"Вековните дървета са уникална част от градската среда", убедена е Бояна Василева, еколог и ландшафтен архитект, от фондация "Пясъчен часовник". Зад тезата й има и много свършена работа по опознаването, оценяването и опазването на тези дървета от хората, които живеят "под тях".

След като в началото на месец август в Сандански бяха изсечени над 60 стари и около 15 вековни дървета и това се случи като част от работата по общински проект за укрепване на речното корито, а местните жители се вдигнаха на протест, поговорихме с Бояна, за да напомним какво ни дават тези безценни растения и защо трябва да се грижим за тях.

Как ще коментирате проекта за почистване на речното корито в Сандански? Заради него бяха изсечени над 60 стари дървета и около 15 вековни.

– Този проект ще тежи на нечия съвест. Почистването на едно речно корито може да бъде направено интелигентно. Винаги една задача може да се реши по много начини. Това е най-лесният начин – като елиминираш, но далеч не е най-добрият и разумен подход.

Отсичайки вековни и стари дървета, тези хора нарушават всичко – цяла екосистема и микроклимат. Трябва да се помисли повече в подобни случаи.

Тези дървета са там в продължение на повече от век, това не е случайно – значи трябва да са там. Бедствията обикновено имат цикличност – веднъж на десет години има най-различни видове наводнения. Най-опасните са веднъж на сто години. Щом това дърво е оцеляло и тези неща, значи има смисъл да е там. То е цяла екосистема и обуславя около себе си микроклимата.

Убедена съм, че Европейският съюз, ако научи за начина, по който се реализира проектът и на каква цена, най-малкото ще изиска допълнителна обосновка и най-вероятно ще се обяви против него.

Кога може да се отсече вековно дърво?

– Не е лесно да отсечеш дори едно обикновено дърво – независимо дали е на общинска земя или в частен имот. Трябва да се допиташ задължително до общината и да получиш разрешение. То се получава само в определени случаи.

Всеки град в България има задължение да опазва зелената си система. Това е уредено с наредба в Закона за устройството на териториите.

Защо са важни вековните дървета?

– Първо, те съдържат ценен генетичен фонд. Щом едно дърво е оцеляло 200 години, значи то е адаптивно и силно дърво, което трябва да остане живо в тези условия.

Вековното дърво е една цяла и завършена екосистема. То предотвратява ерозията, т.е. не позволява отмиването на горния най-ценен слой – хумуса. Така то директно обогатява почвата. Улавя повърхностния воден отток в земята, съответно почвата поема много по-голямо количество вода, която не изтича лесно.

Подобно многогодишно дърво предпазва от наводнения, защото с корените си задържа земните маси и те не могат лесно да се свлекат при силни дъждове и порои. Водата, която се оттича чрез него и слиза надолу в подземните води, е чиста. Едно дърво спира до 30% от повърхностния водотток.

В миналото в селищата, където не е имало църква, вековното дърво е било своеобразен храм. Обикновено до него има каменен кръст, много подобни кръстове са запазени и до днес. То е било свещено, наричано е било на светец. Всички важни събития и празници са се случвали под него – кръщенета, опела, сватби и т.н.

Интересно е, че често вековни дървета има до извори, които са с лечебна вода.

Какво дават те на градската среда?

– Вековните дървета са много важна част от средата, в която живеем. Те са частица от естествената дива природа в градски условия. Те ни дават много в екологичен, естетически и психологически смисъл.

Доказано е дори, че жителите на квартали, които имат гледка от прозорците си към дървета и отворени пространства, имат по-големи умения да се справят със стреса.

Подобни големи дървета имат и по-силно благотворно влияние върху микроклимата, като дават сянка, изолират топлината, охлаждат, защитават от влага и вятър. Подобряват и качеството на въздуха, разбира се. Намаляват шума. Свързват градския човек с естествените му корени и природата.

Как едно дърво става вековно?

