От години заплатите на служителите в РЗИ са ниски, а задълженията много. За съжаление се оказа, че въпреки пандемията, която изнесоха на гърба си, те са изпуснати и от увеличенията на доходите тази година, което доведе дори до протести.

Възможно ли е да си безкомпромисен в работата, та дори това да ти струва заплахи и то срещу възнаграждение, за което мнозина не биха приели да се трудят.

Да, има такива хора и една от тях е Валентина Георгиева.Тя е здравен инспектор в Регионалната здравна инспекция в Благоевград. Работещите в инспекциите са единствените в здравната система към момента, които работят за заплати, съизмерими с цените от преди дванадесет – петнадесет години, пише clinica.bg.

Биографично за нея

„Една много обикновена българка. Така определя себе си Валентина Георгиева. Макар и упорита и безкомпромисна, когато се отнася до работата", допълва собствената си характеристика тя.

Родена е през 1963 година. Завършила е Медицинския колеж „Йорданка Филаретова" в София. Впоследствие преминала няколко допълнителни квалификации, направила и магистратура „Опазване и контрол на общественото здраве".

В продължение вече на 36 години тя работи в Регионалната здравна инспекция в Благоевград със съвсем малко изключение, когато била назначена в друга служба, също с контролни функции. През 2011 г., когато беше създадена Българската агенция по храните инспеторите по контрол на храните са преместени служебно от РЗИ в новата структура. Така й се наложило да работи в областната дирекция на агенцията в Благоевград цели две години. При първата появила се възможност обаче, през 2013-та, Валентина се върнала на старата си работа.

Да познаваш контрола на 100%

Инспектор Валентина Георгиева не само е наясно с него изцяло, но и знае брънка по брънка по веригата къде, какво и как някой може да се опита да измами системата. Тя и колегите й имат нелеката задача да проверяват заведенията за тютюнопушене, магазини и редица други обекти, където могат да ги посрещнат, а са ги и посрещали не особено ласкаво.

„По отношението и настроението на масовия българин се вижда, че никак недолюбва контролните органи. Едни не ни харесват, защото ги проверяваме, други просто не знаят с какво се занимаваме и смятат, че едва ли не, сме излишни. Аз обаче си харесвам работата и откакто съм в тази система, нито за миг не съм си помисляла да я напускам, категорична е Валентина Георгиева.

Работя с удоволствие, защото виждам, че има ефект от това, което правя макар и отстрани да изглежда по друг начин. Пряко или не пряко, ние се грижим за здравето на хората, колкото и повечето от тях да не го разбират. Освен контрол, наша задача са и заразните заболявания, профилактиката и промоцията на здраве, лабораторни изследвания, тъй като в РЗИ извършваме и такива", пояснява тя за незапознатите.

Човек на реда

Така я определят вкъщи съпругът й и дъщеря й. Като перфекционист, който не търпи несвършени задачи и се старае да организира делника си така, че да няма загубена минута, когато има работа. Така я виждат колегите й. „Не ми се иска да изглеждам прекалено строга леличка, но добрата организация за мен е природа. Такава се помня от млада, така са ме възпитали родителите ми. Благодарна съм, че имам създадени добри навици и така успяват да подредя всекидневието и, че да имам време и за почивка", усмихва се Валентина.

Инспектор Георгиева има и своите малки слабости - музиката и поезията. Признава си, че нито свири, нито пише стихове, но пък за сметка на това около нея непрекъснато звучи точно музика. Ненаситно, с часове може да слуша Хосе Карерас, а когато вкъщи им омръзне да слушат „нейната музика", слага слушалките и търси нещо по вой вкус в Интернет. Обича и да пътува. „Заплатите ни в РЗИ, както вече е известно на всички не позволяват пътешествия. Въпреки това успяват веднъж в годината да изляза в чужбина благодарение на моята дъщеря, която работи в добра чуждестранна фирма в София", казва Валентина и допълва, че месечните възнаграждения не са единственият проблем на работещите в регионалните здравни инспекции.

