоставена съответната
възможност и финансиране, за да могат максимално ефективно да обучават
нашите деца. От друга страна и самите ученици трябва да разполагат със
съответната технология, за да се учат. А както знаем не всеки има
таблет и компютър вкъщи, нужен е разбира се и достъп до интернет, а и
уединено място за учене вкъщи. Това са важни фактори, за да протече
успешно онлайн обучението.

Г-н Адемов, какво беше отношението на колегите Ви евродепутати към
България, правителството и протестите, които Вие нееднократно
коментирахте осъдително?!

Повечето от моите колеги не се впечатлиха от факта, че има протести в
България, просто защото за много страни в Европа това е нещо нормално.
Правителството продължава да има нужния авторитет в ЕС, както и
министър-председателят ни Бойко Борисов.

А съвсем логично и естествено протестите заглъхнаха. Нормално е да има
недоволни, нормално е хората да искат по-добър и по-справедлив живот.
Но не е нормално водачите на протестите да имат други цели, различни
от тези на протестиращите. И когато това стана ясно на самите
протестиращи, те се отдръпнаха и водачите им останаха сами. Когато
видяха, че губят контрол върху събитията, предприеха действия, които
отблъснаха хората. Всичките тези бесилки, черни чували, вуду магии,
атаките към офиси на ГЕРБ бяха израз на безсилие и логично протестът
заглъхна.

Ваша колежка се намеси агресивно в процесите, превръщайки се в едно
от лицата на протестите у нас. Какъв и бе интересът на. Клеър Дейли
да застане така явно на страната на организаторите на протестите?!

Казвал съм го доста пъти, ще го повторя и сега - Клеър Дейли е член на
групата на крайната левица в ЕП. Тази група винаги, когато е имала
възможност, е декларирала своята привързаност към идеите на Маркс,
Ленин и Сталин. Тази група напр. винаги е подкрепяла в ЕП диктатор
като Николас Мадуро. И такъв човек, с такива идеи и разбирания да
дойде и да ни учи на демокрация, ми се струва изключително смешно.

Според Вас разклатено ли е доверието в правителството на ГЕРБ и
министър председателят Бойко Борисов у нас и в Европа?!

Правителството на Бойко Борисов стои здраво на своя пост и се справя
изключително добре в тази сложна и много трудна ситуация, предизвикана
от пандемията. Това се вижда и оценява от хората в България и
неслучайно всички социологически агенции отчитат този факт. Това се
отчита и от авторитетните световни финансови агенции, които дават
много висока оценка за действията на правителството и икономическата
ситуация в страната.

ПП ГЕРБ готова ли е за предстоящите парламентарни избори в
страната като цяло и в региона?!

Да, структурите на ГЕРБ в страната и областта са готови за предстоящите избори.
Аз съм убеден, че ГЕРБ отново ще спечели изборите както в страната,
така и в област Благоевград!

Министър-председателят, министрите, областните управители, общинските
кметове от ГЕРБ всеки ден доказват своята компетентност, доказват, че
могат да се справят с тежката ситуация, предизвикана от вируса
Ковид-19. А по този начин се печелят избори, а не с черен пиар и
отричане и саботаж на всички мерки.

Благодаря Ви за разговора г-н Адемов. На финала искам да Ви честитя
днешния празник.  Пожелавам Ви на първо място много здраве, лични
успехи и семейно щастие. Бъдете все така в първите редици на хората,които представят достойно България пред Европа.

Честит Рожден ден!

П. Петров