– Пише се молба до Регионалната инспекция по околна среда и води. Самото ведомство не може само да определя вековните дървета като такива, трябва да получи молба. Всеки може да изпрати подобно писмо – гражданин, юридическо лице, община. Тогава вече експерти от РИОСВ отиват на мястото на дървото, изчисляват възрастта му и го записват като вековно и съответно защитено. Слага му се табела и то вече е под защитата на Закона за биологичното разнообразие. Това прави отсичането му много по-трудно и то само в много специални случаи, когато дървото е опасно например.

Трябва да знаем, че макар дърветата да живеят много дълго, не са вечни. Средната възраст на дъбовете например е 500 години, което е нормална възраст. Изсъхването им се дължи най-често на климатичните промени, не всички видове могат да се адаптират към тях, не всички издържат и на ужасно сухия и мръсен въздух. В тези случаи, дървото се отсича и се заличава от регистъра на вековните дървета на града.

Има обаче и примери на спасяване на дървета от сеч дори и когато са опасни. Такъв е случаят на обезопасяване на вековно дърво в гр. Пещера, непосредствено до църквата на града. То е отчасти изгнило отвътре и затова е опасно, но общността се грижи за него – обезопасили са го, укрепили са го с колове.

Защо решихте да направите карта на вековните дървета в София?

– Конкретната причина беше, че не беше правена инвентаризация на вековните дървета в София от 1978 г. Не беше ясно има ли ги още, в какво състояние са и какво се случва с тях. Затова нашата фондация "Пясъчен часовник" заедно с РИОСВ – София, обиколи града и провери състоянието им. Слагахме им и нови табели.

После осъзнахме, че е хубаво хората да знаят колко много вековни дървета има в собствения им град, че могат да са по-често близо до тях. Затова и решихме да направим екопътека и проучване на вековните дървета във вярванията и обичаите на българите.

През 2006 г. изработихме карта с маршрут, по който всеки може да обиколи всички вековни дървета в столицата. В София са около 80, а за сравнение, в Габрово – едва четири.

Те са предимно в обществените паркове и градини – в Борисовата и в Докторската градина, в парка с паметника на Съветската армия, в градинката около Националната художествена галерия, където е бил дворецът. Много малко – две или три – са в частни дворове. Интересно е, че самите собственици на тези дворове са инициирали статута им на вековно дърво и са подали молба за това.

От 80-те години са последните подадени молби за вписване на вековни дървета. Затова и на сайта ни има бланка на молба, която може лесно да бъде изтеглена, за да улесним хората, които искат да го направят.

Носят ли интересни истории тези дървета?

Да, определено. "Славейковите дъбове" например имат хубава история. Те са в една градска градинка в кв. "Лозенец". Всички дървета в нея са вековни и мястото е много приятно. Земята е била собственост на Петко Славейков. Той го дарява на общината за парк. Там се е събирал и кръгът "Мисъл" и са наблюдавали отгоре града. В "Лозенец" тогава са били лозята на хората, оттам е името на квартала днес. Между лозята са били тези дъбове, които сега са вековни и защитени.

Има едно вековно дърво, което се нарича Вазовият дъб. То е на улицата в близост до хотел "Кемпински-Зографски", където Иван Вазов се е разхождал и е седял често до този дъб.

В Студентски град има едно вековно дърво насред поляната, което се вижда отдалеч и привлича много млади хора. Те се събират често под него, правят си и партита там, защото има хубава енергия и е приятно да седиш под него.

Самата идея на това обхождане и описване на вековни дървета беше да включим и история на градските паркове, която е много интересна. Паркът при паметника на Съветската армия например е бил зеленчуковата градина на царя. Докторската градина е гласена за Ботаническа, защото Фердинанд е бил запален ботаник и естествоизпитател. Там точно има много видове дървета, дори и по-рядко срещани като гинкобилобата, 3-4 вида дъбове, иглолистни видове на по стотина години, но там все още няма такива със статут на вековни.

Кои дървесни видове успяват да доживеят вековна възраст най-често?

Повечето градове в България са на такава надморска височина, че попадат в т.нар. дъбов пояс, т.е. повечето такива дървета са дъбове. И в София са предимно дъбове. Има един-два смърча, но те не са в добро състояние. Смърчът е много чувствителен към замърсяване и не оцелява в големи градове.

^{източник: dnevnik.bg}