Да те затворят в хладилник

Макар и само за няколко минути, това се е случвало на неин, колега, отишъл на проверка. Натикали го в хладилната камера на магазина, за да го сплашат, ако си позволи да напише акт. Инспекторка от нейния отдел пък била затворена в складовото помещение, като преди това собственикът разхвърлял банкноти наоколо и се обадил в полицията уж, че го рекетира. Жената обаче също успяла да звънне в районното малко преди него и така й се разминал инцидентът и с униформените. „Засега на мен такива неща не са ми се случвали, но са пробвали да ме сплашат. казвали са ми, че знаят къде живея, знаят кога мъжа ми и дъщеря ми се връщат вкъщи и откъде минават. Засега съм се разминавала само с това", казва Валентина. Донякъде е спокойна, когато поверява заведения нощем. Тогава задължително тя и колегите й са придружавани от полицаи. През деня обаче здравните инспектори са сами, което съвсем не означава, че по светло всичко е спокойно,но е значително по-спокойно да се работи.

Забележим едва на първа линия

По време на пандемията, особено по време на локдауна точно инспекторите на РЗИ бяха хората, които дежуряха на ГКПП-та, а Благоевградски регион има четири гранично-пропусквателни пункта. Пак те проверяваха, мереха температура, взимаха проби и правеха тестове и какво ли още не. Обикновено един дежурен инспектор тогава работеше бе прекъсване по 12 часа. Бяха на първа линия и за риска взимаха и извънредни пари. „С тях някак си беше по-добре. Посрещахме нуждите си. Едва тогава,сякаш, обществото ни забеляза. Хората разбраха, че работим и то не никак малко. Дотогава, някак си, сякаш ни нямаше", казва здравният инспектор Валентина Георгиева. След като бе обявен краят на епидемичната обстановка тя и хората в регионалните здравни инспекции вече не получават извънредните пари.

Как се закърпва месеца?

„Трудно, много трудно", въздъхва Георгиева. За всички рискове тя и колегите й взимат унизително малки заплати. Между 800 и 1100 лева са месечните възнаграждения в регионалните здравни инспекции. Не крие, че хората ползват кредити или взимат пари от взаимноспомагателната каса в инспекцията при това съвсем не за глезотии. Взимат ги, за да дочакат деня до заплата независимо, че тя не може да покрие разходите. На първо време обаче може да запълни някоя и друга дупка. „Не сме втора категория. Работим и то високоотговорна работа. Подложени сме на рискове и имаме право на достойно възнаграждение. Лично аз ще протестирам, а също и колегите, ако не се намери начин, по който да ни увеличат заплатите" зарича се Валентина. Хората в районните здравни инспекции останаха на старите възнаграждения. По думите на служебния здравен министър Асен Меджидиев те не могат да бъдат променени, тъй като там не е извършена реформа, няма оптимизация.

Оптимизация ли?

„Каква оптимизация?! Това означава да се съкратят структури в инспекциите. Та ние и без това сме много малко, няма хора, за да бъдат съкращавани", възкликва Валентина. В подкрепа на думите си тя сочи факта, че в РЗИ-Благоевград повечето от хората са в предпенсионна възраст. Има и немалко пенсионери, защото просто няма кой да върши работата. Периодично там обявяват и конкурси с надеждата да дойде ново попълнение, но такова така и няма. Случват се и парадокси като този, например. Явил се млад лекар на конкурс, единственият кандидат. Спечелил го. Когато разбрал каква е заплатата, се разгневил, че са му изгубили времето да се явява на конкурс. Така и не започнал работа.

В делниците на Валентина има и весели моменти, колкото и те да не са многобройни. „Като вляза в магазин след работа, да напазарувам, срещам смущение в погледа на продавачите. Сигурни си мислят, че работя под прикритие, смее се тя. Случвало се обаче и друго, да й кажат да не купува еди кой си продукт, защото не е първа прясност.

Такива са делниците и проблемите на здравния инспектор Валентина Георгиева от РЗИ – Благоевград – така подобни на делниците на колегите й от всички останали регионални здравни инспекции в страната.